Срещаме се от години от време на време (той живее далеч). Идва пак след две седмици, и не мога да реша дали повече да се срещам с него. Особено ценно би ми било мнението на мъже. Ето един много показателен за проблемите ни разговор, който проведохме снощи онлайн:



Той: - Какво правиш тази вечер?
Аз: - Мисля си за теб.
- И какво точно си мислиш?
- С удоволствие бих ти казала, но тъй като си неемоционален, по-скоро бих те пощадила.
- Проявяваш много добро разбиране.
................
(Пак той): - Тук ли си? Защо млъкна?
- Нещата, които говориш, са доста обезкуражаващи.
- Досега би трябвало да си свикнала! Всичко е наред!
- Разбира се, теб те интересува всичко да е наред с теб самия. Удивително!
- Напротив - инстинктивно, никой мъж не би направил за теб повече, отколкото би направил за себе си.
- Това са пълни глупости, които дори не мислиш. Защо непрекъснато се себеотричаш; какъв е проблемът?
- Защото обичам да те ядосвам, тогава си секси.
- Никак не е смешно.
- Да, най-добре да спра преди да се разплачеш.
- Ни най-малко. Опитвам се да анализирам. Ти осакатяваш сексуалното преживяване, като го редуцираш до чисто физическата му част. Чувствам се, сякаш ми е забранено да изразявам емоции.
- Добре си дошла да изразяваш всички емоции, които искаш; просто не очаквай същото и от мен.
- Защо? Обясни.
- Просто не се разкривам като теб, и никога няма да го сторя, това е всичко. Не бих бил аз.
- Не ти вярвам, тъй като всички хора имат сходна природа, всички търсят топлина. Ти смяташ, че можеш да изискваш топлина, но не и да даваш. Ти използваш хората.
- Добре, щом се чувстваш така, не се срещай с мен, и няма да се чувстваш използвана. Много е просто.
- Не е, понеже имам чувства към теб. Искам да те видя. Имах нужда да обсъдим тези неща. Да не би в мен да е проблемът, с мен да не можеш да се разкриеш?
- Не ме слушаш. Не съм изразявал, и никога няма да изразя чувствата си по начина, по който ти искаш. НЕ СЪМ ТАКЪВ!
- Просто не разбирам как някой може да биде такъв егоист. За мен е естествено първо да мисля за другите.
- И аз мисля за тях, но за да го направя, първо трябва да съм щастлив.
- Но не можеш да бъдеш истински щастлив, ако не даваш.
- Давам по начина, който ме прави щастлив!
- Значи, в крайна сметка те интересува собственото ти щастие.
- Човешкият инстинкт е такъв, собственото ти щастие да те интересува.
- Добре...съжалявам, че те обезпокоих с този разговор.
- Няма проблем, очаквам го от теб.
- Опитвам се да те разбера.
- Но не си ли разбрала, че е почти невъзможно?
- ...Необходимо е, след като правим секс. Сексът е най-дълбоката близост, да споделиш себе си с някого...искам да се доближа до познанието за човека, с когото споделям себе си.
- Значи пак се връщаме на въпроса - ако не получаваш от мен чувствата, които искаш, защо да се виждаме?
- Не очаквам да ми дадеш нещо определено; стремя се просто да те разбера.
- Няма да успееш.
- Май вече започвам.
- Така си мислиш.
- И защо настояваш да си толкова потаен? Сякаш се страхуваш, че някой може да те опознае. Както ти казах, аз няма да настоявам.
- Добре тогава, да сменим темата.
- Добре.
- Хубаво...значи няма да ти се обаждам, щом пристигна.
- И защо?
- Просто се шегувам.
- Аз пък - не. Като нищо би ме изритал, пред перспективата да ми позволиш да те опозная.
- Много си забавна.
- Шегата настрана. Би следвало и ти, и аз да се чувстваме свободни един с друг.
- Аз съм свободен.
- О, без съмнение. Въпросът е, мога ли и аз да бъда свободна с теб?
- Разбира се.
- Да, но не би ми се искало да мисля, че те заплашвам.
- Не ме заплашваш.
- И все пак съжалявам, че наруших личното ти пространство.
- Не си, понеже не те допуснах.
- Радвам се.
- Добре, секси, ще се чуем по-късно.
- Лека нощ.

