Здравейте, мили ми съклубарчета.
Тази тема ми се ще да бъде нещо като откъснати страници от чужди дневници. Тема, в която не си водим безсмислените спорчета, нито си мерим на кой му е по-дълъг...езикът, нито пък си репликираме с постинги на кило просто ей така... за единия трафик. Просто всеки излага тезата си, без идеята да получи отговор на нея. Нека поне в една тема всеки да може да изложи свободно мнението си...
Да, песимистично съм настроена, че идеята ми ще е обречена на неуспех, защото досега не е имало подобно “творение”. И така... без много повече думи... който иска да се включва.
Ще се наложи да стартирам аз. Като начало съм настроена отрицателно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В речника трябва да сменят правописа на думата – люб-off би било много по-подходящо. Простичко, защото любовта не съществува. Откакто се зная, съм чула какви ли не определения за любов. А колкото повече остарявам (Господи), толкова по-невероятни ми се струват те. Невъзможни бе, стига сме се лъгали. Любов, ха! Била чувство. Била състояние. Не, тя била магия. После следват романтичните сравнения с красивите думи. Любовта_не_е_нищо... според мен. Дума без съдържание. Не е нужно да се опитвам да си доказвам, че липсата на предметен образ, предполагаща съществуването на невидим за сетивата такъв, е нещо изгубено. То просто е факт. Неосъзнат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“Той/Тя е любовта на живота ми”
“Той/Тя ми дава най-прекрасната любов”
“Не мога да живея без неговата/нейната любов”
“Вече не изпитвам любов”
“Луд съм от любов”
“Моя любов”
“Любовта ни прави по-добри”
“Любовта е смисълът на живота”
“Аз (не) искам такава любов”
“Тази любов ме съсипва”
“Убийство от любов”
...
Единственото, което ми харесва като смисъл от тези, е “Убийство от любов”. Да, ние физически се разрушаваме в опит да осъществим несъществуващото. Да, цял живот си губим време да я изучаваме, да я етикетираме, прошнуроваме и прономероваме, докато не вземем, че пукнем и пак неразбрали. Неразбрали, че на вятър шнур не се слага. Какъв е смисълът тогава? Цели поколения изгубени. Не е ли глупаво...
От векове схващането за любовта е субективно. Никакъв обективизъм. Е, как тогава да повярвам в съществуването на нещо, за което няма двама души на едно мнение...
Любовта не е човек, защото ако беше, то със смъртта на този човек, умира любовта. А какво да правят другите хора... Аууу
Любовта не е нещо, което даваш и получаваш... Това да не е пазар. Дават се и се получават определени действия. Внушаваме си и ни внушават чувства, изпитваме емоции от различни дразнители... чисто физически реакции. Да, и психически, психолози мили, не ме убивайте (това си е моето мнение), но в крайна сметка пак стигаме до чистата физиология. Пък и психолозите така и не се разбраха толкова години какво е психиката, да излязат с определение, което да не го коригира следващия многознайко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя съществува. Никой не може да отрече, че поне веднъж в живота си се е влюбвал и е обичал, а това не е ли доказателство за нейното съществуване? Това, че тя може да бъде прогресивна или регресивна, е друг въпрос вече...

I'm your mistress who leads you to the dark secret

Да искаш любов. Ама такава, такава и такава любов, пък точно по определен начин, да не говорим за изискванията и за обстоятелствата... И какво, все неудовлетворени... Стига де. Не мога такива неща да правя. И Мариус не знае какво е любов, и аз не зная, никой не знае. Хората попадаме в различни ситуации, изпитваме различно удоволствие, във всеки различен момент сме с различни потребности и изисквания и това “животно” любовта все ни е с различна “кожа” и го гледаме с различни “очи”... Накрая просто умираме. Още не се е родил такъв, който да се е противопоставил на инстинкта си за смъртта.
Любов по калъп... а кой би могъл честно да каже, че това, което точно ще обрисува за любовта днес, ще го направи и утре, и догодина, и след двайсет години... честито, няма такива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ударението на фамилията е върху “ю”-то.
Това е най-компетентният по любовните въпроси знайко. Обаче вие този професор не го познавате, никога не сте го чували. Нима обаче някой ще ни спре, ако решим да философстваме за него. Сигурна съм, че ако започнем да разсъждаваме върху несъществуващите му трудове, ще му придадем съвсем истински образ... Е, същото е и с любовта, и тя като професор Любов.
Това беше глупост, но все ми се струва, че има някакъв смисъл...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Срещаш някого. Говорите си. Става дума за любов. Всеки е компетентно знаещ. Дори всеки има мнение за Марс, дори и да не е бил там, но това е друга тема. И се поражда спор... нали няма еднакви хора. В един момент твоето мнение за любовта започва да се размива с неговото, и двамата се обърквате до степен ти да защитаваш неговата първоначална позиция, а той твоята... И после да говорим, че любовта я има. “Ама любовта не се описва, тя се чувства” – хубаво де, като се чувства, защо тогава всяко друго чувство може да се опише, пък точно тя, виждаш ли, не може...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре си го написала. Ужасно съгласна съм с всичко.
Няма какво да добавя...
С обич,
щерче.

има ли значение кой как ще я определи? Самият факт, че се опитваме да придадем познати нам граници на нещо, означава, че го има...

А ако я няма - как разбра? Кои са признаците за това, че я няма - може би така по-лесно ще стигнем до същността на въпроса- кажи, интересно ми е - защо смяташ, че я няма?

... амъ нестаФфа пОжелание а си идва тОгава,кОгато най малкО е очакваш ... аз съм обаче щастлив,че е изпитах в пълниятъ и размер ... тОест в кОмплект и с обич ... щОто бях в еДна задънена яма и незнаех каквО е да обичаш ... иСкаше ми се мнОго да гО усетя това чувствО,кОето ми прОваляше връзките ... сега гО усетих и ми дОйде,катО лъч светлина у тунела ... и ме накара да се изправЯ пак на крака и още пО упОрито да пОтегля напреде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите