|
Признавам,че винаги съм имал проблеми в дамско общество.И то доста големи,тъй като се страхувах много от жените.Подозирах,че те са същества,които със своята нежност и очарователна външност искат да си подсигурят живота и да завъртят главата на някой мъж,за да го заведат по венчилото.Опитът на милиони мъже от всички възрасти ясно говори,че в съпружеския живот има нещо страшно.Както индийският заек,когато отиде на водопой,попада в гърлото на крокодила,тъй и мъжът бива погълнат от жената и бива прегазен,смачкан,разстрелян!А когато не успее да стори това,онова ехидно същество го инквизира с тенджерите си,с блудкавите си манджи и с какви ли не други средства за бавна смърт.Неговата необикновена нежност преди сватбата се превръща след това по-най малкия повод в истински бяс,в безмилостно опустошаване на кухненските съдове,в страшни гонения на съпруга,който изпитва мъките на първите християни... В началото тези лукави същества се правят на много мили,разумни,изпълнени с любов.Гласът им омеква от вълнение,те ви прегръщат и целуват,щом им падне сгоден случай и вие се хващате на тяхната благосклонност,на целувките и прелестното интимно стисване на ръката,на онзи техен чаровен поглед,пълен с коварна доверчивост и залепвате като муха на мухоловка.Оттук нататък лошо ви се пише.Така залепнал ви закарват в църквата и гоненията на първите християни са нищо с онова,което после ще изпитате. Сладките погледи стават сърдити,вместо целувки ви гонят от кухнята,когато пушите.Онова крехко създание започва да ви нарежда как да се обличате,тропа с крак,скърца със зъби,прави физиономии, като че ли иска да ви глътне,трепери от ярост,щом ви погледне и хвърля всичко,което му попадне под ръка.Нежното създание ви псува като каруцар и същевременно си мисли, че сте се оттървали леко,след като не ви е стъпкало на място с малкото си краче.Врича се,че рано или късно ще ви види сметката,тъй като запръжката е загоряла и вие твърдите,че не бивало да се слага в супата.Вдига шум до бога,когато навън е кално,плаче и беснее,защото обувките ви са изкаляни.Оставя ви половин час да си бършете обувките в изтривалката,за да не окаляте кухнята, а като отвори,виждате че целия под е в сажди и пепел,защото преди един час е идвал човек да оправи печката.Това варварско отношение ви нервира и не знаете какво да кажете, а в този момент тя се нахвърля върху вас,че не казвате какво ново има в службата,на улицата,по света.И тъй като току-що ви е наругала,промърморвате: - Но,мила,та аз не знам нищо... Тогава тя започва да тропа с крак,да се ежи като котка,да скача,да си удря главата в масата(но не в ръба),разбира се,така,че да не я заболи,отваря вратата и вдига страхотен шум,за да разберат всички съседи,като при това ви изкарва негодник без капчица съвест,позор за човешкия род. После ви казва,че изобщо не я обичате и чака да я молите за прошка,и плаче,и си скубе косите,раздира си блузата,и иска да и купите три нови и пак гюрултия и викове,че това е цигански живот при тези отношения,които ще се оправят едва когато скочи от прозореца.Отива към прозореца,но вие не се помръдвате.Тя се връща обратно и крещи,че сте коравосърдечен,че искате смъртта й и само чакате тя да умре,за да приберете оная мръсница. - Коя мръсница,мила? Тя,разбира се няма да ви каже името,което не знае,на оная,която съществува само във фантазията й,и изведнъж се прави на изоставена съпруга и крещи,че всички мъже са негодници,способни само да тормозят жените си(аз съм жив пример ха-ха!),които са им отдали всичко,което имали и било позволено.При тези думи започва да се облича и да ви заплашва,че отива при майка си и при баща си и че ще продаде мебелите,че те са нейни и започва да ви хапе,да ви удря плесници,да ви плюе в лицето,накрая хвърля по вас кофата със саждите и надава страшен вик,че не обръщате внимание на външността си,че в този вид не можете да се покажете пред хората и повтаря:"Боже,защо съм още жива!".Окайва се,че се е родила,а вие казвате на този звяр "мила"!!! И когато всичко най-после утихне,тя ви инквизира цели три дни с ядене от доматен сос или някое друго,което не обичате,готви ви всеки път онова,което и през ум не ви е минавало и което не можете да гледате. И се държи с вас като с провинило се куче,а в същото време си подсвирква като селянин и през пет минути избухва в плач.Когато се връщате от работа или от друго място(кръчма),гледа тъжно,ходи като мъченица.Говори с въодушевление за гробища,за умиращи надежди за щастие,споменава за някакъв мъж,който я поздравил,когато отивала да пазарува,и очите и светят при думите,че бил рус или чернокос.Обича да говори винаги за противополовжния на вашия цвят коса и брада,най-накрая втренчва поглед във вас и възкликва:"Пфу,ти започваш да оплешивяваш,гади ми се от теб!"- и ви прасва с чинията. Такова е мнението ми за жените.
не е лошо...гадни кучки сме си и тва си е...
запазена за възрастта си...
|
