- Между тебе и мен има толкова много
неоткрито пространство!?-каза Той
- Прегърни ме за де го запазим...- каза Тя

----------------------------------------------------------------
а/ Щеше да е истина само, ако всеки не беше загубил Другият в себе си в този миг -преоткриващ...
б/Нямаше да е истина, ако тази история не започваше сега от там, където щеше да свърши -неочаквано...

ПРОДЪЛЖЕТЕ, ПРОМЕНЕТЕ ИЛИ ПРИКЛЮЧЕТЕ ТАЗИ ИСТОРИЯ КАКТО ИСКАТЕ..........

Тиквичка



Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

- Между тебе и мен има толкова много
неоткрито пространство!?-каза Той
- Прегърни ме за де го запазим...- каза Тя
- Не мога да те прегърна, защото се страхувам... - каза Той.
- От какво? - изтръпна Тя.
- Страх ме е да не се загубя, да не потъна в това пространство, да не стана зависим от теб... Винаги съм смятал, че нямам нужда от никого...ние, мъжете, обичаме да сме независими и ненуждаещи се... Ако се приближа повече до теб, може да се окаже, че не мога без теб. Не бих могъл да го преживея...
- Това е нелепо - ужаси се Тя - та ние сме зависими от всички неща, които обичаме! Едва ли има човек, който да успее да постигне тотална свобода и тотална независимост. А дори и да има, този човек със сигурност е страшно самотен...
- Ти нищо не разбираш - навъси се Той.
- А ти обичаш ли ме? - погледна го настойчиво Тя.
- Знаех, че ще ме попиташ това. Жените сте странни същества. Нима това е толкова важно? Нима трябва да се говори за това?
- Няма нищо по-важно от това - отговори Тя.
- Мисля, че не мога да ти дам това, от което се нуждаеш... - уклончиво каза Той.
- Тогава си отивам - отрони Тя, а очите й се напълниха със сълзи.
- Решението е твое - гордо отвърна Той.
- Все пак ти благодаря - за това, че те срещнах и за всичко, което научих от теб... Обичам те много... Сбогом... - Тя се обърна и побегна, за да не види Той, че плаче.
- Жените сте странни същества... - промълви той вече на себе си... Тепърва щеше да разбира какво се е случило. Вече беше сам. Но се чувстваше независим. За него това беше важното...

Потрисащо!Точно такова нещо имах редвид и го разигравах във въображението си преживяно като продължение на тази истинно -неистинна история извадена от всякакъв контекст. Написала си го прекрасно,Рама - направо си невероятно добра! Благодаря ти !!!!
А мислиш ли, че би могло да има и щастлив вяриант, аз след като дълго разигравах във въображението ми като на филм тази зададена история, не можах да си го представя, а исках признавам си....
Желая ти много късмет и истинност на нещата и хората около теб!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

за щастливият вариянт си зависи или от въображението на пишещия или от хората, зависи какво търсиш - просто четиво или просто емоции...

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

Мисля, че няма щастлив вариант.
Поне аз не съм го преживявала.
Поне не в този живот.
Или поне не с този мъж.

Mezhdu men i teb niama nikakvo prostranstvo. Zatova obrushtame pogled vstrani da ogledame i drugite hora, neshta i iavleniia. Neriadko v tiah otkrivame sebe si - bilo v pogled, zhest, mimika ili normalnoto choveshko izluchvane - tova koeto ni vludiava, uspokoiava ili prosto ni pravi bezrazlichni.
Da tvorim, kogato drugiiat go niama ili e zaet.
Tova e trupkata na zhivota - da se otkriesh v ochite na obichasht muzh, da sutvorish neshto traino ot tova i da go dadesh na sveta. Zashto ne?

- В това неоткрито пространство не всичко е истинно.. Взирам се и те търся жадно в моретата, в капките и в небето, от което взимат приказната си светлина...Въздухът ли трепти? Не! Неспокойни мушици са мислите ми -любовни, отбранителни, мелодично въпросителни...
Как да запазим безкрая във приказка?

- Като прегърнем мига.Там ще сме истински!
Нима не си спомняш мириса на стъпканата трева,носещ се подире ни,когато тичахме като деца..,и в бурята,кършеща клони навсякъде, прекрасната топлина?!
В морето от спомени е кратък мига.В настоящето той е безкраен и приказен.Усмихни се.Така.Протегни само смело ръка....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Между тебе и мен има толкова много
неоткрито пространство!?-каза Той
- Прегърни ме за да го запазим...- каза Тя
- Защо? Не е ли по-добре да го открием и да го преодолеем заради близоста?
- Нека бавно да стъпваме по жаравата, гореща е, а може и да ни изпепели...
- За, какво говориш? - хвърля подозрителен поглед.
- За това, което е лумнало помежду ни... - последваха думите и трескавия и поглед.
- Не те разбирам? Какво е лумнало и, къде ще горим? - хваща я за лакътя и се опитва да я приближи до себе си.- Шегуващ се нещо нали?
- Не се шегувам, а го усещам с всеки милиметър от кожата си и така ми е хубаво и така ми се иска да го задържа! - хвърля искряш поглед към очите му, поставя длан на гърдите му и се кани да положи глава върху широкото му рамо.
- Нещо фантазираш бейби, аз имах предвид разстоянието, което ни разделя в момента, та т`ва са няк`ви си 20 см, нищо работа! - вече полага ръка на кръста и ибавничко я притиска към таза си.
- Но аз..., аз имах съвсем друго в предвид... Ами чувствата...? - почти през сълзи пита тя.
- Чувства ли? Чувствам те бейби! Само се притисни по-плътно до мен! Ето виждаш ли? Така е добре, а и разстоянието вече нийде го няма! К`во се литкаш и ти сега..., недей плака де! И аз па глей къф съм, хъм, да де, казах ти че те обичам, да повтарям ли пак! - присвит поглед изпод вежди, недоволно поотпуска вече хватката.
- Да. Каза наистина! Май наистина спомена веднъж... - огорчението изкривява лицето и и та свежда поглед, ръцете и отпуснати край тялото, като счупени крила...
...
Болката идва и от очакването, че можеш да имаш нещо .. а не го получаваш

Аглика

Знам, че е така, но хайде разиграй го в твоето въображение...
Любопитна съм?!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Благодаря ти...
Приемам това като вътрешен монолог и философско вглеждане...А дали е така? И как обличаш ти ова, което усещаш в думи просто незнам...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!