Една жена е влюбена непрекъснато и във всеки, който умее да я накара да се чувства жена. От мустакатия колега с винаги топлото кафе до мустакатия компаньон с лимузината.

П.П. Но обича ли - обича единствения. Щастието е в това, той да се случи мъж. Мустакат с лимузина с кафе-машина, например. Понеже, обича ли, една жена няма как да е влюбена в който и да е. Пък бил той и мустакат с лимузина с кафе-машина.

Според мен.

Всеотдаен? Това на какъв език беше?

Познавам десетки такива мъже и жени. Наричам го събиране на парченца, когато нямаш цялото. Или го имаш, но не смееш да си го вземеш. Поради едни или други обстоятелства. Все нелюбовни, впрочем.

П.П. Такива мъже и жени стават за любовници или за съпрузи. И в двата случая са много ефикасни. Но за любов - не. Любовта е цялостна и категорична тъй като.

Според мен.

За Любовта броят на обектите няма значение, защото тя е всеобхватна и във висш смисъл безобектна. Не ограничавай неограничимото

Любовта е мистика, а сексът магия!

Е да...аз обаче не искам да се забавлявам и просто да усещам приятното мъжко присъствие...
Исках истинска любов, и я намерих. Някъде беше казано, че ако не се задоволяваме с нищо по-малко от това, което искаме, много често накрая го получаваме!
А м/у забавленията може да забравим какво точно сме искали или просто да го пропуснем, докато се "забавляваме"...

може, ама жените докато не еволюирате до мъже нямата думата

Не се знае знае ли се, пък и да се знае - не е сигурно

За този живот ще се задоволя с моята си любов. В нея обектите са точно два. Спецификата на тези обекти е, че и двата са субекти.

П.П. Не бой се. Нямам никакво намерение да ограничавам любовта си. Тя обхваща цялото пространство от Манго до мен и обратно. И цялото време от живота до смъртта на който се случи втори. А ако някой обект на други субективности попадне в този наш континуум, налага се той да се ограничи. До ролята на обект.

Според мен.

Ех, жено.... изумяваш ме честно да ти кажа!

Доколкото разбирам на жените не им пука дали са еволюирали до мъже, за да си позволят да обичат когото си искат. И не те питат, предполагам... Друг е въпроса дали изобщо и доколко са истински тези чувства...

Истински можеш да обичаш един. За харесване, привличане и т.н. в женското сърце има достатъчно място, но любовта - тя си е само за един.
Така смятам аз.

Не да обичат когото си искат, а да обичат когото обичат.

П.П. Впрочем, и мъжете. Ако не се срамуват да обичат. Ако вече са пораснали и още не са остарели, де.

Според мен.

Може да обича много повече от двама, в интерес на истината.
Аз обичам много мъже. И жени обичам. И деца също.
и така, каква е дилемата??

So goes the..love...