Предполагам, че хората които се зачитат в подобни теми не са разни нерваци и още повече те по чуствителни от останалите. Но какво от това вси1ки сме хора и имаме някакви граници на тарпение, и аз така имам някаква варираща граница, неопределима. Изпускам се, викам, чупя, късам разни неща и всеки път този който се налага да търпи избилиците ми е някой близък, някой на когото държа толкова много, че след това да искам да върна времето назад.
Днеска пак се уверих, че е по-лесно първо да действаш от колкото да помислиш и пак се "изсрах на метеното". Развиках се, нацупих се мислейки си, че съм прав.
Един ден срещнах най, най, най жената за която сам роден, тази зарди която живея вече 25 години и сам търсил цял живот.Оженихме се и живеем щастливо заедно. Знам, че е тя усщам го с всяка клетка, свсеки косъм, с всяка мисъл протекла бързо или бавно в съзнанието ми, все пак успявам да скофтя нещата понякога. ЗАЩО, КАК УСПЯВАМ ДА СЪМ ТОЛКОВА ГЛУПАВ

НЕ ГО ПРАВЯ НАРОЧНО МИШЛЕНЦЕ ОБИЧАМ ТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТА СИ.
"ТОЙ" МОЯТ ЖИВОТ НЕСТРУВА НИЩО БЕЗ ТЕБ.
ПРОСТИ МИ
ЧЕ СЪМ ТАКЪВ ГЛУПАК
ОБИЧАМ ТЕ И НИЩО И НИКОЙ НЕМОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ТОВА
БЪДИ ДО МЕН ТАКА КАКТО И СЕГА ОСТАНИ ЗАВИНАГИ С МЕН
ЩАСТЛИВ СЪМ, ЧЕ ТЕ СРЕЩНАХ ИНА


ВЕЧНО ТВОЙ



КАМЕН

Чудя се защо ли не и го кажеш лично но нея..........сигурно това ще я зарадва, а ние читателите се радваме само на признанията ти...........Хубаво е когато човек си признава грешките, това означава,че е силен.........а на съпругата ти можем благородно да завиждаме.

Да!КАЖИ Й ГО НА НЕЯ!Но имай предвид,че ако често ти се налага да й се извиняваш,а тя да ти прощава,...в 1 момент тя ще започне да губи самоуважение,а това е МН.СЕРИОЗНО...Тогава може да предпочете да те напусне,вместо да загуби изцяло уважението към себе си...

Просто...преди да се разкрещиш на някого,преди да избухнеш,си задай въпроса "ИСКАМ ЛИ ДА Я(ГО)ЗАГУБЯ ЗАВИНАГИ???"

Не знам точно какви сцени правиш и колко често ги правиш-говоря ти по принцип...Паралелно със загубата на самоуважение тя ще губи уважение и към теб.Стане ли това...това е началото на КРАЯТ!

Замисли се...Кой така си "изпуска нервите"???Слабият в конкретната ситуация човек...

На слабият човек 1воначално искаш да помогнеш-говориш с него,обяснявате кой,как и защо и се помирявате(ти се помиряваш с надеждата,че той няма да го повтори).Но,ако това става редовно,то това си е тормоз.1во се депресираш,после започваш да го ненавиждаш,заради тормоза и депресията,която редовно ти предизвиква,после си казваш,че си идиот ТИ САМИЯТ,ЗАЩОТО позволяваш да ти"причиняват"това,накрая намразваш и него,заради слабостта му и ти се вижда жалък...и си тръгваш от него,защото просто тр.да се "спасиш".
Това са горе-долу етапите,п-з които минава човек,който има проблеми с "избухванията"на половинката си...
Надявам се да съм ти била полезна.
П.П.Всяка промяна на характера става,КОГАТО НА САМИЯ ТЕБ ТИ Е ПИСНАЛО ДА БЪДЕШ"ТАКЪВ"-това придружено с "твърдо Намерение"...С действие,наречено Възнамеряване...Магичен акт на личността...

ЖДИ мЕнЯ
Ждни меня. И я вернусь.
Только очень жди.
Жди, когда наводят грусть
желтые дожди.
Жди, когда снега метут,
жди, когда жара.
Жди, когда других не ждут,
позабыв вчера.
Жди, когда из дальных мест
писемь не придет,
жди, когда уж надоест
всем, кто вместе ждет.
Жди меня, и я вернусь.
Не желай добра
всем, кто знает наизусть,
что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
в то, что нет меня.
Пусть друзья устанут ждать
сядут у огня,
выпют горькое вино
на помин души...
Жди. И с ними заодно
выпить не спеши.
Жди меня, и я вернусь,
всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
скажет - Повезло.-
Не понять не ждавшим им
как среди огня
ожиданием своим,
ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать,
только мы с тобой,
просто ты умела ждать
как никто другой!