Постоянно се оплаквате от нея, разочаровани, излъгани, прецакани-предадени, продадени, измъчени, и много други определения за състоянието ви, мометното ви, а така я уважавате, трябва ли да й се гласува толкова много доверие, или чакате голямата? Добре де, тя рано или късно ще дойде, ще има много компромиси, но вече ще сте стари за нова любов и ще се ожените/омъжите и ще си мислите, че всичко ще е наред. С две деца. Какво ще ги лъжете, че татко им/ майка им, е била голямата ви любов. Голямата, тя, великата любов? Много, страшно много, непоносимо голям брой теми за обърканата ви любов. Толкова много мисли за грешните ситуации, толкова много начини за предотвратяването им(да, тук е смислено), толкова много прецакани и море, обаче не е от любов, а от сълзи(то в сълзите има нещо романтично, но само ако са от щастие - тук нека ви попитам, плакали ли сте от щастие?). В какво намирате смисъл, в навика ли, в терзанията ли, в игрите ли, в думите ли, няма ли за какво друго да мислите, че тази любов ви е напълнила главите и се чудите на къде ще избие, и тя избива, тогава, когато найййййй-малкооооооо очаквате. Добре де, аз имам много по важна работа, отколкото да си играя на любов. Любовта винаги се превръща в навик, винаги, аз предпочитам да съм влюбен, постоянно влюбен, супер готино усещане.

ха! ти какво?!?, да не би? я се осъзнай!

Има истини в мнението ти, има и разминавания
Повечето хора, които пишат тук, имат някаква любовна тъга в сърцето, или проблем...Онези, които плачат от щастие, не мисля, че често посещават този клуб...Е, аз съм едно от последно споменатите изключения
Ако ти кажа, че се чувствам щастлива от 7 години насам, едва ли ще ми повярваш, но си е така...И не защото имам ниски критерии и повърхностно разбиране за любовта, мога да кажа, че съм доста изискваща и претегляща, преди да направя какъвто и да е извод...Но в моето семейство любовта е жива...7 години...и се развива, заедно с приятелството, уважението и доверието. Да не забравяме и страстта
Ти искаш да си постоянно влюбен - ами бъди! Аз също съм влюбена и обичам всеки миг, обичана съм, и това не ме уморява Защото сме достатъчно интелигентни, за да знаем как да обогатяваме обичта си, да я държим огнена и жива.......Любовта ни не е навик Това е усещане за живот, това е животът ни.......

Това е късен пубертет

п.п. Никога не можеш да бъдеш стар zа нова любов,ако държиш да си луд по човека с когото живееш


Компромиси се правят,да, но до време.В един момент ти се пййпва м_ката на нервната система и..... край с компромисите, край с любовта.А zа любовта съм дала много, отстрани дори иzглежда глупаво и твърде много zа едната си либоффф,но бих го направила пак.

А децата не ги интересува кой какво кога.Те искат определени неща, а и имат свой обраz zа мама и тате, просто трябва да си гъвкав и всичко ще е ок.


Къде е проблема? И в писането няма нищо лошо.

Проблема е в това, че хората се оплакват, а любовта е щастие, да обичаш значи да усещаш че живееш. Ако не обичаш, значи ли, че ще умрем? Не, не умираме. Ето първото разминаване. Да усещаш със всички сетива (дори и изкуствените). Ако вкараме малко "Матрицата", през призмата на любовта тогава забелязваме, че любовта спасява света, нали? Но нещата никога не са като на филм. Има надежда. Има я, и винаги ще я има и при най големия песимист. Спира филма, и вие пак сте ръка, за ръка, обаче когато дадем определение за любов, нещата приемат друга форма и преминават в друго имерение, което обърква и двамата. Самата тема не е за любовта като цяло, защото тя е различна, според възпроятията ни, а точно за любовта в момента, това което наричаш: Любов моя, казал той на тя, а тя му отговорила с въпрос. Кой аз ли? Или, и аз теб. Колко много и нищо има в тези думички.

Иначе нищо против.

ха! ти какво?!?, да не би? я се осъзнай!

да съм имал някога проблеми с това което разбираме по различен начин, но всички го наричаме с едно име, а то е : Любов

Иначе, радвам се за теб


P.S. Не каза нищо за разминаванията, ще те прочета с интерес

ха! ти какво?!?, да не би? я се осъзнай!

