В характера си имам две черти,които убиват всичко хубаво останало у мен-надменност и егоизъм,дори бих казал свръх егоизъм.На тези си качества дължа сегашното си окаяно положение,но си го заслужавам абсолютно,така ми се пада!!!!
Та...преди 8 години си имах чудесен приятел-заедно сме израснали,след това в училище,после продължихме,този човек ми е правил такива жестове,каквито със сигурност никой вече няма да направи за мен.Бил е до мен ,когато майка ми беше тежко болна,помагал ми е за всичко и ВИНАГИ,но надменната патица нищо не видя,все нещо не ми харесваше,все се целех в нещо по -различно...и го намерих по-различното-сегашния ми съпруг.Мое копие-човек изтъкан от егоизъм и мамино синче,което признава само мамчето си,а мене не ме има за нищо.Този човек винаги е недоволен,сърдит на целия свят,мърморещ,свит,затворен,на моменти зъл и досаден.Може би Господ ли е или сила,която ни е създала,незнам но този брак ми е даден само за поука и като отмъщение,за егоизма ми и затова че навремето не оцених моя мил приятел.Както и да е минаха толкова години,през които аз таях надеждата,че моя съпруг- моето копие,все някога ще стане по-мил,по-добър,по-разбран,НИЩО ПОДОБНО,прекарва по 7 часа на ден с майка си,след което се прибира обработен и говорещ с нейните думи,надеждата ми се стопи напълно.Един ден абсолютно решена вече да напусна мъжа си звъннах по телефона на моя бивш приятел,с него се чуваме по няколко пъти в годината,като той никога не е пропуснал да ме поздрави за рожденния ми ден и за моите поводи въобще....Обади се някакво момиче,каза че е приятелката му.Аз се извиних и затворих телефона,това беше последния удар по мен,който вече напълно промени характера ми.ЗАГУБИХ ГО.... ТОЧНО ТОГАВА КОГАТО СЕ ПРОМЕНИХ И СТАНАХ ДОБРА И ВНИМАТЕЛНА.
В момента съм напълно отчаяна,това живот ли е без истинска любов,без човек който да те подкрепя и да държи на теб винаги,човек който да те слуша когато говориш и да му е интересно,човек който да се вълнува от проблемите ти...
Незнам дали моят бивш приятел ще се ожени за това момиче,каквото и да реши,няма да се намесвам,и без това достатъчно съм го наранявала в миналото,дори нямам очи да му се извиня,макар че един ден ще го направя.
С мъжа ми сме толкова отчуждени,че повече няма накъде,стоим и няма за какво да си говорим,и без това бракът ни досега е бил само една арена за надмощие на двама егоисти.
Мечтая да срещна някой добър човек,широко скроен,който да се интересува от проблемите на хората,не само от собствените,мечтая да обичам отново някой и да си имаме доверие,да се разбираме.Парите не са от значение-та ние с мъжа ми,какво като имаме всичко материално,това е нищо,като си загубил връзката с другия,като не ти пука за него,като те дразни с всичко.
Дано моята история е поука за такива като!!!!!!


Ако има някой в моето положение,ще се радвам да ми пише....

най страшното признание....

пристанищата са пустинно тихи когато теб те няма....и остава само граченето на чайките!

Не е важно какво искаме и можем да дадем на другия, а какво е готов той да понесе!



И спри да мечтаеш! Мечтите пак те отвличат в несигурното и неясно бъдеще. Виж реалноста! Помисли с какво днес можеш да бъдеш по-полезна на себе си и близките си, особено на децата си ако имаш такива!

Замисли се за конкретни стъпки за това как да станеш щастлива СЕГА, ДНЕС, В ТОЗИ МИГ...ако не се сетиш как просто се усмихни. И така всеки път когато не се сещаш. Просто мисли ПОЗИТИВНО И ЗА МИГА!

Жалко. Обаче важна е поуката за теб.

1. Загубила си го, защото си се променила.

2. И той те е загубил. По същата причина.

П.П. Не мога да сметна кой колко процента е загубил, но е сигурно, че общо правят 100.

Според мен.

Ако обичаш, си сигурен, че другият, за по-кратко аз го наричам Той, не може да понесе безлюбовието. Както и ти. Страдате от една и съща непоносимост, така да се каже.

П.П. Затова се замисляте позитивно и за мига. Едновременно. Тутакси.

