И ако не престанеме да мешаме тези две понятия,животът ще си остане сложен.
За справка английските традиционалисти. Или поне така си мислим.
Хората за първа ценност обявяват семейството. Но никой не се сърди на другия, ако отиде по чуждо за удоволствие. И никой не си разваля семейството /брака/ по този повод или поне не смята, че това е повод да си развали брака.
А ние се правим на моралисти.
П.П. За неосведомените-все още /13+3 години/ не съм изневерил. Но това няма нищо общо с брака ми, а с това което ми трябва и това което получавам от партньора си.

Съвсем сериозни аплодисменти!
Аз също познавам такъв човек, но той не знае, че на него изневеряват и е също толкова щастлив и уверен в своето невежество.

Мислиш ли, че споменатия наистина е невеж или просто не е ревнив.
И ако някой от членовете на семейството не намира това, което му трябва в къщи дали пък да не си го потърси навън.
И ако другия приема с разбиране това защо трябва да прави скандали за да не изглежда "невеж" сиреч глупак.
Не знам дали ми "слага шапка" но и не ме интересува. Като се прибера в къщи винаги намирам жена на мъжа си и майка на децата си.

зачекваш! Ще чуеш много критики - предполагам си подготвен
И за мен кръшкането е признак, че нещо не достига в отношенията между двамата. И, преди скандала, е по-добре да се замислиш коя е причината.
Признавам си - и мен понякога ме пробожда ревността, но се опитвам да обмисля реакциите си. И май успявам
Приятелството е добра формула. Най-важното е да запазиш добрия тон тогава, когато ти се иска да нагрубиш. Пък... то винаги има една по-хубава, по-сексапилна... но едва ли би могла да замести най-добрия му приятел, т.е. ТЕБ
Засега се справяме добре. Дано да е за дълго.
И не се връзвай на критикарите! Реплики от типа "Моята е най-добрата, най-хубавата....Аз никога...!!!" звучат малко като стремеж да убедят сами себе си. Очевидните неща не се изтъкват постоянно, нали?

Не мисля че един подпис е от някаккво значение,дали си в клеткана или извън нея винаги въжето си стои,въпрос на виждане!!!!!!!!

Гъчиии, Томиии, мъжа ми е в Комиии!

Много ме съмнява, че така сте смлели камъните, че едва ли изобщо ви минава през главата подобна глупост като ревност, освен ей така пред приятели да се понафукате, какво толкоз. Идеално! Браво! Та ти докато си в нета, тя сигурно простира и си мисли, че някаква много отговорна и спешна задача са ти възложили за утре сутрин и навярно гледа и да не те безпокои. А ти в клуб "Любов"-каниш на кафе. А може и да е при майка си в провинцията и ти скучаеш, но нали си имате пълно доверие и разбиране -No Coments.
Ревността си е чисто човешко чувство, което не е срамно и няма защо да не смееш да си го признаеш, даже не е смешно.Това, че не знаете ви прави спокойни и щастливи един с друг, а пробвай да ти каже нещо, да ти сподели...

А ако не престанем да отъждествяваме семейство с брачна собственост, ще осакатим децата си.

П.П. Ами ако чуждото за неудоволствие се окаже по-свое от документираното, как се справяш? С неизневярата, де? Или може би в мига преди изневярата пускаш документираното да се справи с чуждото? Доста скалпове трябва да ти красят най-еротично спалнята в този случай. Според мен.

Поздравления и аз мисля в тази посока...
Един приятел някога развиваше теорията, че след матриархата мъжа е довел след себе си брака?!Незнам дали е вярно култорологично в историята на човечеството, но това е друга тема.
За себе си знам, че семейството ми е институция и имам силна връзка с него като с корени, без това да ми пречи да бъда себе си.А идеята за мое семейство приемам като огромна отговорност, която още не съм готова да създам - признавам си...Въпреки, че знам вътрешно, че за да се случи трябва да сме като Слънцето и Луната, всеки да има своя орбита да се върти около себе си и около другия за да не се загубим за да не се превърне всичко в отегчен опит просто да продължим себе си...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Ако правилно съм те разбрала, ти не си "изневерил" вече 13+3 години, защото получаваш всичко което ти е нужно от партньора си;смяташ, че "изневярата" е сигнал, че на партньора му липсва нещо във връзката и се опитва да компенсира липсата другаде;в такъв случай ти би подходил с разбиране,а не би реагирал първично с безмислен скандал.Всичко това щеше да ни върши идеална работа и живота ни можеше да бъде много подреден,ако не бяха "чувствата".За тях нищо не казваш.Чувствата биха могли да се контролират,но те не предупреждават за появата си и не подлежат на планиране, и като капак на всичко буквално объркват мозъка.Че не си изневерил 13+3 години напълно ти вярвам.Но не бих ти повярвала, че за 13+3 години не си се влюбил нито веднъж!Е?

по принцип ако любовта е истинска бракът не би трябвало да я промени, друг е въпросът колко рядко се случва това. като цяло моето мнение за брака е доста негативно- и с него и без него можеш да живееш с човека, който обичаш