Случи ми се сега се чувствам адски тъпо.То това мислех ,че не съществува или пък само на пубертетите се случва ,ама ей-на...да се влюбиш по ...интернет ..!
Цял месец оставях съзнанието ми да бъде манипулирано и обвързвано от мисълта ,че го харесвам ,от песните които ми пускаше,от думите му.До момента в който той пожела да се видим .....Това не е много лесно поради разстоянието на което се намираме и поради простия факт ,че аз живея с друг човек,макар и неомъжена....Та може би като всеки страхливец,който се е захванал в сигурния бряг на своето монотонно съществуване -аз му отказах.
И това го накара явно да се чувства използван .Последваха няколко пъти молби и пак откази,породени от несигурност.И пак въпроси от рода "Какво толкова ако се видим?".Страх ме е...И той се отказа..вече не ми пише .
Вероятно някой ще каже ,че съм незнам к'ва си дето би си зарязала приятеля и действала зад гърба му ...Спокойно ние с него отдавна вече сме само съквартиранти,неумеещи да се лишат от нечие присъствие и сигурност.
А това беше друго....нещо което ме накара да се събудя от една дълга летаргия и да помисля върху живота си.
Това което искам да ви питам вас е дали си струва да рискуваш спокойствието си и скуката си и заспалостта на чувствата за да усетиш отново онова чувство дето му викат влюбване ?

Nikoga niama da razberesh dali si zasluzava ako ne opitash.

Deistvieto ischerpva smisala !

Заради нараняването. На всички доброволни или не до там участници. Единственото, което си струва, е твоята любов. Само че нея няма как да я планираш и сместиш в подреденото си пъзелче. Споходи ли те - ще си готова да пренаредиш цялото пъзелче, от първото до последното парченце. От първия миг и 100%. Щом е любов.

П.П. А нерешителността - ами тя е в реда на любовностите само ако идва от нежелание да вземеш решение за нечие чуждо пъзелче.

Според мен.

ми ако не опиташ .. после все ще те гризе мисълта .. "имах нещо истинско .. нещо тръпнещо .. и го подтиснах .. заради .. какво .. "

Е .. ако мислиш че можеш да живееш спокойно с такава мисъл .. значи си направила правилно ;-))

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

съкровище! и когато се върнеш при човека, с когото живееш ще го гледаш с други очи! и ще си чудиш къде да си намериш място, за да се скриеш от гузната си съвест :))))) убедена съм, че нещо такова ще въроди връзката с човека, с когото живееш... щом се е случило занчи ти е необходимо!

Дето ще се крепи на отгузняла съвестност.

П.П. Ту ще се позакрепва от самосъвестност, ту ще се доукрепва хуманитарно. Майсторски. С нова мазилка по каталог. Върху стеницата с липсваща тухла, някъде там, до основата.

Според мен.

Тъй като ми се е случвало буквално същото (колко разочароващо, че хората не са уникални), отговорът е:

НЕ СИ СТРУВА.

Предполагам, че се дължи на това, че колкото и да не вярваме, че ще ни се случи в един момент усещаме, че остаряваме. Тогава приоритетите се преобръщат. Не го възприемай като съвет, просто ако ти е любопитно какво му се е случило на друг човек в твоята ситуация, при равни други условия, ти предоставям моя опит. Много пъти аз съм искала просто статистика на резълтата от определена постъпка, затова ти отговарям.

Поздрави!

onova chuvstvo za mene e noj s dve ostrieta,iasno zashto,no ako obichash riskovete riskuvai-az lichno mnogo riskuvam i chersto pechelia,no za takiva raboti po internet sum goliam skeptik zashtoto predpochitam realniaj sviat

Jivotut e film-budi glavnijat aktjor

Напротив, в такъв момент е по-добре да отидеш и да се видиш с човека..може пък магията да изчезне
Иначе си остава дълго...
Ако пък не отмине това не означава, че ще зарежеш веднага този, с когото си заради другия...варианти има много..бягството не е най-добрия...особено когато говориш за връзка подобна на съквартирантство...
Иначе ако чувстваш човека , с когото живееш като нещо много важно в живота ти, може би бягството наистина да е по-добро...

Понякога съм бяла и добра...
понякога съм си е***а майката...

Много добре си осъзнала, че съзнанието ти е било манипулирано.
Направиш ли го, просто ще станеш една от многото наивнички, които са се оставили да им замажат очичките с романтични сладки приказки, със стихове и нежни писма.
Краят е предизвестен!
Предупреждавам те, че това е CAUSA PERDUTA!
99% от тези, които "пускат въдичките" си в клубовете и в чата имат единствената цел да те пробват в леглото.
В един момент ще се събудиш и ще осъзнаеш, че си се оплела в мрежата му толкова, че не можеш да живееш без мисълта за него. Докато той вече ще е изчезнал през това време без да му пука изобщо какво ти е!!!!
После ще оплете следващата... след нея друга... и така докато се намери някоя, която да им го зачука заради всички преди нея!

Мислиш ли ,че заради едно "изчукване" си струва човек да прелети хиляди километри ?

Хиляди?
Не си струва, дори от същия град да е!
Изхода е винаги един и същ! Повтарям ти го съвсем добронамерено и приятелски!!!!!

Ако си мотивирана да заченеш детето на любовта ви - непременно.

П.П. Ама трябва да си 100% сигурна, че ще стане от раз. Иначе ще се поохарчиш на вятъра тъй като.

Според мен.

tolkova li naima hora v realnija jivot che polzvate shibanija internet za zapoznanstva ve

Jivotut e film-budi glavnijat aktjor

Ох, от моя личен опит искам да ти кажа, че не си заслужава много.
Между другото напълно разбирам какво чустваш - по-скоро желание за разнообразие и друг живот, нещо като 'избягай от скуката'.
Обаче по нет-а сори, казвам ти, няма да се получи.... В момента си натоварена с 1001 илюзии за тоя човек, така че помисли си.Виж ако се бяхте видяли по-скоро...не знам..
По добре си направи весело с твоя човек, или пък си намери друг, но не по нет-а..... Като се видят двама души на живо във въздуха има ени неща, флуиди ли бяха

Току-що разгледах едно виртуално албумче, та знам за какво говориш.

мислех, че след толкова много мнения няма да има за каво да се обаждам
благодарности на всички, които ми дадоха малко простор


независимо от отношението ти към конкретния пич от нета, по-важно е, че си се замислила за живота си.

ако ти се живее "по инерция", карай без да биеш спирачки и да правиш завои. всъщност, животът "по инерция" си е чисто стоене на място, няма риск да се блъснеш някъде...

иначе всяко плаване е тръгване от един бряг към друг. най-известните мореплаватели са спечелили, тръгвайки от един бряг към неизвестното...
без гаранция (затова е неизвестно) какво ги чака там...

бързайки по пътя на живота, не забравяйте да се насладите на гледката наоколо

До един са знаели къде отиват.

П.П. Друг е въпросът, че се е случвало пътят за Китай да се окаже просто ръкав на местна река. Но не ми се вярва да са били особено разочаровани от резултата. Еле пък тези след тях.

Според мен.

засмях се кратко и ясно

понякога (ама само понякога) ме кефиш

бързайки по пътя на живота, не забравяйте да се насладите на гледката наоколо

Трябва да забавлявам и останалите никове тъй като.

си забавачка! Като Ганка Радкина от Цярово Ибряне Девинско.

a taia ia znam nasiakude poema,znaem ia sichki neia

Jivotut e film-budi glavnijat aktjor

ti greshish,zashtoto ima i takiva koito sa trugvali nakudeto im vidjat ochite,bez znachenie tui kato

Jivotut e film-budi glavnijat aktjor

тя навсякъде ПОЕМА, като руска бетонобъркачка е....гълта цимент и чакъл...и ги меши яко.

Есмералда бетонобъркачката

Ех,ето един човек,който е разбрал за какво иде реч! Защото за мен най-важното в момента е да убия инерцията на съществуването и да започна да живея наново независимо,че тръгнала към един бряг може да се озова на друг

Има хиляди начини за убиване на инерцията, ти си намерила само един от тях, и той да ти кажа е много съмнителен и банален.
Но това е логично - жените като искат да 'убият инерцията' си намират ново гадже, хехе, така както като решат да 'се променят' започват от косата....
Да избягаш от скуката в своето ежедневие, а....май се оказва голямо изкуство
Виждам, че се пробваш вече по старите изпитани начини, хаха, давай, илюзиите са голяма работа

Трябва да има тема : Интернет и влиянието му върху хората и начините за излизане от ситуации - дори има книга, но тиража е малък, препоръчам ти да я намериш - прочети я и всичко ще ти се изясни...........



Интернет свалките - bez dumi, ще си...............да не засегна някой

Чакалнята на гарата, билетите на касата..
btw, тука не е нито гара нито каса

Инерцията не трябва да се спира, не звучи логично, но не трябва и логика да се търси.
Ново гадже, пуснал/а си се по вълната, тегли те навътре, страх, но и наслада, бягаш, но и поддаваш, набираш скорост, но няма идея, свършва горивото, инерцията намаллява, и вълната те поема, по надълбоко.......брех удавих човека

ако, можеш да плуваш - всичко е на 6, случката налице, всичко се оправя, поемаш въздух и се изправяш, ето история, с която ще направиш поука
Но.....бягаш от скуката, а май това е най-важно, но не всеки го владее, наистина е изкуство...........................

Чакалнята на гарата, билетите на касата..
btw, тука не е нито гара нито каса

малко физика: "инерция е състояние на равновесие, т.е. сумата от действащите сили е нула". в този смисъл покоят е инерция (сложно стана, пък и не е научно издържано...). няма какво да убиваш, раздвижи се!

а за да видиш другите брегове, трябва да полетиш. високо. над някои ежедневно-инерционни хълмчета и вълнички. (почнах да говоря като Есмералдата)

остави страховете от удавяне, носи си кислородни бутилки . "самочувствие" и "покой със себе си" им викат.

бързайки по пътя на живота, не забравяйте да се насладите на гледката наоколо

Доста образно изказване ....
Аз пък мислех че мацката иска да отиде да 'се поразнообрази', ма нещо не и стиска, хехе....
И се мае дали да се пусне

My life was running smoothly, everything was going fine.
I had a new computer, and I loved to go on-line.
I met some lovely people, we would chat and we would share,
But, there was something special, about one I had met there.

She was very special, and we talked so easily,
How did I know that she would soon, be more than that to me.
How can a person fall in love, with one they've never seen,
Except to see a picture, they have sent you on the screen?