Razdelix se s priatelia mi predi okolo 2 godini , mislex si, che shte zabravia lesno, no oshte ne moga da prestana da mislia za nego i za bolkata, koiato mi prichini... Ne sam go vijdala ot denia, v koito mi kaza, che poveche ne me obicha i che ima nujda ot svoboda, iavno prosto vrazkata ni mu beshe omraznala, opitax se da se sreshtna niakolko pati s nego sled tova, no toi kategorichno otkaza i zatova reshix, che pone dostoinstvoto si triabva da zapazia... problemat e, che oshte ne moga da prejiveia razdialata ni i da prodalja napred, spomenat za nego se iaviava postoianno v ejednevieto mi... a tova, koeto nai-mnogo me izmachva e, che toi nai-veroiatno otdavna me e zabravil i sega e s niakoia druga i e pak shtastliv...

Понякога се получава така за съжаление. Преди 3 месеца се разделихме по същият начин и знам какво е. Още ми е много гадно, още повече че аз приех идеята поне да си останем приятели макар и само в интернет. Знаеш ли какво е да говориш с този, когото обичаш и той да гледа на теб само като на приятел, а теб да те боли и пращайки му усмихнати картинки да плачеш.
Не знам как минава, дори вече се съмнявам дали минава. Просто опитвай се да мислиш за нещо друго, макар че аз самата не мога.

... амъ кОй да мъ слуша ... кОгато се къса се къса завинаги ... кви съ тия приятелства немОа въ разберъ? ... тОва е все еДно трупОвете дъ не ги пОгребваме,а дъ ги блеем дОкатъ се разлагатъ и увоняватъ окОло нас ... НЕ!!! ... трупОвете съ си за гробовете и лайнатъ съ за дърпане на вОдатъ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... глупаците отхвърлятъ омразатъ,а умниците е приематъ ... въпрОс на себеуважение ... немОа да разберъ след катъ някакъв си галфОн тъ зарязал по тОя начин как мОе да го обичаш все още? ... не гО ли мразиш? ... не гО ли ненавиждаш? ... няма ли за тебе девизъ "на пук на негО" ... щОтъ акО тъ е изебал ... тОва не трябва дъ значи и приебал ... прОсто се вдигаш на крака и прОдължаваш напреде ... ъ и недей да съжаляваш ... от тази връзка си научила все пак нещО ... е тО шъ ти пОмогне в бъдещите ти връзки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най- странното е, че не го мразя, не го ненавиждам. Не, няма такъв девиз "На пук на него". Като правя нещо го правя за себе си, а не на пук на някого. Не ме е преебал, просто човекът реши за себе си, че не може да отвърне на моята любов със същото количество такава. И донякъде го уважавам дори заради смелостта му да ми го каже. Ей затова прецених, че е по- добре приятели, отколкото никакви. Някой хора си заслужават да бъдат обичани, независимо дали можем да сме с тях или не. Но наистина от тази връзка научих много неща.

Миличка, аз съм така вече четвърта година. Откакто сме се разделили не мога да погледна друг. Не че не се опитвам, но не става насила.
Най-странното е, че аз го зарязах, аз го нараних, аз взех решението. Имаше и обективни причини естествено. Просто не можем да сме заедно и толкова. Но това е на разумен план. Продължавам да го обичам, въпреки че той отдавна е с друга и вероятно не му пука за мен. И това няма общо с достойнството - въобще не правя опити да се виждам с него, даже напротив - той по едно време имаше желание, аз му отказвах.
Фактът си е факт - не съжалявам, че постъпих така, още смятам, че е правилно, но не мога да заповядвам на емоциите си. Трябва да го приемеш и да чакаш да ти мине.

Продължаваш напред, ако можеш - понякога просто не можеш. И аз си казвам, че трябва да го мразя и го мразя донякъде. Даже по-лошо - презирам го, смятам го за боклук. И не искам да съм с него категорично. Но и продължавам да го обичам.
Кладенец, в който съм паднала - виждам светлинката, но не се сещам как да изляза.

Naistina triabva da produlzhish napred i ako mozhesh s drug. Durzha da kazha, che obichasht muzh shteshe da razreshi problema oshte v nachaloto - t.e. da ti izasni kakvo e otnoshenieto mu naistina. Taka se spestiava vremeto i na dvamata. Grozno e d a durzhihs drugiia v nevedenie.
Az lichno osvedomiavam muzhete kakvo vuznameriavam oshte n apurvata sreshta i taka e hubavo. S nezhelanite za seks partniori pone si ostavam priatelka.

и аз постъпих като теб преди 2 години, едва излязох от кризата, но отказах всякакви срещи. Помогна ми нещо друго- клин клин избива. Появи се един невероятен човек който и досега ми засвидетелства голямо внимание. В началото се дърпах,не исках мъж да погледна, но постепенно се сприятелихме и повярвай ми вече не се сещам за предишния или си спомням само хубавите моменти които сме имали. Така че това е лекарството и ако има някой който ти обръща внимание не го пренебрегвай, той ще ти помогне много. А ако нямаш ти пожелавам скоро да се появи

Има една приказка: "Клин, клин избива"
Има и още една: "Няма незаменими хора"

Моята приятелка ме заряза и се върна при стария си приятел.
И това се случи на 13 Февруари.
Още ми държи топличко на сърчицето...
Още на следващата седмица започнах да излизам, да се виждам с нови хора! Не се затваряйте в себе си! Не страдайте - няма да помогне.
Може да си мислите, че той/тя е незаменима, но всъщност те не са тези които мислите ни ни залъгват че са.

Та малко да поодължа моята историйка.
Та още в същата седмица 4 девойки ме нападнаха.
2 огорчих жестоко, защото не бях годов да правя секс на този етап.
А за първи път ми се случва жена да ми иска секс на първата вечер в която излизаме или се запознаваме случайно. (не е за първи, ама одавна съм бил ученик...)

Един съвет сексът не лекува болката.
Херметизирането на душата също не е лек.
Търсете!
Пък когато му дойде времето сами ще разберете.

Здраве и Щастие на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите