и още обичам и за който знам, че никога няма да бъда с него и той никога няма да ме обича и въпреки всичко аз не мога да се откажа от него- в смисъл не мога нито да го мразя, нито да го забравя, нито да отритна......
как се справяте с подобни ситуации....трябва ли да съм напълно безчувствена вече ....за да се запазя цялостна в себе си

Ох ще се побъркам вече ........трябва да споделям дните си с човек към който нямам чувства, а този, който обичам ми е само приятел и обича друга жена
ебати бъркотията и сапунен сериал


...to paradise with pleasure haunted by fear.....

дали пък не идеализираме мъжа, който не можем да имаме твърде много? И от там да идват подобни пролеми? Нещо като "забранения плод"...

Май в повечето случаи е така....и не само що се отнася до мъжете, които са с нас или не са с нас, които имаме или нямаме....

До кога.....

едва ли можеш да станеш ей така, от веднъж безчувствена, едва ли можеш да спреш да го обичаш, нито пък можеш да си забраниш, защото не е разумно, но какво друго освен да опиташ да оставиш в сърцето си хубавите мигове, ако сте ги имали...знам, знам....трудна работа...
но защо да трябва да споделяш дните си с този, другия?

не е лесно , но така се налага сега да бъда с човека, който не обичам
трудно и гадно е всичко и направо ми иде да се оперирам от чувства понеже много ми пречат на мене такава съм емоционална натура, че не мога да се трая чак

...to paradise with pleasure haunted by fear.....

извинявай , не е моя работа , но понеже тези дни разнищвахме с моя близка нейната принуда да е с нелюбим човек и понеже ...хм...дано , де май нещата потръгнаха в добра посока, та ми е още прясна темата за такава една принуда и ако не е прекалено лично, какво те принуждава все пак?
защото това, че не можеш да си с любимия е лошо, но пък така няма да можеш да оставиш тези чувства (не казвам да забравиш, а само да оставиш дълбоко в себе си) и да погледнеш в друга посока...друг любим

Аз пък съм от противоположния пол, ама все пак ако разрешите ще се намеся ... Има един такъв момент, че почваме да се самонавиваме ... Имаше една тема, колко е трудно да се погледнем от страни и да отсъдим трезво ... Аз обаче съм на мнение, че това е почти невъзможно и понеже съм на 80 % в положението на vehemence мога само да и съчувствам, защото ситуацията ама никак не е приятна Все пак обаче аз ще се боря за чувствата си и не мисля да се отказвам лесно, марак че боли и нечестно ... Лошо е обаче, че подминаваме момента в които наистина трябва да престанем, защото освен нас започваме да измъчваме и човека, който "обичаме" ...

Успех

Bryan Adams - Have you ever loved a woman

и аз съм от този пол, противоположния , де
и сега ме споходи една друга мисъл
за борбата или битката , както искаш го наречи
аз самата рядко се отказвам от точно такава битка без да съм изчерпала възможностите и главно себе си...уф...само се питам, не от сега,
как да уцелиш един тънък момент- когато не всичко е загубено, но се налага да поотстъпиш малко с цел да кажем да спечелиш по-голямата битка и до колко си струва да правиш отстъпки

Вероятността да уцелиш въпросния момент е по - малка от това да уцелиш 6-цата от тотото

Bryan Adams - Have you ever loved a woman

извинявай но днес съм заплес и нещо не съм те дочела като хората
сега се хиля , обаче...за пола ми иде реч...че май се издокарах с доста сложен такъв
стига ми се цупи с все повече човечета, пусни една усмивка