Преди единадесет години се влюбих в най-добрия си приятел. Беше взаимно, нещата се развиха прекрасно - най-после истинска и дълбока връзка, си казах аз и заживяхме заедно Минаха 6 години и..... срещнах Големата Любоф. Срещнах я точно в момента, когато бях убедена че съм с мъжа за цял живот. Въпростана Голема Любоф ставаше все по-голяма, направо нетърпимо голяма и вече взех да си я представям как се прибира вкъщи от работа, уморен, а аз го посрещам като примерна съпруга, по еротично бельо и с ракийка и салатка.. Не се получи обаче и в дългомесечните си опити да го забравя, за първи път взех участие в клуб "Любов" със следната тема "Само една ли е Голямата Любов? Ако е така, ще е добре..", с надеждата че след като ми помине, вече ще съм преодоляла най-голямото любовно страдание в живота си. Сега, две години по-късно, от собствен опит мога да заявя, че Голямата Любов съвсем не една, или ако е една, то ние не знаем коя точно е Защото в момента съм със следващата Голяма Любов и аз бях 10000000% убедена че това е ГОЛЯМАТА и ИСТИНСКАТА, когато след две години взе да избледнява. Избледняла е съвсем малко, но съм убедена че в следващите години се очаква да стане още по-бледа.... Изпадам в див ужас като си помисля че след някоя и друга година мога да срещна още-по-голяма любов До гуша ми дойде от големи любови Help!

освен да се съсредоточиш в малките...и да ги разпределяш сърдечно му..
То сърцето като Икарус. Има място за всички1


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Оффф!Ми то...да ти кажа,че не те разбирам ще те излъжа...Има ли все пак някаква градация във връзките ти?Примерно-стават все по-кратки ли или...все по-бързо си намираш следващата Г.Любофф ли или какво?

kogat minat 20godini ste zaendo is e obichate pak

chekam nekoia madama mi psuni,ima li dobrovolki ili da posochvam

Това за ракийката и салатката няма да го коментирам. Не смяташ ли, че в стремежа си да намериш ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ бързаш да я припознаеш във всяка малка, която изживяваш. Демек - не се ли пренавиваш?

Възможно е. Как да разбера коя е Голяма тогава? Всеки път чувствата ми са много силни и по-силни от предишния път

Аз обичам много хора. В когото и да се влюбя, ако няма ексцесии, ще го обичам и след 20 години, даже може би ще мога да живея с него. Но тази обич ще е като към скъп, уважаван, харесван и близък човек, а не онази която е от жена към мъж. Не вярвам че тя може да продължи 20 години

Градацията е че се появява повече страст В първата ми връзка имаше най-малко страст За разбирателството, опознаването и споделянето - мисля че съм способна да живея с всекиго поне едно десетилетие, просто ги мога тези неща да намирам път към сърцето на човека и да се хармонизирам с другия. Обичта и близостта си остават, но не ми идва отвътре да го милвам, да го целувам, драскам и мачкам. Тези неща излитат с времето и започват да ми липсват и тогава дълбоката обич ми е недостатъчна

най-полезно е човек да си изясни какво е Любов.
Иначе влюбвания много.
Връзки "стабилни" и уютни много. Възможни са.
Ми при 7млрд. население...нема как да не се получи... не сме родени само за един.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е съвсем естествено.
то си е вид дрога.
както всяка дрога си има + и -.
Хубаво е че я има тръпката, но в същото време самото изживяване на тръпката се превръща в навик и напрежение.

Всеки човек има ниво на насищане.
И това се отнася за всичко...с изключение на любовта.
Защото тогава процеса е отвътре навън.
Това което "консумираш" в момента е процес отвън навътре.
Тоест сменяш обектите, а ти самата не усещаш промяна в себе си.
Но не е така.
В точката на насищане ти писва и от това. Това ще бъде един чуден момент. До този момент се минава и през много тръпки и през много болки и радости. Това са прекрасни моменти в които човек "не стъпва" по земята когато върви.
Изживей го с кеф. Не се обременявай от това. Съвсем естествено е.

След това когато "кипежа на кръвта" поутихне... настъпва време с различен чар от този на "избухващите любови" (наречени от теб Големи).


Тогава ако човек продължи да търси... наистина има шанса да се докосне до Любовта. На онази любов, която е много подобна на влюбването но не е влюбване.
Безрезервна, чиста и светла. Тогава няма значение кой е до теб, самият факт че си преизпълнен с любов е в основата. Тогава всеки ще усеща любовта ти и човекът до теб се появява отникъде. Дори няма влюбване... но е по-силно от влюбването. По цялостно, по-хармонично...и никога неомръзващо...защото всичко идва от твото сърце.

Тва е накратко моя опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aнreл на 20.01.04 11:12.