Здравейте ! Аз съм Елеонора. Приятно ми е...
Омъжена съм от две години. Моят съпруг ме превърна в робиня. Той ми поставя кожени белезници на ръцете и на краката когато ме оставя сама в къщи. Така прекарвам доста време всеки ден. Не работя, почти не излизам....Белезниците са с достатъчно дълги верижки между китките и глезените, така че мога горе долу да се обслужвам и да се придвижвам из къщи. Всичко това става с моето съгласие, не е насила...Просто много го обичам и ми харесва да се чувствам специална в очите му. Така живея вече близо две години...Понякога за няколко часа ми запушва и устата. Зная че е налудничаво, но аз свикнах да живея по този начин и дори ми харесва. Преди време се скарахме и аз реших да остана известно време сама...Взех пари и малко багаж и заминах при мои приятелки от провинцията...След две седмици се върнах. Чувствах се ужасно ненужна и сама...Разбрах че нямам нищо против да бъда робиня на човека когото обичам...Харесва ми да съм абсолютно зависима от волята му...покорна , послушна... Преди време не бях такава. Мисля че ежедневието с белезници на ръцете и краката ме промени....Не зная...Понякога влизам в чата на дир.бг и разказвам за себе си на случайни хора...Суетна съм , искам да зная как изглеждам в техните очи...Странно е - някои ме мислят за луда , други ме съжаляват , трети се възхищават , четвърти се влюбват...много малко от тях наистина ме разбират ....

Елеонора

Всъщност какво целиш с този разказ бил той истина или не?

Бъзик........

Ne e robstvo, ako si go izbrala sama. Togava e sushestvuvane po zhelanie. Naistina kakvoto si izberem sami kolkoto i stranno da zvuchi ne ni drazni. Loshoto e ako ni go spusnat ot drugo miasto. Togava naistina se chuvstvame robi.
Taka, che budi si robinia na luibimiia muzh. Tova sushto si e tvoe pravo.

че Господаря ти много рано е излезнал от дома бе?
в 6,30 и вече пишеш в дира

или не се е прибрал още и ти си с белезниците????

...карай си...купон да има

Егати чувството за хумор. :)

Въпреки че при добра доза талант историята може да се развие в интересен разказ.

Не си длъжен да вярваш... Нямям за цел да ви лъжа... Всъщност излиза, че животът ми през последните две години е "интересен разказ" .... Само, че аз наистина живея така.

Благодаря ти, че мислиш така... Всъщност започнах темата, именно, за да мога да прочета и нещо такова. Иначе преобладаващите съобщения са обясними... Тъжно е, обаче когато нещо се отрича само защото не е разбрано напълно...

Що бе, кво? Ако не се опитваш да налагаш в моя живот твоите предпочитания, ако искаш си живей нон-стоп с топка в устата и висяща за китките от тавана.
Какво има за неразбиране? На теб си ти харесва така и точка. Докато не пречиш лично на мен - уважавам свободата ти да правиш каквото си искаш със себе си..

Всъщност няма значение дали вярвам или не. Или? Ти, собствено, какво искаш/очакваш от нас, читателите? Съчувствие, възхищение...

А да, и на мен ми е приятно, Амели:)