Ето ви и дългоочакваната сценка от Арлекин.
Вадете кърпичките!!!

- Обичаш ли ме още? - каза тя, разплакана на рамото му и тръпнеща в очакване на неговия отговор.
Той се замисли. Кичур коса падна на красивото му скулесто лице. Търсеше отговора дълбоко в себе си, но дали го откриваше. Незнаеше дали все още обича това демонско и красиво създание, което твърдеше, че обича само него. Той не вярваше, че демоните могат да обичат, те само нараняват. Толкова пъти душата му се сблъскваше с тези демонски сили, че той вече нямаше сили да се бори.
Тя виждаше как той се бори със себе си. Искаше да му помогне да повярва и да му докаже, че тя е истинската. Но как?
Някой знае ли как?

P.S. Ставам ли за писателка на Арлекинчета? Казвайте, за да знам да пиша ли продължение.
P.S. Само някой да посмее да го побликува някъде ще го съдя за авторски права

If you can understand the me, then I can understand the you...

...Да, тя наистина искаше да му помогне, но как?
Наистина какво трябваше да направи?
никой не знаеше,....всичко мълчеше....затова и тя притихна!!!

Тишината стоеше между тях - но беше пълна, не тягостна.....а дълбока и поглъщаща....

Тогава той промълви:
- Не те обичам!


Миг...цветовете се сляха в едно - притъмня....всичко наоколо изгуби блясъка си.

Тя застина и продължи да мълчи.....но го погледна.
И той видя очите и.......тези очи, които го преследваха като горещи, трътнещи сенки дни и нощи наред.

Очите и бяха толкова дълбоки...."- Да се потопя ли в тях?" - помисли си той!

И тогава разбра.......тогава осъзна своите чувства към нея.
Отговора беше там - в нейните очи......



и потръпна...ТОЙ вече знаеше всичко......

Искаш ли да работиш в издателството ми?

If you can understand the me, then I can understand the you...

Може би ДА.
Но имам няколко условия:
1. Да съм на ненормиран работен ден.
2. Да не ме притискаш със срокове
3. Да имам пълна свобода относно писателските ми творения, които после ще редактираме заедно.
4. Да не ме занивамаш със сметки, плащания, ДДС-та, данъции тем подобни простотии.
5. Да не се дразниш от моята спонтанност.

....Ако си съгласна с 5-те Х-чета..аз съм ЗА.

.........Taм,във всепоглъщата дълбочина на очите й той видя и прозря всичко......
Миг....безвремие.........
Той извърна глава ,а луннат светлина хвърляше вълни от блясък върху напрегнатото му,но красиво лице
Знаеше,че няма къде да иде или накъдето и да поеме,той пак ще е там,тялом,духом.......ще се връща към очите й ,към тялото й ,към усмовиката й ....към Самата Нея.....
......тя продължаваше да гледа в нестихващо очакване.....
Взрян в в огряната от голямата луна небесба шир,за пореден път той разбра-но вече истински и за последно-там е неговат асъдба,там са болката,мъката и раздостта....погледна очите й ,лицето й -все така демонски красиви,излъчващи дяволско привличане,Но и още нещо.......именно оново нещо,което ще го накара да остане свързан завинаги с нея
.....от очите й, по гладките й бузи,се стекоха първите сълзи.....

Господи, каза ТЯ
Ах, глупчо си ми ти - каза ТЯ - може би затова те обичам.
Много по-късно, вървяха из парка. Вървяха бавно и усещаха
песента на всяка птица, вдъхваха аромата на всяко цвете. Всяко стръкче
трева има беше безкрайно интересно, всеки шум на клон им се струваше
знамение.

Изведнъж ТОЙ забеляза в дясно от пътеката няколко стръка трева.
Същите, които му беше дала циганката.
Какво е това? - рязко попита ТОЙ.
Нищо особено. - усмихна се ТЯ и добави : Обикновен горски папрат.
Защо се смееш? Попита отново ТЯ с леко разтревожен глас.
Нищо! - отговори ТОЙ : Просто се сетих колко приятно е
понякога, да бъдеш измамен.



..................Промоция безплатна

Ами малко тафталогии допускаш, но инче бива

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....


Mommа Said Knock You Out

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 20 6 х 145 см.

Частна колекция

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк

Това е призката за червената шапчица, майче


Mommа Said Knock You Out

от Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.


Mommа Said Knock You Out