В страхотна безизходица съм - обичам двама мъже, ужасно различни и всеки по свой начин ме изпълва. С единия съм от 8години, но любовта като че ли е станала навик. Безумно съм влюбена в друг, но той е 8год. по-малък от мен. Обичам го както никой досега, когато съм с него забравям за околния свят, а смея да твърдя, че и той ме обича, но ето че идва разликата и разваля всичко. Никой от приятелите ни не приема нашата връзка, въпреки че знам тайничко ни завиждат. Мен ме е страх да приключа старата си връзка, защото не съм сигурна че другия е готов да бъде само с мен, та той е само на 22. Ужасно болезнено и двамата изживяваме реалността и разликата във възрастта. От една седмица сме разделени, но е непоносимо. Не мога да оставя нито един от двамата.

Ами ... не е.

Понякога може да липсва само една личност
и светът да изглежда обезлюден.

Господ ще ти прати гръм и мълнии.....ако продължаваш така.
Ако той не успее да те уцели, ще го направя АЗ

Рискувай мила....и моят е с 8 години по-малък от мене, обаче....всичко си му е на мястото (поне така беше до скоро

Е, и!

Знаеш ли колко ме интересуват другите.....така че
трябва да избереш!!!!!!!

Проблема е че не мога да избера. Затова в момента и не съм с него. Единия ми дава безрезервна обич, известна стабилнаст (дори след като разбра за другата ми връзка), бъдеще ако щеш. Другия ме дарява с откритостта, желанието, страстта, нежността, чувствителността, Любовта си, но никой от двама ни не знае докога. Страх ме е да съм сама. А ако остана сама след него ... не знам. А той за да остане само с мен трябва да изживее своето (природа!)

Повярвай ми, ще ти е супер с 22 годишния, но няма да е за дълго. От опит го зная

стой си при мъжа си и се радвай че още не та е изгонил от вас:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ко чакаш?
викаш груб съм. ами и ти си груба. любовта е кацнала в сърчицето ти, а ти кво? смяташ. пазарлъци правиш. бил готов не бил готов. кво смяташ кво може и кво не може да ти даде? осъзнай се! Давай. радвай се. на мига. утре няма да го има и ще страдаш и ще се псуваш на майка, че си пропуснала ...че си прокудила туй нещо любовта.
Хората цял живот копнеят за Любов. ти?
болна ли си?
бил малък. кое му е малкото?
пък и кво мислиш за хората. завиждали ви. били против. майната им. приятелите са си приятели, но ЛЮБОВТА си си ти. Райско, божествено, изпепеляващо.

страхуваш се да не си сама. че ти и сега си сама. ква сигурност ти дава? пари, опора, вярност. всичко това са глупости. днес го има утре го няма. не се знае съдбата как и къде и при коя ще го завее. но любовта остава. изживей не се страхува.

Няма утре. Действай още днес!
Здраве ти желая. И кураж.

Редактирано от Aнreл на 16.01.03 18:01.

Напълно те разбирам,защото гоизпитахна свойгръб. Какводати кажа и моя любим е на 23 то беше страст, романтика.Аз обаче поисках време, за дареша какво ще правя. Не знам дали това не уби всичко илипросто не мееобичал достатъчно. Или просто се уплаши. Или някой го заплаши. Сега миемного зле Без любов. С любящмесъпруг с огромни материалнивъзможности- млад и хубав. Но аз просто не го обичам и ми е празно и пусто. Трябва ли да правя компромис. Вече обаче нямам и никой до себе си. Кого залъгвам себе си ли. Не съм сигурна ,че ще могадаприема да живея безлюбов,без страст. Знаеш ли какво е да си с някой и да се чувстваш сам. Студ, изпитвам огромен студ и самота. Каквае тази сигурност. Колко мога да изям. После азвинаги съм успявала да изкарам достатъчно пари за себе сии децата. Лошото е че може да те преметнат като мене. Да обсебят сърцето и душата ти и да не ти остане нищо. Но може пък да е свестен човек...

Ангел ми взе думите от устата. Макар и малко грубичко... но пък е прав. за всичко.

сигурност или любов? бе к'ва сигурност, няма такова нещо. Но ако търсиш сигурност в любовта на другия, няма да я намериш. Няма да я намериш НИКЪДЕ. Най-многото - добри намерения за стабилност...

Здравей! Радвам се да те видя...

Любовта са двама. Точно и само двама. За един живот. Ама за живота на всеки от тях с точно другия. Та затуй в любовта единственото, което не може да се прави, е да се действа. Действието винаги е грешка понеже. Или даване, или вземане. Не обичане. В любовта всеки дава всичко, което има, но не на другия, а на Ние-то. Всеки сам за себе си и със своя личен и безалтернативен избор. И непременно предоставяйки възможност на другия да направи своя си.

П.П. Подаръците в любовта са неуместни. Понеже любовта е гордо Ние. Което се обижда от подаяния и ненавижда колебания. Неуместни са и принудите. Все едно дали с пари или с нещо друго. Както и решенията. Кое ще е добро за другия и кое - зло. Което не значи, обаче, че са неефикасни. В безлюбовието, обаче. Доста младо си, Ангелче, за да зачеркнеш живота си заради поредиците от неговите мигове. На безлюбовието, де. И доста рано ти е да се стараеш да си старо. Старостта е красива, а значи щастлива мъдрост само, когато всяка нейна бръчка е сътворена с любов и за любов понеже. И само най-последователно. От наивност през зрялост до после. А може и без зрялост и без после. Ама обратно не може обаче. Че все ще е равно и просто и скучно безлюбовие инак. Като това, което усещаш. Понеже нямаш база за сравнение. С любов. Желая ти я. Веднъж се живее понеже. Та не пропускай живота си, подменяйки го за нещо друго, е съветът ми. Веднъж се обича защото. Но твоето обичане ще е и в тъгата, и в радостта на твоята любов. Не във вклинването ти като улесненийце на объркано от неопитност парченце от моята. Не ми го убивай. Парченцето, де. Знам, че си мислиш, че е с любов и за любов. Но почувствай. В твоя си миг, докато усещаш, почувствай. Че то е объркано и има нужда от шанс да се подреди. Пък като се подреди, кажи чие е. Твое или мое - все едно. Важното е то да е в своето си Ние понеже. А пък всяка от нас двете - или в нейното си, или не в нечие чуждо. Че инак е лошотия понеже. А пък от лошотия, била тя и ефикасна откъм сетивности, боли. Много повече, отколкото от убита от агресивни сетивности любов.

Според мен.