във връзка с развихририлите са напоследък тъдява и наоколо мега-простотии ми направи впечатление следното нещо:

хич не съм от редовните писачи или читачи по клубовете, но забелязвам че common purpose клубовете, деградират несравнимо по-бързо от специализираните такива (които всъщнпст не деградират, ами много добре си хортуват)

аз лично си го обяснявам с това че в един специализиран клуб (напр. някакъв спорт, хоби, наука), посветен на сфера в която съществуват малко или много трайни стандарти, е много малко вероятно да се появи някой шибаняк който да си въобрази че може да монополизира *правилните* *дефиниции* на клуба и предназначнеието му и да ги наложи на останалите; т.е. да е THE ONE, човекът-посветил-много-лични-усилия-в-размисли-по-темата; в много случаи това може наистина да е така, но кой го боли за това?????

подобни неща за сметка на това случват по ИДЕНТИЧЕН начин в някои бозави клубове (напр. Емиграция, Любов, Българи в америка и др.): в един момент разни bright, а в повечето случаи не толкова bright personalities се чувстват задължени не само да споделят с аудиторията личните си екзистенциални открития, но и да я ПРОСВЕТЯТ относно същите; отврат!
затова честно казано съм склонен да се отнеса с повече симпатия (дори и да се зачждам междувременно;-))) към някое супер наивно и мега досадно мнение което няма НИКАКВИ претенции (е, такива са голяма рядкост, мамка му :(), отколкото да praise-вам нечии самовлюбени експертни откровения ;-)) (не че не съм същия, но гледам да си мълча та да не личи много ;)

като резултат от подобно развитие на един *широк* клуб, всички смислени никове почват малко по малко да се оттеглят, т.к. подобно отношение от страна на модератора или на супер *ангажираните* с клуба експерти не предполага дискусиа, и единствените постващи които остават са някакви инфантилизирани посредствени създания

така че тябва или да се промени таксономията на клубовете, или да се въведат поне някакви минимални базисни общи стандарти за модериране, или да не се прави нищо - все пак проблемните клубове не са ЧАК толкова много; но едно е ясно - да се разчита на добрата воля на който и да е било е супер сдухано и неефективно

"Тя се мислеше за много умна. И не беше далеч от истината. Но вярваше че останалите са глупави и тук беше грешката й - може да спечелиш една битка, но това не означава че си спечелил войната."

(някакъв готин цитат от помнъ-ли-вече-къде)

--
It's deja vu all over again...!

ми добре:)

кво съ съгласяваш, нго ли виждаш къф е калъф тоя. Вместо да говори на чист български вкарва разни идиотизми, като некой загоряла българка в Чикаго city (да съ изгъзареЯ и аз малко).

Добре. Зле. Така започва любовта!

Мен ако питаш, всеки има право да пише каквото иска..
Какво ти пука, ако искаш някакъв твой определен 'добър стил', си се кефи на него в отбрана компания и готини питиета, аз така правя

Иначе какво лошо има, много не можах да разбера, ама аре...

Хм, и аз съм си мислила за това.
А щом повече от един човек го мислят...сигурно има нещо вярно.

последното ти изречение не звучи ли малков духа на "стадото" щом повечето го мислят значи е вярно!

ми и аз не разбрах много, но го гледам- учен човека, знае чужди езици, сигурно има цветен телевизор и парна ютия, та се съгласих. обаче после прочетох че е некъв генерал фолт и си викам - тоя е генерал от флота и за тва не му е станало ясно, че 90 %/щедър съм/ от хората, които бродят по земята са тъпаци, но най-тъп е онзи, който се опитва да ги промени. обаче пък човека не даде никакво предложение дори - изля си мъката в модерен стил и отпраши към някой супер-мега-специализиран клуб примерно "изследователи на размножителния период на мъжките къртици, населяващи източния склон на люлин планина".
обаче ми беше гот, докато го четях. предпочитам да чета безсмислени неща, но казани по добър начин, отколкото да търся напразно скрит смисъл в плиткоумни постинги.

О, ти си се снимала?!?! браво! с фотоапарат ли? ехаааааа.... обаче на места гърба ти е на райе. вероятно ти е паднало горнището без да забележиш или пък са ти го откраднали. кофти работа. много крадат тия фотографите.

Че те в концентрацията си върху регионално-пространственото си местонахождение и възрастта, своята и на заобикалящите ги, хората понякога забравят да забележат в кое време живеят. А пък е важно, че те разликите от твоето до село до съседното могат да са десетилетия тъй като. Или столетия. Според както се случи.

П.П. Та аз намирам за трогателно усилието на специализиращите се от 80-те г. на миналия век и, стъпвайки на резултата, продължавам. Към бъдещето обаче.

Според мен.