Би ли ми припомнила, какво толкова съм изброил. Всичко, което съм написал, си го мисля и го правя.

ИГРАТА СВЪРШИ

Да, определено, може би псувните са измислени от мъже, но все пак има универсално приложими спрямо половете, такива, като: "Да тъ ибъ в гъзъ!" или ако модераторката го изисква "Да проникна с нещо в ректума ти, извършвайки периодични възвратно-постъпателни движения, със съответният предмет или част от собствената си анатомия." Определено тук не става въпрос за пол, възраст, за класови или социални различия. Можем да кажем, че този тип псувни, изразяват извечният демократичен дух на българина, извършващ винаги резки скокове в социално-политически, културен и духовен план.
Другото оставям без коментар, щото всеки с проблемите си, нали за това трябва да се себеопознаваме, да се борим със себе си, с проявите на желанията на другите в нас и т.н. Ако се замислиш обаче (щото това е много трудно за мен, води до главоболие, депресия и косвени суицидни желания), може би, можеш да си намериш решение на проблема, ако престанеш да възприемаш жените като жени, така и така си започнал да обобщаваш, защо не обобщиш повече и тогава...Не, не е съвет т'ва, за мен това съм си намерил, като решение. Гледам на хората, като на хора и знам, че те само едно нещо не могат да правят.

Не ми се връзвай.

заслужават точно толкова, колкото и мъжете.
Ама я да го поусложниме малко - защо за да обичаш нещо или някого ти трябва първо да разбереш дали то/той/тя заслужават да бъдат обичани.

Обичта само по себе си - в чистата си проба не си служи с такива измерения, не достига до тях. Защото вярвам, че всеки човек има потребност да обича и да бъде обичан. Било то наранен или не...............

Това за ползите от професията ли си го научи или от личен опит? А за тебе май от Снежанката са останали само джуджетата, а?

ИГРАТА СВЪРШИ

Ами не съм много съгласен. Поне аз първо обичам (или в минало време), а въпросите идват след това.

ИГРАТА СВЪРШИ

кой ти говореше за въпросите? /въпреки, че и тук не съм много съгласна с тебе, ти сляпо ли се хвърляш и после мислиш кво е тва дето го обичаш, едва ли/.
Но нали ставаше дума за това кой какво заслужава и дали въобще трябва да го поставяме така

Добре де. Всеки заслужава всичко хубаво на света. Така си мисля. Е, все пак има и изключения. Може би наистина не трябва да се постява така въпроса.
А наистина май ляпо се хвърлям (е, не чак толкова, но все пак би могло да се каже). И май там ми е грешката. Май съм прекалено доверчив. Ама не мисля какво е това, а защо съм бил толкова сляп и отнесен, когато съм се влюбил. Пък и има една приказка - "Докато умните се наумуват, лудите се налудуват". Ако взема да мисля дали да се влюбя, защо, как, кога и т. н., току виж, че всичко заминало. Кой ще ме чака?

ИГРАТА СВЪРШИ

но все пак играта не е свършила

А защо пък да не е свършила, ако смея да попитам?

ИГРАТА СВЪРШИ

Майката е свещена.