Някъде там...навън. Слънчев ден, няма няма вятър, който да полючва клоните на дърветата или нейната светлокестенява коса. А ние сме един до друг и си говорим... за различни неща. Постоянно я гледам. И сякаш не съм там, а съм отстрани и гледам и себе си. Гледам и се чудя, зная че не е възможно, но ми е приятно. Изпитвам собствените си емоции усилени трикратно. Докосвам я. Тя е топла. Аз също. Хващаме се заръцете, и се гледаме един друг отново. Не спираме да си говорим. Но вече няма значение за какво. Нищо не чувам. Просто я усещам до себе си... в прегръдка. Боже, колко е мека. Разтапям се в тялото й. Допир на устни изпълнени със сладост и страст. Топли и меки устни, изпиващи енергията ми. Устните на забравата... Устните, които ме карат да забравя всичко останало. Виждам се как я целувам и усещам целувката истинска и неповторима... но сякаш не съм аз, а е друг с когото съм свързан емоционално. Минаха пет минути? Десет? Всъщност той не е отплепил устните си от нейните и постоянно се прегръщат... Той, аз, той... тя... ние! Тримата на пейката в парка, а около нас няма никой, освен любовта. Но и още някой. Тя започва да ме дърпа, дърпа ме и иска да отида с нея. Заповядва ми. Аз нежелая, искам да остана вечно до нея и никога да не си тругна. Но тя е настоятелна, че трябва да си тръгна. Да ги оставя тях двамата там и да отида при нея. Аз не искам да се подчиня, но го правя несъзнателно. Вече съм далеч и изгубвам връзката с него и нея. Сълзи се стичат от очите ми, а мъката ми е огромна. Тялото ми се разтърсва и аз съм при нея вече, облян във сълзи и обгърнат от мъка. Мразя я. О, как я мразя само! Но не мога да й избягам. Това е Реалността, силна и неустоима...

Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът.

и накрай, малкото пиле го прегази камион

На ремонт съм!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

зная че не е възможно, но ми е приятно.


Never mind ! Who cares?

vurna me nazad vuv vremeto.Mai uidurtiavam i e vreme da sa promenia malko shtoto mai imam nujda ot takiva neshta i az,stiga sum si zabraniavalZnaesh li puk az sunuvah onzi den,neveroiatno krasiva jena,biahme vljubeni,i tamun si legnahme,cicite i beha idealni tamunn si vkarah prustite i se subudih,ujasno gadno mi stana.Mngoo chesto imam koshmari takiva

burzata ruka mi vikat

SHTOTO MUE DOSHLO VREMETO Shto nemoje tui da e cial jivot daeba,cel,ia jivot e edin hui det go lapame na porcii,bachkash kuponaisvash,no tursish neia,cial jivot ia tursish i ne ia namirash,no andejdata e zalojena v teb i en si trugva,ebahti besmislenoto

burzata ruka mi vikat

аз не исках да се събуждам въобще. И почти плаках когато се събудих. Толкова му беше приятно и хубаво... А момичето го познавам по принцип, но...

Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът.

Поздравления,интересно е написано !

A chain is only as strong as its weakest link

az sushto palkah naskoro kat se subudih,i schupihneshto daje,mai nekva chasha hvurlih

burzata ruka mi vikat

po kogo ia hwurli

A chain is only as strong as its weakest link

shtotoa z obicham akto elgna si psukam sreshtu mene tv i porkam akto botilakta i chashata sa na edna ruka rastoianie.I kat sa subudih biah sunuval neshto......koeto iskammmmmmmmmmmmmniama znachenieti shto ne nankash,ilio chakash bati da ta prerspi

burzata ruka mi vikat