Според нещата от истинския живот.

че разсъждаваш комплицирано използвайки обърнат словоред!

Още малко ти трябва за да достигнеш до гладкост на мисълта!
Извинявай аз поне не позирам!


Be natural!

zdrasti az imam mnogo po-razlichna istoriika ama ima obshto zashtoto i dvamata izturvame chovek zaradi haraktera si i nai-vajnoto posle nestava da se vurne veche.Taka znachi spechelih po tv v ''toi i tia''.Obache momicheto se opkaza strahotno,az otidoh za ekskurzija puk to i iaka pichka mi se padna,kakto i da e vljubih se,oshte predi da otidem an ekskurzijata.po prinzip tova chuvstvo si misleh che e izbiagalo ot men poneje se sum s neangajirashti vruzki,edno vreme se vljubvah,ama kakto i da ee otivame tam sichko tochno stana,posle na 2-ia den si legnahme i ko mi stana shibanata mi goliama usta pod vuzdeistvieto na shibanoto uiski izrusi edna prostotija, a az nikoga en sum govoril glupsoti akto se napija, ei taka prosto az imah edno predvid tia drugo razbra i ottaM SICHKO POSLE SVURSHI.Ne mi viarvashe za nishto razvalih sichko v zarodish,a i dosega ia obicham oshte,basi gadnoto,hodia s drugi nali ama nemoga da mislia za seriozna vruzka osven s neia,a tia mai niama nikakvi anmerenija spriamommen,(za neia sum mnogo gotin obache nemoje da zabravi tova i si misli che shte ia luja,prosto tia ne go kazva krie go tova no az nali sum psiholog malko,mai darba mi e da vi razbiram vas jenite)namerenija,prosto e mnogo krasiva i si znae cenata,i zatui,abe zagubil sum ia,tia sega shte idva tuk na pochivka obache me sumniava da stane rabotata,prosto sum siguren,shesto chuvstvo,a to pochti nikoga ne me luje.Nemoga da ia zabravia,oshte se subujdam i liagam s misulta za neia,spa s drugi a si mislia za neia,abe ujas e napravo,mnogo sum vljjuben za jalost,sudbata mi dade urok,veche minaha 2meseca ottogava a az ne sum ia zabravil,i dosega si pishem sms-i znam che me haresva,znam che me iska,no niama da stane zashtoto e goliam INAT,napuk na sobstvenoto si stastie niama da me dopusne,ari az veche ne pija i vnimavam kakvo govoria kato sum s jena ama zashto ne moga da si ja vurna,kakto pri teb e rabotata,i az nemoga da si ja vurna.Basi gadnoto,puk ima i drugo moje bi ottam,ne sum sviknal jena s koaito sum si prikazval i mi e haresala da ne e moia,moje i ottui da e neznam,znam samo che stradam i nishto nemoje da mi pomogne.Bil sum predi taka znam kakvo triabva da pravia,nikakvi suveti niama da sa mi ot polza prosto,razkazah go za da vidish akk i az stradam zaradi chas ot haraktera mi.

Jivotut e film-budi glavnijat aktjor

me"

4i4o Doktor e tuk:))E ti edna konstatacia-PREEBALA SI SE!GORI6!po-skoro ve4e si ugasnala,taka 4e si smeni nika:)))MNOO MI E SME6NO.

Ще ми се личността за която ми напомняш да се усети преди да се вземе с друг и преди аз да се отнеса с друга. Ех мечти....ех вяра...ех надежда ....ех любов .....
Приятелят, когото описваш ....пък май ми напомня за мен самият ....за това което давах давах раздавах подарявах и дарявах ....само на един човек....
Сега не съм с нея ....може би тя е вече с друг ....а аз ....в моята душа е като Чернобил ....настъпи пълна катастрофа с последици, които май ще са видни и след години....
Любов му казват нали ....
Но пък аз съм от онези, които са способни да платят всяка цена за да си върнат любовта ....всъшност май вече платих полувината ....

Историята ти ми хареса ....и ми вдъхна частица надежда ....те и без това ми останаха няколко частички от нея ...от болезнената надежда....

Ако сърцето е празно, главата няма значение.

Така ще бъде, като правите брак по сметка. Тази сметка винаги се плаща и то с лихвите, които се трупат отгоре.

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш