винаги съм казвал, че да обичаш някого трябва да го разбираш и че ако го разбереш няма как да не го приемеш и да го обикнеш


обаче между дървените философии и реалността изглежда има голяма разлика :))


стигнах до заключението, че за да обичаш всички хора, не трябва да имаш личност, защото личността, егото винаги влизат в конфликт с някоя от чуждите черти.

в този смисъл учителите, за които се твърди, че са обичали цялото човечество са имали ярки, забележителни личности, към които хората са се стремили като нощни пеперуди към светната крушка.

дали те наистина са обичали всички или това е измислица? дали е възможна такава любов?

вие как мислите?

be az obicham Pablito!kato go razberesh go obiasni!na nego!

о да, той е точен тип :))

доста по дълбок е отколкото може би изглежда на пръв поглед

а защо не му го обясниш сама?

na Pablito da objasnjavam
ai da vidja teb

Durzha da kazha, che vseki chovek e kato skrito sukrovishte - mozhesh da namerish neshto tsenno, no mozhesh i d abudesh razocharovan, zashtoto sukrovishteto e prazno. Taka, che naistina ima neshto interesno v tova da nabluidavash horata, no ne znaesh na kakvo shte popadnesh.
taka, che razbiraneto na horata ne vodi avtomatichno do obich, no pomaga. A za da obichash horata izobshto si triabva vuzpitanie /purvite 7 godini/ inache nishto ne mozhe da ti pomogne.
I zatova, maminite dechitsa, - nabluidavajte horata, govorete s tiah i ako zasluzhavat - obichajte gi.

"В своята обич Бог целува крайното,
човек - безкрайното."
Р.Тагор

не само, че е възможно , но твърдо ги има, именно, ти го каза, точно тези ярки , не мога да ги нарека личности, защото това повече приляга на нас хората, но това са посветени или учитиели, които са точно с такава мисия сред нас , да ни помагат, тяхната любов е любов към всички нас като хора, а не само към отделни личности..
има много примери за такива същества и едно от тях е ХРИСТОС!
Ние ще има още доста да се учим докато достигнем техния потенциал, сега просто прохождаме и се учим малко по малко
благодаря ти, темата е много хубава, но иска много време за да я обсъждаме,макар, че то и от много приказки файда няма ;)

това - има забележителни постижения в тази област. Аз само се старая, но ще ми трябват години ...

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Не знам как си стигнал до подобно заключение, но явно имаш някакви лични основания да смяташ така. Само, че съждението не е вярно, защото човешката личност е една безкрайна вселена, пълноценната личност може да надниква и да намира винаги нещата които търси във всяка друга такава безкрайна вселена, а отделно взетите личности се припокриват до голяма степен, затова и всеки може да разбере всеки, стига да има двустранно желание (може и без него но става по болезнено:).
Всъщност, според мен пък, е много по лесно да обичаш цялото човечество отколкото да обичаш някого конкретно, но това е друга тема...

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

изглежда че не съм бил съвсем ясен :((

всеки може да разбере всеки ако поиска и се поупражнява, аз също мога да разбера всеки, това е ужасно лесно!

по трудно ми е да приема, че хората са такива каквито са, а ми се струва невъзможно да ги обикна... те са глупави, прости, комплексирани, лъжливи, жестоки, манипулириеми, страхливи, с промити мозъци (ако изобщо имат нещо в главите си...).

показват "доброто" от себе си в банални ситуации, в които като кучето на павлов реагират първосигнално с почти безусловен рефлекс, наложен от представи за морал насадени в обществото.

всичко за безкрайните вселени е вярно, но тези възможности не са проявени. а говорим за любов към хората, а не към висшите им азове нали? :))

лесно е да обичаш непроявените възможности. ха обичай пияното напомпано лайно в дискотеката, което търси с кой да се сбие примерно :))
или вонящата баба-селянка в рейса, която си е облегнала тлъстия корем върху рамото ти




и за кое заключение става дума? аз стигнах до доста заключения в тази тема...