сега нямам време за дълги дискусии, но поствам тук един постинг от клуб 30-40, пуснал го кики:

"цитирам участник от друг форум, който е пуснал постинг с това:

Джон Темпълтън,
от книгата "Законите на живота":


" ДАДЕНАТА ЛЮБОВ Е ПОЛУЧЕНА ЛЮБОВ
При любовта се наблюдава нещо странно. Хората търсят, гонят, опитват се да спечелят, да имат, да сграбчат и да се вкопчат в нещо, което е толкова естествено тяхно, колкото и въздуха, който дишат! А през какви умствени и емоционални мъки минаваме, за да имаме любов. Много от нас мислят, че всичко зависи от това точният човек да ни види по точен начин, за да почувства каквото трябва и да ни заобича. Това води до напрежение - опитваме се да бъдем такива, каквито той иска, опитваме се да угаждаме, да сме достатъчно добри, за да заслужим любовта. Иначе не бихме "получили" любота, която желаем, или ако я имаме, може да я изгубим. Нищо не прави хората така емоционално осакатени, зависими, самосъжаляващи се, жлъчни и цинични, както мисълта, че не могат да имат любов, ако някой не им я даде.
Разбира се, независимо дали си го признаваме или не, всеки инстинктивно иска да изпита любов. Тя се смята за съкровището на живота, защото е истинската природа на всяка душа. Същността на вашата душа е да живее и да обича, защото любовта е смисълът на вашето съществуване. Мощта, силата и енергията на любовта съществуват във вас като кривта на живота ни. И е важно да изразим тази любов!
Една древна легенда разказва как бил скрит най-великият дар на живота. Когато боговете съдавали човешката раса, те се чудели къде да скрият това най-ценно и мощно богатство, така че да не се злоупотреби с него от страна на вселената. "Да го скрием ли на върха на най-високата планина? Дали да не го закопаем дълбоко в земята? Или да го погребем на дъното на най-дълбокия океан? Или пък да го скрием вдън най-гъстата и тъмна гора?" След дълго мислене те най-после намерили отговора. Щели да вложат този дар в самите хора, защото те нямало да сетят да го търсят там! И за да са по-сигурни, боговете направили човешките очи такива, че да гледат само навън, а не и навътре.
Сега тайната е ваша. Можете да се взрете навътре в себе си, да откриете съкровището и да го изживеете във всяка област от своя живот. Един сигурен начин да изпитате любов е като давате любов. По този начин вие показвате на себе си, че я имате, защото човек не може да даде нещо, което няма, нали! Няма човек, който да е лишен от способността да дава любов. Не е нужно да търсите точния човек, който да приема и разбира любвовта също като вас. Нито пък очаквайте да ви върнат любовта онези, на които сте я дали. Ако някой ви върне любовта, възможно е това да не стане по начина, по който сте я дали.
Любовта споява ум и тяло в едно. Тази примамлива сила изважда на повърхността нашата доброта в зависимост от дълбочината и силата, с която сме осъзнали и разбрали любовта. Когато живеем в любов, със съзнателен избор да изпитваме и изразяваме любов, ние участваме в най-мощната сила, проявяваща се в нашия живот и в света. Д-р Джордж Уошингтън Карвър е съзнавал силата на любовта, когато е казал: "Всяко нещо ще ви разкрие тайните си, стига да го обичате достатъчно".
Започнете с някого около вас: мъже, жени, момичета, момчета, стари хора, младежи, със самите вас. Да даваш любов не означава престорени чувства или ласкателство. Любовта е естествено отношение и проява на добра воля, доброта, подкрепа, грижа и милосърдие. Това е също желание да правиш каквото можеш, за да помагаш и да улесняваш нечий живот. Съзнателното даване на любов чрез мисли, думи и дела може да ви помогне да се превърнете в свое собствено силово поле на любов.
Тъй като сте в състояние да чувствате силата и красотата на любовта в себе си, вие можете да престанете да правите разлика между отдавана и приемана любов. Можете да започнете да не обръщате внимание дали любовта ви се връща. Дар, даване и получаване могат да бъдат един хармоничен поток от най-мощната сила във вселената."

нещо ми се кръстоса погледа,както и да е.


Любов има и винаги ще има.Не zнам zащо си мислиш че някой е нещастен от любов.Сигурно така иzглежда zащото любовта е щастието,което като че ли "паzиш" по някакъв начин и когато нещо му се случи (на щастието) си тъжен (меко каzано) и трябва да си иzлееш емоциите някъде.

Хм, напоследък влиzам рядко в клуба,но не съм виждала оплаквания....май....

Любовта може да се погледне и като настроение. Днес ти е е дин хубав ден, един от дните, в който нещата вървят, каквото и да направиш всичко се случва така както трябва(майната му на Мърфи, има и такива дни). Може ли това да е заради някой. Харесваш определен човек, чувстваш се влюбен в него, искаш да бъдеш с него, а това ти дава сила, сила да живееш, сила да си силен. Не за да победиш някой, а сила да достигнеш до нещо, което ти дава тази сила.

ха! ти какво?!?, да не би? я се осъзнай!

Такива неща като "постоянно влюбен" и "малко бременна" няма
Същото се отнася и за "голяма любов" - единствена и неповторима... да беее, също като "голямата работа" в мястото, където ходим по единично

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опитваш се да кажеш нещо ли?
Първи опит - неуспешен... опитай пак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите