Моята беше от пръв поглед. Изневиделица. Връхлетя ме! Преди 3 години и почти 7 месеца...
Нямало любов от пръв поглед, не можело да те връхлети... Е, и аз така си мислех, ама то все така става! Точно когато решиш, че си открил тайната и вече знаеш всичко, и никой не би могъл да те излъже...става точно обратното на твоите мисли!
Ирония? Ирония ли е живота? Понякога си мисля, че е така. Но понякога си мисля, че е за добро! Откъде тоя оптимизъм у мен? Ама точно пък у мен?!...
А, нещо се отплеснах! Щях да ви разказвам за любовта ми... Ами...тя...как да я опиша с думи? Думите ограничават безграничното. Правят го малко, правят го достижимо, а пък то не е! То може само да се усети- това чувство, моето, към Него! И още си е същото, след болката и след разочарованието. И сякаш се завръща с все по-голяма сила, с все по-голям копнеж. Нямам смислено обяснение за това. Кой търси смисъл в любовта? Любовта е лишена от всякакъв смисъл. При мен е така. При вас, как е?

P.S.
Някой иска ли да ме поздрави с парчето на Марая и Лутер Вандерос:
"My Endless Love" ?

точна дефиниция: "Любовта е лишена от всякакъв смисъл." При това действа много успокоително.
От пръв поглед? Не ми се вярва. Най-съществените неща са невидими за очите. Виждаш ги след задълбочено вглеждане. Понякога то потвърждава това, което ти е казал първият поглед, като при теб. А понякога не.
"Ирония? Ирония ли е живота?" Не мисля. Просто не търпи празни пространства.

със сърцето си. Дотогава не подозирах, че то има очички...

те поздравявам със "My Endless Love" на Марая и Лутер Вандерос!



И бъди щастлива! И много любов!
Картал

доста сложно явление. Понякога можеш да го объркаш с "позиви" от разни други системи. Шегувам се.
Всъщност и аз вярвам, че е възможно. Любовта понякога наистина "връхлита" и е "от пръв поглед". Обаче само с времето и разни други изпитания можеш да прецениш дали е било Любов или някой от нейните успешно маскирани заместители.

ти благодаря! И ти пожелавам: да ти се връща!

Да, права си за времето и изпитанията. Мисля, че минах през доста такива, след раздялата с него, но не можах да го забравя, въпреки всичко и въпреки времето. Мисля, че моята любов към него вече е изпитана и доказана! Той дали го знае?- това е друг въпрос. Той дали се чувства по същия начин?- и това е друг въпрос. Аз отговарям само за собствената си любов. За чуждата, не знам.
Липсва ми... Около мен е пълно с хора, а аз се чувствам сама. А когато съм само с Него...не са ми необходими никакви други хора...защото Той ми е всичко!

Towa e mnogo hubawo chuwstwo - znachi weche znaesh kakwo da tyrsish!
A dali si bila razbrana i/ili ocenena ot niakogo w minaloto si...spored men weche ne biwa da mislish za towa-gledaj napred i bydi shtastliwa

Sluchva se luibov ot pruv pogled, no za da prosushestvuva - triabva zhitejski opit, za da se vluibish i v choveka, koito da te napravi shastliva. T.e. da nabluidavash horata i da si dadesh smetka, kakuv tip hora te privlichat i da tursish sred tiah. Togava shte nozhesh ne samo da vluibish, no i da zapazish luibovta si.
Innache pozdravlenia.