Чувствам се адски странно, за пръв път ми се случва такова нещо. За жена говоря то е ясно. Искам я, а вече съм бил с нея. Когато се запознахме имаше едно сексуално напрежение в първите няколко срещи, което се засилваше до момента в който не й казах, че съм женен. Тогава тя се отдръпна, разбрах я. Беше ми трудно да й кажа, че съм женен и че не бих напуснал жена си за нищо на света, но не исках да я лъжа. Тя реши да не се виждаме повече, докато не се засякохме един ден в едно заведение. Вечерта завърши в леглото ми. Не знам защо беше променила решението си и какво точно я накара да го направи, но аз бях доволен. Получих я. Тръпката не беше същата като при първите ни срещи, беше само секс плюс интересни разговори. Харесваше ми, че беше много себеотдаваща се, а и начина, по който ме караше да се чувствам все едно аз съм най-хубавото нещо, което й се е случвало до момента. Тук е момента да кажа, че освен хубава е и много интелигентна, постигнала е много в кариерата си, самостоятелна е, не знам как е с парите, мисля че изкарва прилични, а и никога не е повдигала въпроса за пари. Знаете повечето жени си имат някакви легенди, които ти разказват още в началото и веднага разбираш какво ще поискат от теб, а те искат винаги или пари или сериозно обвръзване или и двете. Писнало ми е да слушам как майката е в болница и й трябват скъпи лекарства, или как са я уволнили наскоро, или как тя се е скарала току що с гаджето си или как тя изобщо не е от тези жени, ти за каква я мислиш. Нали знаете понятието вечност. Вечност е моментът, от който си свършил до момента, в който тя си хваща такси. Беше ми хубаво с това момиче, не исках да си хваща такси. Мислех, че и е хубаво и на нея, докато един ден не ми каза, че не иска да ме вижда повече имала си причини. Аз не съм от тези дето ще почнат да разпитват и да питат защо, затворих телефона, казах си майната й какво толкова бях я чукал няколко пъти. Реших че е срещнала някой друг сериозен и не женен, но от вътре нещо ме ядеше, не съм свикнал на мен да ми казват чао. Няколко пъти и звънях, все казваше че не можем да се видим. Видяхме се вчера половин година от последната ни среща. Питах я защо така жестоко
ме отряза последния път и пичове изобщо не очаквах отговора, който ми даде. Очаквах да чуя, че съм женен или че е срещнала друг или че дори се е омъжила, чудя се всъщност как до сега не се е омъжила, а тя ми каза, че съм я карал да се чувства дискомфортно когато е с мен и че не виждала смисъл да отделя време на човек, който я кара да се чувства така. Дискомфортно това беше думата, но как? Защо? Нали ни беше хубаво? Не знаех какво да й кажа, бях шокиран, винаги съм си мислел, че и тя се чувства приятно с мен както аз с нея, но после ми даде конкретния пример, който я е отблъснал и с това дойде и следващия шамар за мен, защото изобщо не съм предполагал какво й причинявам. Ако трябва да бъда честен било ми е все едно какво й причинявам. В момента, в който ми го каза почувствах нуждата да закрилям тази жена, беше толкова откровена и толкова красива в този момент, докато ми говореше нямаше никакви обвинителни нотки в гласа и, а начинът по който го каза ми изтръгна сърцето. Следващите няколко часа минаха като едно щракане с пръсти, прехвърляхме се от тема на тема, държахме се за ръцете като ученици, а тя пак ме гледаше с онзи поглед като преди окйто винаги ме е карал да се чувствам желан и единствен за нея. По някакъв начин преоткрих тази жена отново, въпреки че съм бил с нея имам усещането за нещо недовършено и искам да я виждам по-често. Изпратих я до тях, не исках да правим секс, тя като че ли беше малко изненадана, но мисля, че и хареса. Разбрахме се да се чуем в неделя за кино, но и звъннах още днес на обяд. Каза, че е на работа и не може да говори. Звъннах и преди малко, говореше ми мило и се съгласи да заминем другата седмица за два дни някъде на почивка. Много странно се чувствам в момента, искам да я правя щастлива, искам да си говоря с нея, струва ми се много по-хубава от началото, а това което ми е най-интересно е как успя от една угаснала тръпка да ме съживи отново. Като рационален мъж търся рационалното, ето тя не ме обременява, винаги е усмихната, държи се естествено и ме предразполага и аз да се държа така, но не е само това. А кое е?

хареса ми определението за вечност

много вяло звучат твоите чувства, но аз и много не разбирам

все нещо вярно има

Ами че ти изобщо не я познаваш, интересно ти е, толкова е нормално това. Иначе си минал по стандартната процедура - поомръзнал ти е семейният живот, приискало ти се нещо свежо, нещо ново, ловецът в теб се обадил, търси си, намерил си го. Тя не се дърпала, после избягала, после пак се върнала - типичната женска неориентираност и разминаване в желания и действия. Може да й явно по-скучничко след 6 месеца и ти да се явяваш липсващото звено за запушване на дупките (не го разбирай само в сексуален аспект). Като мъж трябва да проявиш пък и надмощие над нея - един вид да докажеш и на нея и на себе си, на егото си, че можеш да си с нея, щом ти поискаш, тя да не си мисли, че ще бяга, когато Тя поиска.
Това, което описваш как си се чувствал с нея, че си най-хубавото нещо в живота й, са си лично твои мисли, не ти го е казала тя, а и ти може грешно да си разчел знаците й. Чувствал си се така, както ти се е искало да се чувстваш със съпругата си, но не се е получавало. И всяка една с качествата, които описваш - интелигентна, самостоятелна, привлекателна и прочие, би била в състояние да те накара да си мислиш, че си най-доброто за нея. Пак ти казвам, лично твои мисли само. А и тя после ти го е доказала - било й е некомфортно с теб.
От угаснала тръпка те била съживила. Не тя, ти си съживил тръпката. От идеите в твоята главица. Тя не е направила нищо значително, освен че ти се поддава повече. Докога, непредвидимо е, а и зависи от нея. Естествено, че няма да е дълго, ще й омръзне да си играе на влюбена с човек, от когото не може да задоволи голяма част от потребностите си - поради онзи факт, че си семеен и, разбира се, няма да напуснеш жена си. А и на тебе ще ти омръзне бързо с нея (както и с всяка друга впрочем) - дъвчеш баницата, дъвчеш и виждаш, че тя си е като всяка друга баница - тесто и сирене.
Какво те тегли към нея ли - ами любопитството, приятното позабравено усещане някой да ти е в мислите, да му казваш, че ти липсва, да го сънуваш, абе да си поиграеш пак на влюбен. Но без да поемаш много рискове де, нали... там жената, децата, ако ги има. Но... само си помисли, че нямаше жена, available си, тя ти стане жена, нямаше ли да ти омръзне по някое време? Ти не знаеш колко е "прекрасно" да се живее с нея, нали? Тегли те неангажираността към нея, не й се чувстваш задължен с нищо, а така е сладко.
Та така - магията, която я има сега - това е твоят отговор.
Пожелавам ти жена ти да не научи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

този път -добре, правилно!

все нещо вярно има

Znesh li, 4e s interes prosledih problema ti, no ne zaslujavash otgovor - sam si znaesh zashto.
Samo shte te popitam kade e jena ti v kartinkata i jelaniqta na jivota ti?
I kakvo o4akvash lubovnicata ti da ti otgovori ? Ako se osvobbodish ot jena si nqma da ti se razsurdva ve4e...

bravo Emili ,napravo mi skri 6iabata,eto tova se kazva jena na miasto!mnogo dobre kazano,opredeleno i nai -ve4e 4e uspia da vnikne6 v mislite na edin maj ,na koeto pove4eto jeni ne sa sposobni!pozdraviavam te za kazanite dumi,no za da stigne6 do tezi izvodi sigurno i ti si minala prez mnogoto igri4ki na tipi4nite maje(a pak uj vseki se misli za unikat i ne6to pove4e ot drugia)!!!!

trupkata si e trupka - ne ugasva. I nishto ne mozhe da suzhivi neshto, koeto ne e sushestvuvalo.
Taka, che naslazhdavajte se edin na drug dokato ste zaedno, no mislete, che niama da e zadulgo /ako sudim po razkaza/. Taka, shte si spestite gorchivoto razocharovanie, koeto sus sigurnost shte vi obzeme posle.

Ловецът в мен, опитна девойко, ловува откакто се помня. Аз съм от мъжете, за които майка ти те е предупреждавала. Ако си куха патка бих те чукал, а после бих ти поръчал такси. Ако не си куха, ако си хубава и има какво да си кажа с тебе ще те чукам, ще те изпратя до вас, но това ще се случи няколко пъти не повече и със сигурност ще се случи в достатъчно големи интервали от време първо защото не искам да те виждам често, второ защото не искам да ти давам илюзията че можеш да ми бъдеш някакъв вид сериозна любовница. Ако започнеш да ми звъниш и да ме питаш защо не се обаждам и ме тормозиш с въпроси, или изпаднеш в крайности и ми кажеш че трябва да напусна жена си за да съм с теб това ще е последният път в който ще ти се отдаде възможност да си общуваш с мен. Много добре звучат идеите ти да и докажа, че аз съм този, който определя връзката, но хайде да разсъждаваме трезво. Какво мога аз да и дам? Малко глезене, много секс, приятни разговори и нищо друго. Мислиш ли, че нещо такова може да задържи една хубава, интелигентна и търсена жена за дълго време когато тя е на години в които вече трябва да саздава семейство и да има деца? Тя е свободна да си тръгне, когато поиска и аз няма да я спра. Интересни хипотези поставяш но дай да се придържаме към реалностите. Няма да напусна жена си не само заради детето ни, но и защото е свикнала с начина ми на живот. Пътувам много, повечето от вечерите ми са ангажирани със срещи и вечери и се прибирам когато поискам. Сигурно и е тежко, но това е да живееш с мен. Това момиче то няма да издържи, то ще иска внимание усещам я. Права си наистина ме тегли неангажираността ми към нея толкова че чак съм склонен да се ангажирам. Аз като ви казвам, че се чувствам странно....

Жена ми е там където трябва да бъде.

Да мислиш за бъдещето, когато бъдеще няма е един от най-нерационалните начини да изпуснеш мига.