Искам да ви кажа, че независимо, че отдавна не съм изразявала мисли в този клуб, аз за миг не съм спирала да мисля по въпросите на любовта.
И мислейки за любовта, дойдох да ви кажа, че аз мисля, че любовта е нещо страшно, нещо голямо и велико. Ето, тази мисъл за любовта, ме накара за пореден път да дойда сред вас и да споделя няколко мисли за любовта.

Оставам настрана прозренията на Фрийстайлър, че любовта тва си е ебало майката, но аз мисля, че освен че любовта тва си е ебало майката, то тя любовта тва си е ебало изобщо цялото родословие до девето коляно по права линия с леки отклонения до шеста степен по съребрена и втора по сватовство. Мисля, че така са се зародили родствените връзки между хората – на основата на дълбоката проникновена любов без капка трезва мисъл.

Мисля също, че любовта не може да се измисли, защото тя е реален хормонален процес, ензимна реакция, както съм казвала нееднократно, и нарушена обмяна на веществата, от което идва мътния поглед, сенките под очите, неадекватните психомоторни реакции, прекаляването с алкохол и цигари, злоупотребата с ганджа, неправомерното пътуване по линия на градския транспорт с месечна карта за друга линия, пиенето на гладно и липсата на въображение.

Другата ми мисъл за любовта е, че който не знае какво е това любовта, той нищо не знае. А какво е любовта? Аз мисля, че любовта е нещо, което не може да се опише. Точно така – ако ви питат какво е любовта, отговаряйте – любовта е нещо, което не може да се опише. Имаше един виц за англичанина, французина и българина, дето сравнявали жените си с различни животни. Англичанинът казал: “Пък моята жена е красива като пантера – дива, страстна, неукротима…” Французинът: “А моята е като газела – грациозна, изящна, нежна…” А българинът: “ А бе…то и мойта ми мяза на някво животно, ма не моа да кажа с точност на кво…” За любовта няма думи открити, няма открити!

Освен това, мисля, че любовта…. Както и че любовта… Не е за пренебрегване и тезата, че любовта… А някои, необяснимо защо, споделят мнението, че любовта… Макар че любовта… И все пак, не смятате ли, че любовта… Но любовта… Независимо че любовта… Защото любовта... А нима любовта?….

Абе ти хубаво си бек, ама тук няма никой вече.

Забелязах. Връщам се обратно - при корените си. В Делиормана. Там говорят меко - тоест с топлина в гласа и разбират любовната проблематика, щото е пълно с ниви, дето реват за Оране.

И аз не мога да определя на какво животно ми приличаш:))
Бееейб!:)

как са го зазидали, горкото ;)))

Имаше едно прасе май, дето Бееееейб му беше името....

Освен това не търси у мен прилики с познати ти животни.
Аз съм динозавър, майна, и съм на изчезване.

"ще изчезна масово
им каза той
ще изчезна масово
им каза
като динозаврите"

-А, како, другите ме питат,
дали страхът ще победи?
-Не знам, но мене ако питаш,
стени не се разбиват със глави!

...мхм, тъй БЕШЕ името му...

(Би ли ми сипала допълнително?)

И някакъв Никъфф се изгуби в Люлин 5, а там е страшно, там е опасно... и е пълно с високи стени.

Знаеш ли какво е казала едната стена на другата? - Ще се срещнем на ъгъла.