" Истинската Любов е вътре в нас и ние можем да намерим любов само вътре в нас. Но вместо това всички ние търсим да намерим любов вън от нас, някой друг, нещо друго. Всеки от нас вярва, че може да намери някой, който да го обича истински. Но всеки път резултата е незадоволителен.В най-добрия случай "любовта", която намираме е еднопосочна, т.е само единия от партньорите обича другия. В такъв случай, обикновено даващият любов обича заради някаква себична цел, а на приемащия "любов" му е удобно да приема такава обич. Този вид "любов" е най дълготрайна! Но това не е истинска любов, в момента в който обстоятелствата се променят и не съответстват на взаимните изисквания, любовта изчезва. Всеки опит да се намери любов вън в света на двойките противоположности е обречен на неуспех. Единственото място да намери човек любов е вътре в себе си. Любовта към частното, към отделното, към единичното е непостоянна, временна, илюзорна. Само любовта към, към общото, към цялото е вечна, истинска."

" Истинската Любов е не-причинена, тя не е възникнала защото е "станало нещо", тя не е резултат от практиката на някаква техника. Не можем да кажем, че ние обичаме поради тази или онази причина. Не можем да кажем, че ние обичаме защото притежаваме даден обект или защото този обект има положителни качества и няма отрицателни такива. защото тогава любовта става избирателна и условна. Нито пък можем да спрем да обичаме поради някаква причина. Наличието или липсата на дадени качества не могат да бъдат причина за възникване или спиране на любовта.Нещо повече, в момента в който възникнат въпроси в нас от рода на " Защо обичам?" , " Кого обичам?" и т.н., в същия този моментистинската любов изчезва. Появява се обусловената, егоистична любов, защото започваме да търсим външна причина за нейното съществуване"

"При обиквновената любов ние си създаваме накава представа за обекта на любов и това обикновено е доста различно от самия обект. Склонни сме да парвим отстъпки и компромиси, с цел да угодим и да запазим добри отношения. Недовиждаме недостатъците и преувеличаваме положителните черти. При Всеобщата Любов ние обичаме самия обект, такъв какъвто е, а не някаква илюзорна представа, която сме си изградили за него."


п.п Това е една малка част от философските тълкувания за Всеобщата и Обикновена Любов върху които е добре всички ние да се замислим...
провокираме темата на "незнайко" за свободата вътре в нас, точно освобождаването от егото ни до гояма степен ни прави свободни да обичаме безусловно...а смирението -не " примирието!" е част от това!

чете се, доста си чела, я да питам тебе

може ли, като казваш, че си умен мъж да попитам нещо, което не съм намерила отговор за себе си, може би ти го знаеш

Защо хората толкова искат да са обичани?

Защо не стига уважението?

Защо не им стига , че ти е приятно, весело и хубаво в компанията им.

Защо се дразнят даже на израза -харесвам те, а искат да са обичани


Защо в тази маниящина да търсим любов, наричаме любов какви ли не други чувства, а всеки знае , че ако е истинска любов, няма ка да я объркаш, да не я усетиш, да не разбереш?

Защо?

closer than appear

tuka ne6to mi namirisva na P.Dynov.
aman.

ВСИЧКИ СПОМЕНИ СТАВАТ ХУБАВИ С ВРЕМЕТО

Ние хората обичаме и искаме да бъдем обичани защото искаме да бъде задоволено нашето его и затова си намираме причини всякакви, които задоволяват или не задоволяват това его...

"При обикновената любов , човек избира, на кой какво да дава.Ние проявяваме предпочитания, тези които обичаме, тези които са ни симпатични, към тях се отнасяме далеч по благосклонно. Човек, който обича с всеобща любов дава на другите това, което е по възможностите му, без да очаква отплата за това, без да поставя условия, без никакви уговорки. Така както дървото дава плодовете си на всички, по същия начин трябва да даваме любовта си без да парвим избор на кого да се дава и на кого не, кой заслужава и кой не. Обикновено ние хората правим разлика, имаме специално отношение към всеки човек, взависимост от неговия статус в обществото."
Въпроси, въпроси, въпроси... а в карйна сметка отговора е вътре в нас...!

на каквото и да ти замисрисва е добре да се позамислим...иначе мноооого ще страдаме и много ще ни боли...
всеки сам избира в крайна сметка, нали?!

да даваш любовта си на всички

ти на кое казваш любов, а?

на кои сички?

някой иска ли ти я?

или ти така си я раздаваш

closer than appear

еехх Лора...тук се гвори за два вида любов, обикновена и универсална, които са едно и също нещо, разликата е само в това, че едната е насочена към единичното, към индивидуалното, а другата-към цялото, към всеобщото..
Тази любов е в нас, ние самите сме любов! и имаме нужда да я даряваме по различен начин...
нима това да дариш на някой съвсем случаен човек с усмивка, не е любов?!
да нахраниш един бездомник или животно, пак не е проява на любов?!
да погалиш чуждо детенце, не е любов?!
да помогнеш на някого в беда..това не е ли любов според теб?!

или просто трябва да го парвим само и единствено когато някой ни е симпатичен, когато имаме облаги от това или защото е с красиво тяло или лице?

и защо, когато срещнем човека, който смятаме, че обичаме, винаги се получава така, че го губим, защо?
Ще ми кажеш ли нещо- можеш ли да обичаш някого заради самия него, а не заради това което искаш той да е за теб или модела , който ти налага обществото?!

защо смяташ, че има толкова нещастни хора по света?!

Точно така е както си го описал, това или по-точно тази философия за истините в живота ми прилича много на учението на Учителя Дънов.Разбирам всичко това, вярвам на тези думи, но въпреки всичко любовта е едно тайнство на природата на която ние простосмъртните не можем и не сме в състояние да дадем никакво обяснение.Не напразно хората,които са влюбени не могат да си отговорят на хилядите въпроси,които ги вълнуват,както си ги описал.Всеки разумен човек разбира и съзнава това, но е безсилен да се пребори с природата си, а тя е чисто човешка и трудно познава други измерения.

не съм мъж , макар, че понякога добре разбирам мъжете..както и да е , няма значение тук това.

а за любовта...няма нужда да я определяме или да и даваме каквито и да било формолировки...достатъчно е да я чувстваме и да я даваме БЕЗУСЛОВНО и под всякаква форма във всичко , което срещнем по пътя си!

Ти си превъртял.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите