Аххххх, ей тва скапано достойнство! / Контакти / Любов

Здравйте. За първи път пиша в този клуб, не защото се влюбвам за първи път, а най- вече защото за първи път от толкова много време съм адски объркан.
Всичко започна с това, че имам връзка с момиче, което много обичам от 4 години.През последната половин година обаче нещата не вървят, поне що се отнася от моя гледна точка. Мисля че сме си омръзнали. Така беше до около преди един месец, когато се намеси още един фактор - естествено жена. Става въпрос за една много сладка, мила и притеснителна моя колежка, с която се познавам от около половин година. Тя определено ме омагьоса. Освен това за много кратко време станахме адски близки, толкова близки, че дори и разказах как с предишната ми приятелка нещата не вървят и скоро ще се разделим. Впечатление, не само на мен, направи и фактът, че по принцип девойката е много притеснителна, малко си говори с хората, а с мен е точно обратното - говорим се непрекъснато когато се видим, а преди седмица си говорихме и цял ден по ICQ. И то си говорим с условието, че аз си говоря само с нея, а тя си говори само с мен, не някакъв чат - само двамата. Та бавно и полека, но сигурно аз изключително много хлътнах. Ама хлтнах така, сякаш това е единственото момиче на земята- не спирам да мисля за нея. Онзи ден на 13 февруари реших да я поканя да излезнем някъде. На кино, на кафе и т.н. Вярно че тя беше на работа, вярно че аз се обадих съвсем малко преди евентуалната среща, но факт е тя ми отказа. Отказа обаче не с думите НЕ НЯМА ДА ИЗЛИЗАМ С ТЕБ. Отказа с десетки извинения и обещания да се видим следващата седмица и т.н. и т.н. На следващия ден 14 февруари не бях в София. Наложи ми се да замина за 2 дни, преди това обаче отидох в един цветарски магазин и поръчах голям букет рози, който да и занесат на 14 февруари. Не написах от кой е, но тя естествено нямаше как да не се досети. В Събота когато вече не бях в София очаквах най- нормалната реакция - да звънне или нещо такова - ни вест ни кост. Вечерта и написах съобщение (защото беше станало много късно) и и казах, че утре се връщам, ако иска да излезнем, казах и че ще и звънна и т.н. Дойде следващия ден - неделя. Звъня аз - никой, звъня втори път - пак никой не вдига. Пращам съобщение, никой не отговаря - нищо. Днес станах, отидох на работа, звъня един път, втори, трети - абсолютно никой. Проверявам си мейла и виждам следното 2 изречения:
Sajelqvam, no v4era ne si bqh vka6ti i nqma6e kak da se svarja s teb.
Mai 6te trqbva da izqsnime nqkoi ne6ta...
И това е. Ама как да ги изясним тези неща, след като не мога да се свържа. А и с такъв лаконичен отговор май не вървят нещата на добре а? Какво ще кажете. Въпроси имам милиони. Кажете ми мнението си за цялата ситуация. А и най- вече това - да бъда ли нахален до край или просто да спра да звъня и да не се унижавам и излагам повече?