Re: ААААААА!!! / Контакти / Любов

С П Е Ц И А Л Н О З А Ела и БиБой /много си ви обичаммм!!/
Това, което ще прочетете, ми го разказа преди няколко дни един учител по история, като започна с това, че е действителна история....Друго си е да го слушате на живо, ама................!!
Пък аз, каквато съм си ревлива, взех, че се разплаках....

Да не сте посмели да ми се смеете!!!!! айде, четете..

Тази история се случила преди много векове в една далечна страна, наречена Испахан.
По онова време там царувал могъщ шах, който се славел с доброто си управление.
За да бъде царството му привлекателно място за търговците, той наредил всеки от тях, който преминава през земите му, да бъде негов личен гост и да му се оказва особено внимание.
Един ден в Испахан пристигнал търговец на цветя. Останал толкова възхитен от посрещането и престоя си в двореца, че поискал да направи подарък на шаха. Научил, че той има една единствена дъщеря, на име Лейла, която била изумително красива. Избрал най-хубавите рози от всички видове, които имал и й ги подарил. Лейла засадила цветята в градината си и не след дълго тя цялата се изпълнила с рози, чието ухание се носело из цялата страна и предизвиквало любопитството на хората.
В Испахан имало обичай, според който всеки успешен владетел оставял по нещо изключително и неповторимо за следващите поколения. Така била построена джамия с две минарета и ако човек застанел на върха на едното минаре, виждал, как другото като-че-ли се поклаща за поздрав.
В близост до двореца пък имало каменна баня, чиито стени винаги ухаели на карамфил.
Шахът дълго мислил какъв да бъде неговият дар за поколенията и накрая решил да построи джамия, която да бъде по-красива от самия дворец. Съобщил на придворните зидари, че който от тях успее да я построи, ще бъде богато възнаграден, но ако се провали - ще загуби живота си. Минавали дни и месеци, но никой не се осмелявал да се наеме с тежката задача, тъй като всички знаели, че шахът бил твърде капризен и се страхували, да не бъдат обезглавени. Най-после Лейла се обърнала към владетеля с думите:
- Татко, защо не разгласиш предложението си из цялото царство? Може би ще се намери някой талантлив майстор, който да ти построи джамията, която искаш.
И така, един от глашатаите на шаха събрал пред двореца всички мъже в страната и обявил намерението на господаря да възнагради онзи, който успее да построи такава джамия, която да блести с по-голям разкош и от царския палат. След като съобщил и участта, която щяла да сполети провалилия се зидар, той попитал: "Има ли някой от вас, който е готов да изпълни желанието на нашия велик владетел?" Две ръце, оковани във вериги, бавно се издигнали нагоре. Тълпата се раздвижила и пред погледа на шаха се изправил един роб - удивително красив, със здраво тяло и блестяща от слънцето кожа, високо чело, черни коси и дълбоки сини очи.
"Кой си ти и откъде си дошъл?", попитал владетелят. "Аз съм зидар - отвърнал мъжът - а моята страна се нарича България. Дай ми два месеца време и ще ти построя джамията, която искаш. Съгласен съм да заплатя с живота си, ако не се справя."
"Добре, свободен си да избереш сам мястото на строежа. Давам ти срок точно два месеца" , казал шахът.
И така, майсторът се приготвил за строеж. Избрал една поляна точно до двореца, за да може господарят лесно да сравни двете сгради. Изкопал основите и започнал да гради. Всеки ден хората минавали оттам и, като виждали, колко бавно се издигали стените на джамията, поклащали съжалително глави и казвали "Жалко за хубавото момче - ще загуби главата си!"
Трудно минавали дните за младия майстор. Но един ден, докато работел, дочул прекрасна песен да се носи откъм градината на двореца. Любопитството му надделяло и той отишъл да види чий е този пленителен глас. Щом погледнал през оградата, обаче, занемял - принцеса Лейла се разхождала сред своите рози и самата тя била по-красива от цвете! В този миг тя също се обърнала към него и погледите им се срещнали /говори се, че майсторът дори прескочил оградата на двореца и отишъл при принцесата, но това е само слух../
Младият мъж толкова се вдъхновил от красотата на Лейла, че от този ден стените на джамията започнали да се издигат все по-бързо и тя ставала все по-красива. Когато хората минавали покрай строежа, те одобрително кимали с глава и казвали "Браво! Този майстор ще бъде богато възнаграден!" Точно след два месеца всичко било готово и шахът решил да види, какъв е резултата от труда на младежа. Излязъл от палата си, държейки в дясната си ръка жезъла, с който управлявал страната, а с лявата бил прегърнал обичната си дъщеря. Когато застанал пред джамията, той не могъл да сдържи възторга си - тя приличала на току-що разцъфнала роза, облицована с цветен мрамор и скъпоценни камъни, блестящи на слънцето в преливащи цветове. В сравнение с нея дворецът изглеждал като обикновена колиба.
"Ти успя да изпълниш желанието ми!", възкликнал шахът. "Поискай от мен каквото решиш и ще ти бъде дадено." Майсторът поискал всички роби в царството да бъдат свободни като него.
"Добре!", склонил владетелят,"Ще бъде сторено така, както искаш. Но пожелай нещо и за себе си, заслужил си го!" Тогава младежът свел очи и казал: "Господарю, в дясната си ръка ти държиш жезъла, с който управляваш вече десетилетия наред и който е символ на твоето могъщество. Но аз не искам богатства. Позоли ми да взема за себе си това, което е в лявата ти ръка.."
Тези думи разгневили великия владетел - не очаквал той, че друговерец би имал такава дързост, че да поиска най-скъпото на сърцето му. Наредил веднага да хвърлят майстора в тъмницата и призори да го обезглавят. Всички възнегодували срещу решението на шаха, но никой не посмял да му се противопостави.
Ала вечерта принцеса Лейла събрала всички накити, които имала и слязла долу в мрачните коридори на двореца, където бил затворен младият майстор. Когато тъмничарите се опитали да преградят пътя й, тя им дала своите скъпоценности и така успяла да изведе затворника навън. Приготвила най-бързия кон за него и го посъветвала веднага да тръгне за своята страна. Преди да се сбогуват, тя отишла в градината си, изтръгнала най-красивата роза, заедно с корена й и я подала на майстора. Разплакала се принцесата и няколко от нейните сълзи капнали върху розовите листа, докато целувала любимия си за сбогом. Изкачила се на най-високата кула на двореца и оттам изпратила с поглед младежа, докато той се изгубил от очите й. Лейла не могла да понесе болката и мъката, които стягали сърцето й и погълнала отрова, за да сложи край на живота си, тъй като не искала да живее без своя любим. На сутринта намерили безжизненото й тяло на входа на красивата джамия.
А през това време майсторът пътувал към своята страна. Когато минавал през студените планини, той държал цветето близо до сърцето си и така го топлел, а когато слизал в горещите пустини, плачел и със сълзите си навлажнявал корените на розата. Така успял да я запази жива, докато стигнал границите на България. Преминал водите на Дунав, после се спуснал надолу към планината и там, в подножието й, където било неговото родно място, той засадил розата на Лейла. От нея се родили още цветя и така цялата долина се изпълнила с уханни рози - нарекли я Розовата долина. Всяка сутрин, щом Слънцето се покажело, по цветовете на розите можело да се видят малки водни какпи - сълзите на Лейла. Хората събирали тези цветове всяка пролет и от тях правели чудното Розово масло.
Никъде по света розите не ухаят така, както българските, напоени със сълзите на принцеса Лейла...

Усмихни ми се!!..............поне така