седя си тука, гледам някакви филми по бтв, пийвам си бирички и се чудя...

тука по телевизията някаква мацка уреди момчето, в което беше влюбена, да стане гадже на нейна приятелка. това защото много го обича и иска да е щастлив и дрън дрън. дори им подготви терена. разбира се в такива филми стават разни невероятни неща от типа на това, че въпросното момче в последния момент отказва да се изчука с приятелката и в крайна сметка осъзна, че през цялото време бил влюбен в същото онова момиче, което е влюбено в него, обаче той я имал просто за приятелка и не знаел за чувствата й...
предполагам, че стана наистина твърде сложно, затова ще спра. в крайна сметка имаше един изключително нереалистичен хепиенд, в който всички са щастливи.

а пък в сериала преди това един пич поиска да го замразят, за да сънува, че е с любимата си. абе живот като на кино...

и все пак ме мъчи този въпрос...
какво бихте и какво не бихте направили от любов? до къде бихте стигнали? ама съвсем честно, ок?
и още нещо - вярвате ли в щастливия край?

Ot lubov nishto nemoga da napravia - luvovta sama go pravi.
No nai krasivoto neshto koeto sam pravil ot lubov e da obicham i da neogranichavam - da obicham svobodno. Uvi devoicheto e v USA veche

Shto se otnasia do shtastliviat krai ............. da viarvam , i v kraia i v nachaloto - inache za kakvo da ziveia ? a i v kraina smetka vseki poluchava tova koeto ochakva

MAKTUP

p.p
Vaprosa beshe dokade bih stignal ....... neznam - no mai sam napalno sposoben da zabravia za sebesi v imeto na zenata do men.

Редактирано от AlximikA на 02.04.02 03:06.

дрън дрън.
не си го бил правил ти, а любовта го била правила...
хайде молим ти съ. зададох съвсем конкретен въпрос, какво е това клинчене?
1. какво значи да забравиш за себе си?
2. и какво значи да неограничаваш?
3. какво си направил от любов по точно?
4. а тя обичаше ли те?
хайде сега - конкретно по въпросчетатаааа

Не бих попречила на хора, за които имам и най-малкото предположение, че се обичат, да се обичат. Не бих вземала вместо други хора решения, свързани с любов. Все едно кой от тях какъв ми е и колко го харесвам. Всяко тропване с краче по любовни въпроси е безлюбовно насилие понеже, а ответността - някои го наричат победа - задържане заради отговорност, задължение и всичко друго, което е честно и почтено човеците да имат смелостта да наричат с точните думи и да не се нуждаят от опаковките на св. Валентин. Не бих употребявала тялото си, за да задържа някого до него. Точно обратното. Защото обичам и съм обичана с всяка клетка, а това е възможно само, ако любовта започва не от клетките, а от душата.

Това не бих направила. Не бих убивала любови, не бих крала любови, не бих омърсявала любови. Не бих. И не съм. Даже наопаки. Подарявала съм шанс за любов. На висока за мен цена. Но с това не се гордея. Винаги се е оказвало, че съм проявила никому ненужна благотворителност.

А какво бих направила сигурно се сещаш. Всичко, за да имам Манго до мен. Но не като телесно присъствие и не като отговорност. Само целия. Парченца мога да си купя тъй като.

А ти? Хайде сега ти. Ти какво би и не би? Насаме сме сега, тъй като. А?

П.П. Цениш ли любовта? Така, че да вярваш на човека, когото обичаш, че я цени. Въпреки дългия списък от доказателства, че я подменя с каквото там хората кажат, че трябва?

Ами това за гадже с приятелката....абсолютно го има! Друг е въпроса точно как е било направено в тоя филм - аз по принцип такива лигавщини не гледам, но иначе мисля че го има тоя момент



So it's me, I can do anything.
I'm still the child

съм правила хиляди неща,
за него
и за да я задържа.
Уви, оказа се, че това
е страшно глупаво
от моя страна.
Защото, ако любовта
я няма в него,
не мога с нищо
да я задържа.
Но аз не съжалявам,
защото той ми помогна
да разбера
колко много любов
съдържам
и как да я изразя.
Жалко е единствено,
че любовта ми е сама.
Но тя е тук, във мене-
има я.
Когато дойде истинския-
аз пак ще му я подаря!

Което ми напомня една песен на George Michael:"I Can't Make You Love Me"- който я е слушал/и разбира текста/, ще разбере за какво говоря. Ще преведа само малко:
"Не мога да те накарам да ме обичаш,
ако ти не го правиш.
Ти не можеш да накараш сърцето си
да чувства нещо, което то не чувства."

Ами в щастливи краища не вярвам (то в какво ли остана:), но мога да кажа, че мога да спра по пътя, когато обичам, именно защото обичам. Трудно и бавно става, но може би...Абе май стана:))))

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Разбира се, че вярвам. Нещо повече - всеки край е щастлив. Защото с края започва ново начало. То не, че има старо начало, ама карай. А всяко начало е готино и ме прави щастлив.

Препъни-камъчето на обичането е съмнението. Любовта е уверена понеже. Затова и не се нуждае от задържане. И затова няма как да се подари.

П.П. А това, което някой си някъде си те е научил да виждаш в себе си нито го вярвам, нито бих го нарекла любов. Учители разни, ама повечето упражняват педагогиката с комплекси на нереализирали се творци. На любов не се учи понеже. Учи се на задържане на безлюбовие с материална цел.

Според мен.