Поради небивалият интерес към най-различни рими незначими ще прибавя ето таз история (а защо не пародия), която признавам не е мое дело, но пък съчинена е умело, в багри ярки, с пъстри шарки и редица стихотворни хватки:

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Случка със смучка...и с кучка естествено

Надрусана кучка
Направи ми смучка!
Захапа, засмука... Преди да сколасам,
Със зъби написа: “Аз тука била съм!”
Черен печат ми удари в паспорта!
Но беше със чувство, не само за спорта...
И не че боли, но изглежда ужасно –
Даже и пломбите виждат се ясно!
Пичка пияна, дори не е курва –
Духа ми уж, а в изкуство се втурва!
Ми прави Манет, ми го слага във рамка...
Вратът ми гори с цветове на луканка!
Как клекна пред мен, и напълни си бузата,
И цял се излях във картини и в музика!
Награби ме тъй, че ми счупи статива –
Творбата ще кръстим “Хамалин на слива”.
Е, малко е семпла, но не и бездарна.
От вчера до днес всеки, който я мярна,
Хем цъка с език, хем с оченце ми смига,
И клати глава, сякаш вика: “А стига!”,
От сто разбирачи направо ми писна
(не “писна”, направо ми чак “живописна”)!
Един ми разправя, че карта чертала –
Да може да помни къде е ебала,
Друг обяснява за страст нестандартна,
За почерк, за стил, за любов боди-артна...
Трети, един със пресъхнала четка,
Цял се тресе пред великата гледка!
Сочат ме с пръст милиони Несмукани –
Хич не ми пука! Това не бе чукане,
А беше платно, за което ще кажат:
“Мястото му е във Ермитажът!”.
И ето – натискам десети етаж,
Веднага разбирам – не е Ермитаж,
А моят мухлясал и трайно ожулен
Артистичен панел във полите на Люлин!
Чакаш ме. Влизам. Изувам си шортите.
И почват натюрите, почват и мортите...
Четката взела, мълчиш изразително...
Знам – ще ебеш. Изобразително!
После почивка, цигара, разнежване...
Боите ще стигнат ли без да разреждаме?!
Четката, казваш, когато увисне,
Трябва в специален разтвор да се кисне!
Е чак пък специален?! Да, знам го разтвора.
И знам докъде тоз разтвор да разтвора...
Но стига съм плямпал, изпуших си фаса –
Пак идвам във теб, моя малка Пикаса!
В син период си, познавам по смучката...

Във линии общи – това беше случката."



"В началото бе кошмарът и ножът бе в Св.Павел"

prostak prost

Признай си, че ти хареса

"В началото бе кошмарът и ножът бе в Св.Павел"

Напиши си го в тетрадка, пропускаш важна схватка!
Жена ти знае срамни факти
Полови контакти
10 години шпакли
Някой пуши буци, някой пуши сено,
някой шибат путки, други карат колело,



"Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса."

Бива си го!

Ами ако изключим факта, че стихотворната стъпка ти е малко мъглява, усеща се тотална липса на ритъм, т.е. имам чувството че просто си сграбчила някакви произволни фрази и замеряш с тях нас невините (по)читатели, както и напълно не на място употребеното "бум-бум-бум" от лирическата героиня по повод нейните деликатни задни части, което би било уместно единствено ако ставаше дума за някакъв футуристичен екшън, а не за безспорната любовна лирика до коята се домогва основният ти персонаж, всичко друго е направо екстра

"В началото бе кошмарът и ножът бе в Св.Павел"

С твое позволение ще пробвам да ти драсна един психологически портрет, във всъщност само ще начертая основните контури, защото съм лимитиран откъм време и познаване на субекта и по-точно въпросните контури ще касаят личното ти творчество, а доколко те биха могли да се асоциират с безспорно даровитата ти персона ще оставя на теб да прецениш.
Такааа, според мен ти принадлежиш към течението на трубадурите авангардисти, които се характеризират основно с това, че само те знаят какво искат да кажат, остават предимно неразбрани, може би онеправдани, но в крайна сметка това е съдбата на малцинствата. Естествено историята познава редица значими творци, които са изпреварили своята епоха, но нека те успокоя - ти не си сред тях. Беглият анализ, все пак написаното от теб е 6 реда, цифром и словом, няма как да не е бегъл, предполага амбицията с малко напиращото отвътре желание да кажеш колкото се може повече, в резултат краткото пасажче е структурирано, ако разбира се изобщо може да се говори, че нещото има структура, крайно фрагментарно, неподредено и в значителна степен провокиращо меко казано оправданата изненада на случайният читател, който подобно на незадоволена жена си задава въпросът:
"Ама ти свърши ли вече?!?". С две думи твоето стихче някак си напомня своеобразен компилаж от пейзаж на Дали - ранните му години и автопортетът на Ван Гог непосредствено след като си отрязъл ухото.

Да живее дружеският шарж

"В началото бе кошмарът и ножът бе в Св.Павел"

Мерси, трогнат съм

"В началото бе кошмарът и ножът бе в Св.Павел"

нали?

HOW FAST DO YOU LIKE IT?

Ами не го разваляй тогава

"В началото бе кошмарът и ножът бе в Св.Павел"