Это я, почтальон Печкин. Принес журнал “Мурзилка”.

Според мен, ти вече си взела решението за себе си и сега се опитваш да се самоубедиш, че то е правилно. Питаш ни за нашето мнение, защото имаш нужда някой да те насърчи. Е добре и аз мисля като тебе, зарежи го.....
Не знам само дали ще успееш да се справиш със собствените си чувства.

Това си е жив кошмар.Този ми прилича на един мой познат.Очевидно е че ти се стремиш към него,а той те прави на луда калинка.Просто те тормози,защото е разбрал че изпитваш силни чувства към него,а и ти не правиш нищо,за да ги прикриеш.Не че така трябва но към такива екземпляри се подхожда с повече студенина и ги държиш по-далеч от себе си.Най-лесно е да ги копираш,макар че ако ти не си такъв човек ще страдаш от това поведение.Същото съм го преживяла и разбрах че е нужно време да опознаем нчкой и чак тогава да му се разкриваме,иначер много жестоко могат да злоупотребят с нас.С такъв човек като тоя лесно няма да излезеш на глава и рано или късно на самата теб ще ти писне да се занимаваш с него,защото се хабят много нерви,а ефект няма.
Пиша ти всичко това с най-добри чувства.
Успех!

Моето мнение е също "НЕ".
Много твърдо.
Чела съм този диалог.
Писала съм го.
Не доведе до нищо добро за никой от двамата участници.
Но ако има още нещо, което този диалог не ни казва и ако искаш вярна преценка, до колкото това изобщо е възможно, кажи го.
Никого не ангажирам с това мнение.
Само размишлявам.

Само от един разговор не може да се разбере какъв е човекът, пък може и да те дразни нарочно.
Не показва емоции гласно, но с действия не ги ли показва.
Защото повечето мъже не могат да кажат "обичам те", но пък обичат повече от тези, които го казват

Благодаря ти. Виж, колебанията ми са, понеже се съмнявам, че може да има психичен проблем. Възможно е да има някакви чувства към мен, но да не може да ги изрази. Ето например нещо, което ми написа, когато веднъж умишлено го накарах да ревнува:

"Не знам какво си целяла със споделянето на личните си разговори с този мъж с мен, но нека те уверя, че не беше никак приятно. Надявам се да можеш да кажеш нещо, което да ме накара да разбера. Бях малко наранен и в същото време ядосан. Ако това си целяла - постигна го. Искам само да знаеш, че има някои неща, след които каквото и да кажеш или направиш, не могат да бъдат поправени. Надявам се, че в случая не е така. Всичко това наистина ме разстрои. И това ти го казва човек, който знаеш, че мрази да показва чувствата си. Моля те, кажи нещо!"

Это я, почтальон Печкин. Принес журнал “Мурзилка”.

добре, има ли други диалози, различни от този
може да не са казани с думи, както спомена Атинянката
защото това е само един разговор
какво има между буквите само ти можеш да кажеш

Мерси.:) Ами, виж, аз съм голяма жена (на 30 години), и не ме е страх да заявя себе си. Ако някой ме нарани - да е жив и здрав, това е животът. Въпросът е, както казваш, че много лесно бих се справила с него с женски манипулации, но това ми се вижда детска история - в крайна сметка, не търся игрички, а истинска близост. Все още се чудя дали има нещо у него или не - е, ще се почудя още малко!:)

Это я, почтальон Печкин. Принес журнал “Мурзилка”.

Да, виж втория ми постинг, там публикувам едно негово писмо. След малко ще пейстна и още едно.

Благодаря!:)

Это я, почтальон Печкин. Принес журнал “Мурзилка”.

haha -- toa e dosta dobur -- i na tebe ti e interesno tochno shtoto ne ti dava tova koeto iskash.... kolko poznato