Случи ми се сега се чувствам адски тъпо.То това мислех ,че не съществува или пък само на пубертетите се случва ,ама ей-на...да се влюбиш по ...интернет ..!
Цял месец оставях съзнанието ми да бъде манипулирано и обвързвано от мисълта ,че го харесвам ,от песните които ми пускаше,от думите му.До момента в който той пожела да се видим .....Това не е много лесно поради разстоянието на което се намираме и поради простия факт ,че аз живея с друг човек,макар и неомъжена....Та може би като всеки страхливец,който се е захванал в сигурния бряг на своето монотонно съществуване -аз му отказах.
И това го накара явно да се чувства използван .Последваха няколко пъти молби и пак откази,породени от несигурност.И пак въпроси от рода "Какво толкова ако се видим?".Страх ме е...И той се отказа..вече не ми пише .
Вероятно някой ще каже ,че съм незнам к'ва си дето би си зарязала приятеля и действала зад гърба му ...Спокойно ние с него отдавна вече сме само съквартиранти,неумеещи да се лишат от нечие присъствие и сигурност.
А това беше друго....нещо което ме накара да се събудя от една дълга летаргия и да помисля върху живота си.
Това което искам да ви питам вас е дали си струва да рискуваш спокойствието си и скуката си и заспалостта на чувствата за да усетиш отново онова чувство дето му викат влюбване ?

Nikoga niama da razberesh dali si zasluzava ako ne opitash.

Deistvieto ischerpva smisala !

Заради нараняването. На всички доброволни или не до там участници. Единственото, което си струва, е твоята любов. Само че нея няма как да я планираш и сместиш в подреденото си пъзелче. Споходи ли те - ще си готова да пренаредиш цялото пъзелче, от първото до последното парченце. От първия миг и 100%. Щом е любов.

П.П. А нерешителността - ами тя е в реда на любовностите само ако идва от нежелание да вземеш решение за нечие чуждо пъзелче.

Според мен.

ми ако не опиташ .. после все ще те гризе мисълта .. "имах нещо истинско .. нещо тръпнещо .. и го подтиснах .. заради .. какво .. "

Е .. ако мислиш че можеш да живееш спокойно с такава мисъл .. значи си направила правилно ;-))

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

съкровище! и когато се върнеш при човека, с когото живееш ще го гледаш с други очи! и ще си чудиш къде да си намериш място, за да се скриеш от гузната си съвест :))))) убедена съм, че нещо такова ще въроди връзката с човека, с когото живееш... щом се е случило занчи ти е необходимо!

Дето ще се крепи на отгузняла съвестност.

П.П. Ту ще се позакрепва от самосъвестност, ту ще се доукрепва хуманитарно. Майсторски. С нова мазилка по каталог. Върху стеницата с липсваща тухла, някъде там, до основата.

Според мен.

Тъй като ми се е случвало буквално същото (колко разочароващо, че хората не са уникални), отговорът е:

НЕ СИ СТРУВА.

Предполагам, че се дължи на това, че колкото и да не вярваме, че ще ни се случи в един момент усещаме, че остаряваме. Тогава приоритетите се преобръщат. Не го възприемай като съвет, просто ако ти е любопитно какво му се е случило на друг човек в твоята ситуация, при равни други условия, ти предоставям моя опит. Много пъти аз съм искала просто статистика на резълтата от определена постъпка, затова ти отговарям.

Поздрави!

onova chuvstvo za mene e noj s dve ostrieta,iasno zashto,no ako obichash riskovete riskuvai-az lichno mnogo riskuvam i chersto pechelia,no za takiva raboti po internet sum goliam skeptik zashtoto predpochitam realniaj sviat

Jivotut e film-budi glavnijat aktjor

Напротив, в такъв момент е по-добре да отидеш и да се видиш с човека..може пък магията да изчезне
Иначе си остава дълго...
Ако пък не отмине това не означава, че ще зарежеш веднага този, с когото си заради другия...варианти има много..бягството не е най-добрия...особено когато говориш за връзка подобна на съквартирантство...
Иначе ако чувстваш човека , с когото живееш като нещо много важно в живота ти, може би бягството наистина да е по-добро...

Понякога съм бяла и добра...
понякога съм си е***а майката...

Много добре си осъзнала, че съзнанието ти е било манипулирано.
Направиш ли го, просто ще станеш една от многото наивнички, които са се оставили да им замажат очичките с романтични сладки приказки, със стихове и нежни писма.
Краят е предизвестен!
Предупреждавам те, че това е CAUSA PERDUTA!
99% от тези, които "пускат въдичките" си в клубовете и в чата имат единствената цел да те пробват в леглото.
В един момент ще се събудиш и ще осъзнаеш, че си се оплела в мрежата му толкова, че не можеш да живееш без мисълта за него. Докато той вече ще е изчезнал през това време без да му пука изобщо какво ти е!!!!
После ще оплете следващата... след нея друга... и така докато се намери някоя, която да им го зачука заради всички преди нея!