Първо да уточня за какво говоря. Значи искам да разгранича това което наричам влюбване, от нормалната обич между партньори. Говоря за онова влюбване, което удря обикновено в ученическите години (макар някога коси и възрастни) и което е доста различно по протичане и симптоми. Говоря за това състояние, което хората наричат "тайно влюбен". Обикновено как започват нормалните връзки - някой/я си набелязва цел (ей тоя/тая е много готин/а) и започва повече или по-малко стандартни ходове за да станат "гаджета", като например "хайде да отидем на кино" и други такива. Ако работата не стане, няма много тръшкане или пък ако се появи нещо по на сгода се скача на него. Обаче при онова за което говоря, нещата стоят различно. Няма да изброявам всички разлики, много са. Ще посоча някои основни:
1.Влюбеният/та не иска друга/друг - иска само обекта на любовта си (или както го пишат по вестниците ако работата загрубее - "обекта на маниакалното си влечение").
2. Държи се паникьосано и се изпотява ако обекта на любовта му дойде внезапно да му поиска нещо. Може дори да се стигне до там да не може да се разбере от първия път въпроса който тя/той пита.
3. Не използва нормалното ухажване - ако въобще предприеме нещо (често дори до там не се стига) вместо него използва "признание в любов" - треперейки целия съобщаване на "жертвата" че я обича. Това последното е донякъде подвеждащ признак - много хора, май най-вече жени са го използвали защото звучи много романтично, но зад него не стои това за което говоря.
Та за какво пуснах тая тема - по мои наблюдения шансовете на влюбените са мизерно малки, заради неадекватното му поведение. От всички които съм наблюдавал, само едно беше със завършек връзка, и то да не казвам какво чудо беше че стана.
Та вие какво мислите, забелязали ли сте нещо такова? Колко от вас са били влюбени и са успели да се докопат и колко от вас са били без успех? Колко от вас са правили "признание" и при кого не е завършило с отговор "аз много те харесвам, ама нека да сме само приятели"?

За мене влюбването е нещо нормално. Винаги людо съм се влюбвала в партньорите си и винаги ми е било отвръщано по същия начин. Това чувство няма равно по себе си. Когато видиш любимия човек не започва ли да ти трепери под лъжичката?

това за което говориш ми се е случвало разбира се......
ама признания не съм правил
сигурно съм преценил шанса си....
или по вероятно - не съм събрал смелост......

а ти нищо не спомена за обекта отсреща?
дали заслужава такива чувства
или най често се случва да се захласнем
най-силно в най-неподходящия човек....
кви са ти наблюденията?

кат ма гледаш-помак,да не съм ахмак та ми даваш зелени краставици-я дай оная фтасалата!

Абе за най-подходящия не знам. Като че ли общо взето обектите на влюбване не са лоши по принцип, дори съм забелязал че когато мъжете се влюбват в жени, обикновено не си избират баш супер красавици. Но това не пречи понякога да се насочат към супер курва (сещам се за един такъв). За жените наблюденията ми са по-слаби, и май само една знам която наистина е била влюбена, и при нея .

Искаш да кажеш че си се влюбвала в партньорите преди да ти станат партньори? Ако е така, значи ти си пример за обратното на това което имах предвид.

Vlubvaneto si e vlubvane i nezavisimo na kolko si godini porajda priblizitelno ednakvi usestanija :)
Az systo sym bila vlubena, no /da chukam na dyrvo/ vlubvaneto e bilo vzaimno. Togava naistina se poluchava nesto mnogo vylnuvasto i krasivo :)

... дОсега не съм се влюбвал в супер красавица ... обикнОвеННо се държа хладно и безчувствено към тях ... и кОгато скъсваме ми е все тая кажи речи ... дОри и да ми е криво тО трае самО 2-3 деНа след,кОето пак на рингъ ... амъ уви влюбвам се в жеНи детО не съ супер красавици ... дОри в началОто си казвам,че не съ дОстатъчно хубави амъ пОсле си налагам,че ставатъ и вземам тъ ги обиквам ... и се лудвам ... па с такива раздели съм имал самО две от кОито пОследнатъ бе най-болезненатъ ми дОсега ... еди и разбери щО за прОстотий стаатъ у тОя живОтъ ... катъ си представиш,че зарад такава дето не е супер красавица амъ е обичам игнОрвам супер красавици ... абе кактО казватъ аверите ми съм луд за вързване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Улюбването си е чиста проба хормонален взрив, напра'о ти се стапят лагерите от емоции . Дали споделено или не, според мен все тая, емоциите са еднакви по сила, само дето насоката е различна. Готиното е, че се чувстваш жив и пълноценен, мотивиран, бла бла . Ако е несподелено мога да го сравня с кошмар и полудяване, а споделеното с какво ... как ви звучи "оргазъм траещ 3 месеца" ее поизхвърлих се, но к'во да правя, на това дередже съм. Ще ме разберете

ми, май не зависи толкова от самото влюбване, колкото от човека, който се е влюбил
има си една такава треперлива порода люде, дето все са като гръмнати, когато "обектът" е в обхват. забележи - това може да се случва и след като вече са се гаджосали! парадокс на битието..
друг парадокс е, че понякога - след съобщаването на вестите за обичането на обекта - може да се завърже лют спор коя е "жертвата" всъщност ако някой си мисли, че е просто да се определи - лъже се!
е, да, де.. на мен не ми се е случвало само си расъждавам..

Тъпо е да се загубиш из Космоса - и то точно на Земята!

Normalno e da obichash - dali shte si nahalen i shte ia svalish ot raz ili shte si stesnitelen i shte chakash udoben moment, za da realizirash neshto - ti pak imash pravo na luibov.
Razbiram za kakvo sustoianie pishesh, no tui kato sum zhena i e uzhasno trudno da ubedish edin muzh, che go obichash, ako toi ne te obicha sum se otkazala da pravia priznaniia. Obicham niakoi ot tezi, koito me obichat i se chuvstvam dobre.
E, ako me oprovergaete po muzhki shte bude dobre. /Imam predvid nazhivo/.