iskam nqkoi da mi otgovori kakvo e priqtestvoto kogato ot ednata strana ima lubov?zashto vsichki si mislqt che s vremeto vsichko minava?da ne volqta a vremeto slaga krai na lubovta,no ne vinagi stava taka?zashto sveta e ostroen po takuv nachin che nqkoi hora NE mogat da izlujat sebesi pone edin put,prosto da vidqt dali mogat i po drugiqt nachin!moje li nqkoi da mi kaje kak moje da nakarash nqkoi dati dade pone edin shans!i zashto vinagi se vubvash v ne podhodqshiqt chovek!
nujdaq se ot NEGOVATA nejnost!ot NEGOVI TE laski!OT SAMIQT NEGO KAKUVO I DA E!lush ili dobur za men toi e moito puhche i az se nadqvam nqkoi den toi da osaznae kakvo gubi!nadqvam se da ne e mnogo kusno!

az ako sum nikoga naima sums teb drugo soven priajtel,ustoiavam na vsiakakvi ataki,i an moite si chuvstva deto iamm kum edna daje,principi akkvo da se pravi

ами про4ети темата за женския ре4ник
ако той ти каже 4е иска да ст приятели трябва да ти е ясно
но само времето може да те спаси
аз едно време си мислех 4е ще е хубаво да си останем приятели, даже тема тук имаше много голяма
но сега 4атим по кю-то от време на време и нямам нужда да я видя
и при теб ще стане така и дори и той да си промени решението не е ясно дали ти ве4е ще го искаш

успех сладурано

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

nadqvam se tova koeto si mi napisala da stane no se samnqvam i to mnogo daje!!!
iskam savet ot chovek koito e prejivql tova no neznam kade da go namera tozi chovek!

Била съм в твоята ситуация. Бях влюбена като побъркана в един мой приятел за 3 години, а той се правеше че не забелязва. И до ден днешен това е най-красивото чувство, което съм изпитвала към някой. И не съжалявам, че се случи - поне знам че съм способна да изпитвам нещо толоква.... ми не знам как да го опиша. Най-голямата ми мъка не беше, че не ми дава любовта си, а че аз не мога да му дам мойта, защото тя нищо не значи за него. Сега като го пиша звучи като във венецуелска сага - сълзливо малко. Обаче за мен си беше истинско. И още как... И най-накрая реших че не мога да се мъча повече и го поканих на един разговор и му казах, че съм влюбена в него. Не че се надявах да ми отоговри - много пъти му бях показала какво чувствам и знаех, че не ми отговаря. Просто исках да сложа край. И го сложих. Тоя разговор ми помогна - той ми уби надеждата че някога някак си...
После жалих 5-6 месеца и накрая започнах да се радвам на живота и вече не мислех за него. Отдъхнах си от тая агония. Само че не съм се влюбвала вече така оттогава.
Не знам какво ще се случи в твоята ситуация - дано развръзката е по-щастлива. Аз винаги съветвам моите приятелки ако попаднат в подобна ситуация да изяснят нещата възможно най-бързо. Но не знам какъва е твоя случай - може би вече имаш яснота, но въпреки това храниш някакви надежди. Моя съвет е - не влагай твърде много време в това. Само се тормозиш и изразходваш емоционално.

Една година. Една година в дупка, лутайки се с разни случайни гаджета, мислейки все за нея. А тя ме обичаше само като приятел. Побърквах се, исках я, исках да съм с нея, но уви. Бях малък и зелен...

Всичко това минава обаче. С времето - то лекува. Любовта ми към нея не умря - жива си е. Но е просто в състояние 'неосъществима'.
Тя обаче поне ми е истински приятел, нито ме излъга като ми го каза, нито се е възползвала от това, че бях влюбен в нея.

Но има едно важно условие, за да успееш да свикнеш с подобна мисъл - да можеш да приемаш ВСИЧКО в живота, колкото и да тежи.
Както казват в спорта - като печелиш, трябва да можеш и да губиш. Иначе потъваш в емоционална дупка.
А за да успееш да приемаш ВСИЧКО в живота - той трябва да те е шибнал оттук-оттам. Иначе, колкото и да говорят някои хора, че са осъзнати личности, всъщност са абсолютно неосъзнали се, хвърчащи в небето.
И като им се случи случката, изпадат в депресии...

Уф... айде да спра дотук, че в много дълбоки размисли изпаднах...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ne bi moglo da byde kazano po-dobre!

"Аз знам че нищо не знам,но другите и това не знаят!"

А пък любовта - хептен.

П.П. Че те и двечките се появяват само двустранно понеже. Друг е въпросът кога кое как и кому е по-удобно да се нарече. Излъже, де. И защо.

Според мен.

Ami taka stava,kato ne poznavash sebe si. Ako se poznavash, mojesh da razbirash i tozi do teb.

Sluchvalo se e i na men.Po princip imam mnogo priqteli-momcheta.Kogato stane gafut, zabelqzvam navreme, makar che "obqsnenieto" ne zakusnqva. Po-dobre da ne stavat takiva falove,stoto trudno se opravqt. Radvam se che stana "bezbolezneno", moje bi zastoto ne se drupnah,ne se vuzpolzvah i ne promenihme otnosheniqta si.

I togava si kazah "ok, merq vsqka duma po 2 puti i obqsnqvam kolkoto e neobhodimo"

I poznai kakvo.......Ne predpolagah che tova deistav pri momicheta napravo se poburkah

Vednuj nai-dobrata mi priqtelka kaza" Lele zasto ne sum momche " ...........Dobre che moga da reagiram adekvatno i go prieh kato shega, makar che tq me ubejdavashe che ne e.... Ama i t'va mina.

А пък две еднакви непознаваеми водят до две еднакви питанки. За които все ще се намерят готови отговорчета, то е ясно. Ама все няма да са отговорчетата на питанките.

П.П. Че то питанка само с питанка прави идеалната геометрична фигурка понеже. А пък питанка с яснота не се заличава, само се зачерква. Което пък води непременно до питанка. Поради неточните щрихички на треперещата от питане ръчичка. И познай до коя питанка - ами пак до същата. Да я наречем тази на баба ти, която е родила баща ти с един ден по-сетне. Поради което ти се явява и майка, и жена, и дъщеря. Всичко важно.

Според мен.