Имах си любов в интернет. Направо си я създадох. Говорихме си на ктю, говорихме си в чата, пишехме си СМС-си. Супер. Всичко вървеше по правилата на ктласиката в жанра. Пишехме си пространствени писма, в които си обяснявахме как искаме да се видим най-накрая. Разменихме си снимки. Той ми каза, че съм красива. Имаше и обяснения за очите ми, но нали всички мъже говорят за очите. Това май го пише в няктакъв учебник, защото правило номер едно на мъжа е да каже:
А. Имаш дълбоки очи
Б. Потъвам в очите ти
В. Хипнотизираш ме и си забравям мислите
Любовта от интернет живееше в Македония. Обясни, че е българин, който се занимава с инсталиране на телекомуникационни системи. Ела, каза ми той на кю. На кю нещата стават малко лесно, защото писането увлича. Чакаш следващия отговор и сигналните лампички в главата ги няма никакви. Пред мен се изсипаха купища планове - романтична разходка на Охридското езеро, романтична разходка в планината, романтична разходка в покрайнините на Скопие. Той каза: "Искам да видиш красивите ненща през очите ми". Пак тези очи. Изобщо ако има някой ктойто да говори толкова много за очи, това са си мъжете и никой не може два ме убеди, че това не така. В крайна сметка всяка жена, рано или късно се съгласява да гледа през нечии очи. Най-малкото, защото всички сме гледали "Усещане за жена" и сме искали да танцуват така с нас, плъзгайки ръце по тялото ни, докато ние гледаме през очите на другия.
Подготовката за срещата беше почти като за сватба - дълги уговорки по телефона, със стратегически разпределения на разстноянията между двете държави. Обади ми се по телефона. Беше си паркирал колата точно под прозореца на службата ми. Изтичах през улицата.
Разочарование №1 - главата ми стърчеше доста над него.
Разочарование № 2 - мъжът от сннилмката нямаше нищо общо с дребното, малко човече, което ми се усмихваше хитро. Ръцете - в джобовете, евтина измачкана синя тениска, ползвана сякаш за пижама и мрежестите обувчици, с които ходят всички труженици, строителни работници и момчета от село Н.
Преглътнах и си помислих, че любовта трябва явно да е сляпа - ето защо, казах си, той ми е говорил толкова за очите. Седнахме да пием кафе. "Някой знае ли, че ще идваш с мен", пита той. Сервитьорката идва, демонстративно вадене на портфейла от негова страна. Не знам откъде го беше научил този жест, но последва движение като разперване на колода от ктарти, с подчертано завъртане, сякаш всички трябваше да се убедят в достатъчната пълнота на съдържанието. В главата ми вече се чертаеха мрачни картини, представях си най-малкото как съм попаднала на шиптър и ще бъда продадена за жълти стотинки на албанците, прекарвайки живота си в правене на анален секс. Поиска да тръгваме ведннага. Каза - по-удобно щех е да ми дадеш паспорта си, заради границите. На носа ми явно бешже поставена табелата - неаивна Барбли, 32 размер. Разкарах любовта от интернет за няколко минути. Ще съжаляваш, изпускаш много, бяха последните ми думи. Вечерта застанах пред компютъра си и си изтрих кю-то. Позвъних на приятел и се напихме заедно, докато аз ревях на рамото му. Беше много по-хубаво от любов по интернет.

Ако беше от Боливия, нещата щяха да са много по-различни, нали?

не съвсем лично, не особено искрено, но винаги честно

Откъдето и да беше, нищо нямаше да е по-различно. В Боливия продават ктартофено пюре, типът от Македония - не. Странното е друго - когато пишеш тук, говориш си с някой, нещата придобиват съвсем различно измерение. А после всичко рухва. Не е ли по-добре реална снреща? С реални хора, които да не са ограничени от рамките на един чат, или един форум? Където не е необходимо да чакаш със затаен дъх, соктато ТОЙ отговори на думите ти, където можеш да го видиш, да проснледиш реакциите, малките жестове на тялото. И когато ти се приоиска да го докоснеш, да го целунеш, а не да си изправена като риба пред студения екран на компютъра?

Просто късмет :))

Тук има и прекрасни хора. Дано попаднеш на тях :))

Хм,много добре си го казала за студения екран на компютъра!
Иначе аз опит много нямам в тази област.От има-няма година ползвам компютър,в чатовете влизах в началото.после ми писна от тъпи въпроси и двусмислени подмятания. И сега влизам понякога,само за да се уверя,че нещата не са се променили...Инсталирах си кю и съм доволна-говоря само с хора,които са в листата ми-повечето от тях познавам реално,но са далеч от мен.
Ами...желая ти това да е първото и последно разочарование-в нета има прекрасни хора!
П.П.Да не забравя-брат ми се запозна ссъс сегашната си съпруга в нета...

Дори да си на верен път,ако просто седнеш на пътя ще те прегазят.

... амъ кОй да мъ слуша
... в нетъ влиза всичкО щО чОвек се нарича .. независимО каквО изпОвядва и как се облича ... въпрОсъ е че тукъ всички сме еднакви и няма граница кОято да нъ дели ... тукъ барОвеца е равен с хипаръ и гъзаркатъ с металО-техничаратъ ... каквО да се праи и тОва гО има ... амъ въпрОсъ е не да търСиш у нетъ а да си пОказваш гъзъ на риъл щОтъ там се намира тва детъ гО иСкаш

... а кОлкото дО Македонските фъшкии ... шъ ти кажа самО еднО - ПАТКъЪъ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Гъзъ на риъл", как само го каза. Не постнах това, за да се оплаквам, просто се бях вбесила на себе си как може да съм толкова тъпа.

... праиш си осн. извОдъ и пОвече недей да пОвтаряш същатъ глупОстъ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно от най-важните неща, които човек се научава когато навлезе в пубертета е че фантазийте и мечтите са нещо различно от реалния живот

не можеш да искаш реални неща в нереален свят или истински неща в неистински свят

проблема не е негов а твой,

аз още като почнах да пиша в дир един приятел ми каза основното правило в нет-а е: Тук може всичко да напишеш и да ти напишат, не се вързвай, забавлявай се и да не ти пука

и това е и мое правило

не съвсем лично, не особено искрено, но винаги честно

... най пОсле

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите