Когато си тръгвах,
не знаех,
че изоставям
сърцето си.

Не знаех,
че после
няма да има
какво да боли.

Нехайно
затворих вратата
след себе си и...
се затичах

да прегърна деня.
Вън, на прашната
улица,
осъзнах,

Че съм се изгубила.
Че била съм дете.
А сега съм
старица.

Пожелах
да заплача,
но не намерих
сълзи.

За какво
ми бе нужно
да бъда сама,
когато обичам?

А сега
вече нямам сърце.
Нали го оставих
при теб...

Красиво е!
А защо красивото винаги е тъжно?

I az se chuvstvam tochno taka

къде си изоставяте вътрешните органи бе хора?! я бързо се връщайте!

си тръгвате?
И някой може ли да ми обясни лафчето "Обичам го много, но връзката ни е изчерпана"?

Pomisli predi da minesh prez inkvizitsiata na samoobvinenieto i dugi takiva bezsurdechni sustoiania-- dali samo ti beshe prichinata da si otidesh?

"Мислех си, че го обичам."
Всеки минава през подобни периоди, докато осъзнае какво е да обичаш. Някои умират недоразбрали, можем само да им съчувстваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бъди тогава само душа, остави сърцето, нека остане там, където е искало...тогава. Бъди отворена, бъди истинска, бъди... аааааааааа, спирам, че ще ме разчувстваш. Не обичам да си ровя в спомените.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

a lalence?

върви си по пътя. неговия.


"да оставим в миналото това, което сме били вчера, за да можем да станем онова, което ще бъдем утре"

цитатът не е точен, но много ми хареса


останал ми е само хубав спомен а, бтв, това не съм го писала за него. а ти кой си?