Ами тогава човека срещу теб ако не е разбрал или просто приел че нищо няма да се получи , то трябва да претърпи разочарованието , че няма да му бъде откликнато на мераците.
По- добре сега да се научи че ако не овладява мераците си ще си изпати , отколкото да го разбере след 5 години брак.
Но ти според мен трябва да не помръдваш от позицията си , защото и най-малкото ти колебание или слабост ще удължи и усложни агонията на човека който те харесва ... пък може и да не те харесва чак толкова , но да не си дава сметка за това все още.

А бе к`во значение има- така и така ще се мре!

Всички са така, когато не обичат. И в това няма нито лошо, нито добро. Просто е равно. Някои биха го нарекли спокойноравновесно. Аз го наричам нищо. Без което може, с което също може - все едно. Така че замислянето е вредно.

П.П. Полезно е само, ако усетиш, че се поддаваш на нечие обичане, докато обичаш. Замислянето, де. Тогава става дума за интервенция към твоето право да обичаш когото обичаш тъй като. А без него не си ти, а лъжкиня с твоето име. Която вероятно ще е много харесвана от много хора. Но мразена от теб. Което няма начин да не се екстаполира върху другите. Не непременно като омраза. Не и задължително като безразличие. Може само като емоционален вампиризъм.

Според мен.

Не ме разбра или не поиска? Казах, че заслугите имат общо с пералнята, не със съдържанието на джобчето на ризката.

П.П. А що се отнася до решенията - първото условие, за да имаш своята любов, е да умееш да вземаш решения, свързани с недопускането до нея на мерки за заслуги. Сред тях - и на чужда любов или обич. Ама всеки за себе си, не в пакет. Понеже всеки има право да бъде обичан, но никой няма право да изисква от някого еквивалента на чувствата или усилията, които е вложил. Още по-малко - да слага ръка на неговата любов, в която не участва, но много би му се искало и много, ама много заслужава да е съпричастен. Човек, който си позволи такова нещо, независимо от мотивите и заслугите, не заслужава да бъде обичан. По все правилата на покупко-продажбата на заслуги. То и няма как да бъде обичан - поради нерегламентираността на чувствата. Единственото, което му остава, е да бъде почтен. Да се оттегли с все заслугите си, давайки път на нещо по-ценно. На любовта на другия не към него. Ако цени любовта и ако обича другия. Не усещането, че е обичан и не мястото си до него.

Според мен.

Ами защото ампутирана жива любов води до инвалидност. Прави те не съвсем цял човек, който не изпитва болка, но много често, макар и неволно, причинява болка. Понеже и на него, като на всички цели, му се иска да живее и го прави, докато може. На инвалида, де. Та май само затова.

Това е моментно състояние ..може би...
Затова предпочитам друга такава лодка...за компания
А иначе...ако сама се вържа...е яко...
Ако друг се опитва да ме върже...има буря

Ех, ако можеше да се контролира всичко..особено любовта..
Тогава щяхме да се влюбваме само в подходящия и всички любови щяха да бъдат щастливи...Но именно там е разковничето...обичаме без да ни обичат...обичаме дори човек, който ни мрази или унижава...и колкото и сме разумни и да отричаме..пак продължаваме да си обичаме напук на всичко...
Да, с разума си мога да реша, че край, нямам повече надежди за някого, че щом този човек е преценил, че всичко трябва да свърши, то е свършило...да не показвам, че все още чувствам нещо, да отричам и дори да наранявам...за съжаление все още мисля и сънувам...и осъзнавам, че се самозалъгвам и колкото повече се опитвам да забравя и да бъда разумна, толкова по-трудно забравям и всичко се връща...
Но съм си оптимистка де - ще отмине :)

Да продължа ли аз? :)

Но защо ли предпочитам да е със стих?
и при това красив :)

На любовта ти подходящият не й подхожда. Тя си има единствения тъй като.

П.П. А Той - Той се познава по взаимността. На исканията, де. Не по оптимизма или песимизма на обстоятелствата.

Според мен.

мисля, че втория вариант е по-удачен и приятен ... поне моя опит е такъв

Kъсмет с лодките и пожелания да станеш и винаги бъдеш Слънчева!

Любовта е мистика, а сексът магия!