Здравей

От дълго време чета как върви тази тема и не знам защо не ти пиша, определено искам да го направя обаче.

Ти казваш, че това е любов. Вярвам ти, приемам го този твой светоглед. Аз лично ще го нарека пристрастеност, защото (ако си ме чела някога преди в този клуб) не вярвам, че съществува нещо универсално, наречено любов. За мен любов е прекрасна дума-изтривалка на всякакви чувства на близост, привързаност и използване (във всякакъв смисъл). Не си падам по идеята да кажа за дадени отношения - "ето това е любов", а по-скоро предпочитам да им направя разбор и да им дам други, далеч по-достойни имена. И в тази връзка...

Вярвам, че това, което описваш е истинският ти живот, а не плод на фантазията ти. Харесва ми начинът, по който водиш диалога, не си арогантна, още по-малко глупава и неграмотна. В този дух на доброто ми отношение към тебе, бих искала да науча повече за това как живееш. Някой беше споменал по-нагоре за дневници. Не зная дали си водиш такива (аз лично имам и го намирам за чудесен начин за споделяне и разсъбличане на истинското ми "аз"), не зная коя от двете форми на личен живот - физическата или духовната - има по-голямо значение за теб... но бих искала, ако ти е възможно да го споделиш тук пред всички, да опишеш един твой ден - от събуждането ти сутрин до вечерта, съня... всичко, което си направила и помислила...

Интересно ми е. Не е просто любопитство, още по-малко има за цел да те шегувам в последствие, а защото аз не съм била робиня в истинския смисъл, подчинявала съм се на мъж, без да го искам, втълпявала съм си, че ми харесва да се подчинявам, но никога истински не съм изпитвала емоциите, които са вътре в теб... В обкръжението си също нямам познати, от които да почерпя това, което мога да почерпя от тебе...

Разкажи ми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочети внимателно, това което сама си ми написала и ще осъзнаеш колко верни неща са ти казали хората по повод постинга ти.
Излишно е да ти пиша каквото и да било повече, ти сама решаваш как да живееш, но не се сърди, че не те разбират. И аз не мога.
Късмет и весели празници, надявам се да не ги прекараш вързана.

Hrabrite ne jiveqt ve4no, no predpazlivite izob6to ne jiveqt

Здравей, Емили!

Приятно ми стана да получа съобщение като твоето. Благодаря ти за доброто отношение. През тези два дни дълго мислих дали наистина трябва да ти опиша един ден от своя живот. Всъщност, не съм се колебала дали да го направя заради теб, а заради всички, които след това ще използват разказа ми, за да бъдат груби или цинично-саркастични. Мисля че ме разбираш, всеки човек се страхува, да не го наранят... После си дадох сметка, че това, което искаш е съвсем естествено...И ако аз съм казала А, трябва да продължа и нататък с азбуката. Вероятно ти не би ми отказала да разкажеш един ден от живота си. А аз искам ти и още много хора да приемете че ме има... Ще ти разкажа ... Не бих искала да си вадиш кой знае какви генерални изводи от това как прекарвам един ден от живота си. Моите дни са като дните на всички останали - в тях има радост и тъга, интересни преживявания и скука, суета, тревоги и любов...

Сутрин се събуждам рано. Не зная защо, променил ми се е режима, вероятно защото често спя през деня. Ставам, оставям мъжа ми да се наспи. Понякога чета, често влизам в нета. Разглеждам форуми, пиша, както и сега, в момента. По-късно става мъжа ми. Сутрините с него са чудесни - пием кафе в спалнята, разговаряме за това какво му предстои през деня, понякога обсъждаме битови неща, често правим секс... После идва време той да излиза. Преди да тръгне, той ми поставя белезниците - представляват широки кожени гривни с метална арматура, които се стягат на китките и на глезените. Всяка се заключва с катинарче, а между тях има 30см верижки, така че не бих могла да раздалечавам много ръцете си, и не мога да правя големи крачки. Когато той е сигуран че ще се върне след не повече от 3-4 часа, ми запушва и устата. Имаме няколко различни приспособления за тази цел, но напоследък , по мое настояване, го прави с копринени кърпи, защото така ми най-удобно за по-дълго. Сигурно всичко това , което четеш ти се струва налудничаво и шантаво, но ако можеш да видиш очите, с които ме гледа, докато ме приготвя така... Той ме боготвори, за това и аз го виждам ежедневно...А аз също много го обичам... Имала съм и други мъже преди, но зная че това е мъжа на живота ми... После остава сама. Намирам си някаква домакинска работа... Когато се уморя, чета, гледам телевизия... Често влезам в интернет, чатя, гледам сайтове... Сигурно се питаш, как се чувствам? Не зная, усещането е че някак, не принадлежа на себе си... Когато погледна към ръцете си - виждам верижките, които са ми поставени от любимия човек, когато се опитам да ходя, усещам пак него, когато опитам да докосна лицето си, пипам кърпата с която той е завързал устата ми...Цялото ми тяло го усеща, макар той да не е до мен в този момент...На обяд той си идва и развързва устата ми. Понякога носи готова храна - пици, сандвичи, друг път той приготвя нещо. Не иска аз да правя обяда. Към два пак излиза. През следобедите често спя... Белезниците и кърпите не ми пречат, свикнала съм. Когато той си дойде от работа, най често ме заварва в леглото. Правим секс...После ме развързва... След това прекрваме вечерта, като едно обикновено българско семейство - вечеряме, разговаряме, гледаме телевизия... Понякога излизаме - ходим у познати или на ресторант, но аз лично предпочитам да прекарвам вечерите в къщи. Контактите с хора, нещо ме уморяват... А и когато сме само двамата, имаме възможност да се преживеем напълно... После спим...

Не зная дали това което съм написала, се покрива с очакванията ти. Но, в крайна сметка , от около две години, това е моят ден... Разбира се, понякога дните са различни - когато се налага, ходя на фризьор и на козметик, през лятото прекарахме две седмици по морето... но...май няма други събития в ежедневието ми. Това все повече ме прави...как да ти кажа... напълно посветена на любовта, която е обсебила живота ми... Прави ме покорна, послушна, мека... и любима...

Хмм, любопитно ми стана...
Аз имам вкус към игрите със завързване, и с няколко гаджета сме правили разни неща, но честно казано, много много по-хард от това, което описваш ;) Явно при вас е по-различно, не завързването на партньора е главното :)
Весели празници :)

не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона

Редактирано от tchupakabra на 24.12.03 19:41.

Честита Коледа на всички, които ми писаха, а и на тези, които само са влезли да четат постинга! Бъдете щастливи, пожелавам ви много любов!

тукъ маи мноу ора съ восят от максимъта :
" ПРЕДПОЧИТАМ ЛЪЖА ,КОЯТО ДА ЗВУЧИ КАТО ИСТИНА ,ОТКОЛОТО ИСТИНА, КОЯТО ДА ЗВУЧИ КАТО ЛЪЖА"
глеяите са кО ПРАЕ ЖИНЪТА В ИМЪЕТО НА ЛУБОВТА ! Е ДРУГ Е ВАПРОСЪ ЗА СЪДИЗМЪ И МАЗОХИЗМЪ ! СВЯТ ГОЛЕМ ,ОРЪ РАЗЛИЧНЪИ !
САМО НЕ МИ СТАНА ЯСНО ,ШТО КАТ ТИ Е ТАКЪФ КЕФ ,ШО СЕ ОПЛАКВАШ?? ИЛИ БЪРКЪМ ??
АДИ ВЕСЕЛА.......


ашлаьдисвъм само младьи сливьки

Ако смяташ, че всичко което ти се случва е нормално и си свикнала с него, защо тогава ни разказваш за това?
Ти самата не си сигурна, че нещата са наред. Затова и си се опитвала вече да промениш нещата. Предполагам, че рано или късно пак ще опиташ да ги промениш.
Проблемът не е, че останали не могат да го възприемат, а че ти не можеш да го възприемеш. Затова и говориш с хората, търсиш си някой който да ти каже, че всичко е наред.
Е аз няма да го направя, смятам че тази ситуация няма да се запази за много дълго време, така че е по- добре да помислиш, какви са възможностите които стоят пред тебе.

Добре, това е една игра ... която май излиза извън рамките на секса. Мисля, че няма нищо лошо в това, но обикновено такива игри компенсират стари травми, може би от детството ти. Ако изследваш себе си, подсъзнанието си, ще можеш да излекуваш донякъде тази травма и ще имаш свободата да приемаш тази игра просто като игра, без тя да е задължителна, за да се чувстваш добре. Ще имаш свободата да бъдеш или да не бъдеш робиня. Така мисля аз.

Виж, аз съзнавам, че живота, който водя не се побира в рамките на нормалното, или както ти казваш - "Ти самата не си сигурна, че нещата са наред". Това , което искам , обаче, не е някой да ми каже, че всичко е наред, а някой просто да разговаря с мен, като с жена, която макар да е направила странен избор, не е луда, ненормална или непълноценна. Колкото до това, дали мога да променя нещата...не зная, мисля че вече не мога да ги променя сама. Може би мъжът ми трябва да ми помогне, а не съм сигурна че той иска това точно в този момент...

а ти искаш ли го?ПромЕната....

aми ако грешиш?Основно правило...