Трудничко.
Забиваме носле и се напъваме.
Непосилна задачка. Сложничко е да прескочим "егото". И все пак без любов не може. Узаконеният наркотик е с подобен етикет. Според данните, това е начина да се сдобием с "дяца". Които осмисляли небезизвестния. Начин за пълзене? Не бе, ти не четеш ли книжки? Ако ти се е случвало, можеш да наредиш пъзела. Да се възпроизведеш е ако не друго, поне хуманно. Речник на чуждите думи е излишен. Популация. Думата е с латински корен и лесно смилаема. Може би нямаше да отворя реч, ако това не се беше се трансформирало в цел. А детето не е на таткото. Сигурно се чудите АЗ откъде имам такава информация? Хайде да е нашата тайна. Страшната, споделена вече трагедия, се оказва добре премерена презумпция. Едно дяволче суфлира, че това не е вече тайна. Една любов може да преглътне и по-страшни истини. Лекичък проблем е да успееш да го преглътнеш. Това е доста сложно, ако искаш да засегнеш някой непрменно. И опира до това, да бъдеш преамбюл, демек да можеш да доминираш над някое заблудено същество. Поради естествената му глупост. И става интересно. Наместо ти да си виновника, доста подло ти се отнема тази вменяемост. Сигурно е глупаво, но ТО все иска да яде, колкото и да не ти харесва. И не е ТВОЙТО. Последица от греха, си принуден да гледаш "кукувиче". Нека не говорим защо така се е получило, по презумпция нямаш вина. Поне това е удобно. Абе не е точно така, но поне звучи правдоподобно. И какво ще направиш? Пусни си ТОТО. И ето - ред е на самозаблуждението. Много е подло, но детето си е дете. И се почва. Айше и да има гащи, файда нема. И аз и ти, ще си замълча. В нетрезво състояние, ще вземеш да подплеснеш "неверната". Много ще е стилно да я изхвърлиш бременна. Да бе, да! И да не вземеш да се наливаш? Това! много помага :PPP E! Nikoga niama da e TVOIATA (ovca). Vinagi shte ima dovod da ia uchish da iade treva. Mnogo shte e iako, ako na finala ia sviknesh :PPP
Sluchaia, za koito pisah e istinski.
Do skoro i az ne znaeh podrobnosti.
Sega ne spia po-dobre. Chovek e izmislen tolkova silen, za da moze da se spravi s kakvo li ne. Okazva se, che niakoi neshta si struvat, vupeki cenata. Tova ne znachi, che sme dostatuchno silni, za da gi priemem. Pone ima megdan da se zamislim. Sam ne znam kak bih reagiral. Razkaza na nishto ne me nauchi. Nadiavam se i az i vie, da reagirame pravilno. Kakvoto i da znachi tova.
1.44

Интересен казус. Не разбарах ти в ролята на биологичния баща ли си, на мъжа на майката или просто наблюдател на сеира.... Обаче добре мога да си представя комплексността на ситуацията. Просто имам достатъчно въображение. И бих казала, че освен ако бащата "по документи" не е някаква много нравствено извисена личност, това семейство едва ли ще остане заедно за дълго. Любовта може много да прости, в т.ч. факта на изневярата, но да си ден след ден, година след година и въобще цял живот родител на дете, родено от изневярата на любимия човек трябва да е върховно изпитание. Само много изключителен човек може да застане над това и да приеме детето просто .... като едно невинно дете,.... което има правото на семейство.

Loshoto e drugo :( Gubish doverieto. Deteto e fakt za bideshteto ti trqbva doverie !
Zashtot sega gledash edno dete da ne stanat utre 2 ili 3 .
Puk v krajna smetka vseki si ima dostojnstvo i pravo da jivee shtastlivo i vseki da si nosi otgovornostite i posledstviqta ot dejstviqta si.
To ne moje taka , drobish posle drugiq da surba ?????????????????/

Hector

"да се научим да обичаме" - всеки ден ни учи, толкова колкото искаме да се научим
"да реагираме правилно" - а кое е правилно?
ще споделя два истински случая:
1. дълга връзка, период на трусове с примеси от външния свят, бременност, чудене от кого е, той тръгва да докаже и след мъчителни дни на изследване и премисляне той не знае вече обича или не обича тази жена, въпреки че е негово, вече не е същото
2. край на дълга връзка, хвърляне в обятията на друг, бременност, първия предлага тя да се върне, да роди "ненеговото" дете, да продължат и "неговото" ще дойде ... другия "забранява" някой друг да гледа неговото дете и настоява за аборт
представям само мъжката страна умишлено. доста съм мислила по тези два случая и не знам кое е правилно. и в трите варианта на поведение мъжете прояват и поставят на проверка чувствата си и трябва да са силни да вземат решение и да го отстояват. била съм свидетел на спонтанната реакция при подобна новина, а тя е най-истинската, предвещаваща развитието на случая, начина на живот като продължение.

Въобще не споря по въпроса с доверието. Понеже стана дума, че в името на любовта човек може до прости самата изневяра..., доверието се печели и губи, може да бъде възстановено, но едва ли някога на 100%, съгласна съм напълно. Дори и много усилия да положи тази жена, дори и мъжът й да е много широко скроен, дори и да си възвърнат доверието, едва ли ще е лесно за който и да е да е баща на дете, което непрестанно ще му напомня за това..... Никак не им завиждам. Макар, че не съм сигурна, че случаят е непременно истински.

По въпроса за спонтанната реакция при новина за бременност и твърдението, че спонтанната реакция е най-истинския предвестник на отношението и т.н. Историята показва, че в много от случаите, когато мъжът научи, че ще става баща, реакцията съвсем не е на зашеметено щастие е възторг. Мъжът обикновено е леко шокиран и объркан /ако не е очаквал бремеността/. Това в никой случай не значи, че си остава с тази реакция и отношение към детето си цял живот. Тъй че забрави как го представят по филмите този момент.

говорим за реалността, а не за филмите
че бащата е шокиран и объркан в първия миг, когато не е очаквано и планирано е нормална реакция. имах пред вид, когато минават ден-два и той продължава да чопли дали е вярно, дали е той, и как така, и така нататък
тези му терзания продължават във времето независимо, че е изказал приемане на детето и ситуацията. може би трябва да уточня, че става въпрос за една група "несилни", неуверени, или както и да ги наречем мъже, които губят първозначението си, равновесието си във връзката, или както и да го наречем, което повлиява на линията на поведение им в продължението.

Помислих, че ства дума да се научим да обичаме въобще.
Да се отнасяме отговорно към любимия човек или нещо такова. Да умеем да изразим чувствата си, да приемем неговите...
А се оказва една история без никаква обич. Жената, която носи чуждото дете, надали толкова обича мъжа си... Както и той надали я обича, щом остава с нея не заради нея, а заради съмнителното удоволствие да я тормози за изневярата.

А не е ли по-добре да се обърнем към себе си и да се научим да обичаме - да сме внимателни с настоящата си връзка, да решаваме проблемите, вместо да ги крием, да пазим връзката, вместо да симулираме?

Историята е истинска. Надявам се не мислиш, че си измислям глупости от едничка куртоазия и липса на сериали. Изобщо не бих си губил времето да пиша. Подобни истории са достатъчно многобройни, просто хората ги прескачат като кучешки ... и тайничко си казват, че това не може да се случи на тях самите. На мен самият ми идват малко нанагорно и вероятно за това ги пиша. Пък от реакциите на много хора, се успокоявам, че не живея във вселенски кенеф и все още се се мяркат и чувства, сред кафявите, смърдящи редици. Не съм участник в тези събития. И слава Богу. А ситуациата е много сложна от към реакция. Честно казано, силата на любовта има реални граници. А самото детенце, за съжаление далеч не е неин плод. Материализираната изневяра постоянно ще бърка в раната и рано, или късно от тази връзка няма да излезе нищо. Но говорим за едно и също. А човек умее да забравя. Живота си продължава. Но подозирам, че всеки си плаща за глупостите. Още тук, на Земята. И си пожелавам да пиша за нещо хубаво, или поне фриволно. "До Чикаго и назад". Екзистенциалистите отдавна не са на мода. Може да пропиша и чалга, като жената на Дамян Дамянов. Или рап-хитове, като "Прашки". Ще забогатея, ще си обеся ланец и ще карам със запалени фарове. Светски лъв, като Евгени Минчев, пак не е за изпускане. Е, малко повечко ще се навеждам, но всяко нещо си има цена. Няма с'а за едното дупе да се скъпим.
Приятна вечер от мен.
1.44

Ако знаеш колко по-ефикасни неща имам за учене, няма да ми предлагаш конспекта си. Този изпит си го вземам по интуиция. И смея да твърдя, че провали нямам. Тогава за чия статистика да се хабя, моля? Предпочитам да наблегна на графиките. Цветни, естествено. Желателно е и мърдащи.