…Тя. Той. Срещат се в чужбина, където и двамата работят. Тя е българка, той- сърбин. Намират един в друг балканското, което така далеч от родината много им е липсвало. Любов… Заедно са вече от няколко години. Неговият договор за работа изтича и се налага да се върне в Сърбия. Тя може да остане и му предлага да се ожени за нея, за да може да остане и се търси друга работа и той. Той отказва, имал достойнство. Любов… Връща се в Сърбия, а тя, напуска работа и се връща в България ,за да е по- близо до него. Та друг като него няма, той я разбира, той е Мъжът. Срещат се тук. Той й споделя, че е женен от доста години и има две деца- нещо, което е премълчавал за всичките години на връзката им. Тя е съсипана… Тя го разбира. Любов… Тя го приема пак и ще продължи да чака редките му посещения тук. Тя е преминала четиредесетте и се мечтае за деца. С него. Той не може да й обещае нищо друго, освен “да идва”. Тя ще чака. Любов?…

Баси любовта?!
Какво му е истинско на любовта когато онзи е лъгал като пор, а презрялата кака му е вярвала?
Това ли е истинско? Да ви имам критериите...

Кажи й да заебе сърбите - да ходят да си псуват по самолетите.
Не е имало момент в който сърбите да не са ни го забивали в гърба.
Тяхна е поговорката "Като няма какво да правиш - удари българина, все има защо"
Тъпо племе. За жалост са най-красивото племе в Европа. Но и тъпо

любов?!... не-е-е-е! заблуда. слепотата убива.

Zabravi !
Ne zalagai na zagubena kauza ,za da ne udyljavash agoniata si !

Kategorichna sym,tyi kato sym v situacia tochno protivopolojna na tvoiata ,dori
malko po-slojna...i dvamata sme jeneni.
Ulegnaliat i silen myj ,koito toi be/i vse oshte se opitva da byde / e pochti istoria...toi disha chrez men i ne jali absoliutno nishto i nikoi za da e s men.
No kakvo ,kogato sega tova me kara edinstveno da se obviniavam sebe si ,che v euforiata na divoto i neobiknovena nachalo,koeto imahme , sym podvela i dvama ni niakak neusetno....
I kato che li prodyljavam da go pravia...

обикновено слепота до глупост. Мамка му, днеска пак съм гаден...

Комодски дракон-грозен гущер с жесток инстинкт за оцеляване и отровни зъби.Точно като мен

в тази ситуация не съм изпаднала аз, а моя позната...любовта не прави сляп, напротив- човек вижда повече отколкото в действителност е в наличност у другия...

не мисля,че проблема е в неговата националност. нима българин не би го направил?... а това и според мен не е любов, по скоро е някоква вкопчване във възможност, която й се струва последна....

няма такова нещо като "последна възможност"!

Комодски дракон-грозен гущер с жесток инстинкт за оцеляване и отровни зъби.Точно като мен

помесли си как седят нещата практически в обществото ни. какви възможности има Тя. и може би най-големия проблем е,че дори и да има някакви, Тя не желае да ги търси.

Нищо не е толкова просто, колкото изглежда. И за сетен път се убеждавам, че думите ограничават. А и мисленето ни е все в някакви рамки . Говорим за любов, пък я натоварваме с очаквания, втълпени ни от нещо, което наричаме общество/ и аз незнам защо така го наричаме; в повечето случаи не се чувствам "обща" с никого/.
Та така. Не съдя никого. И се радвам на всеки, който обича по някакъв начин.