Re: някои / Контакти / Любов

Бях предплатил две екскурзии до Венеция, Рим и Флоренция а точно преди седмица се разделих с момичето с което смятах да отида за Коледа до Италия. Стоях си в едно заведение...и наблюдавах хората вътре..бях с колегите си. В момента в който едно момиче стана заедно с майка си от отсрещната маса... реших че това е момичето с което ми се ходи...

Тя ме подмина, дори не ме погледна беше с майка си. Казах на колегите си за това което мисля и те ме накараха да я застигна...и аз се затичах по заснежената софийска улица...когато им обясних какво предлагам..ме попитаха дали не е било виц...но въпреки това момичето си остави телефона. Чух ме се няколко пъти но тъй като аз заминавах за х.Яворов за 8-ми..нямаше как да се видим за да се опознаем. Но тя предложи...и дойде...дойде първо на Яворов с мен.

Тръгнахме нагоре..бяхме само двамата..аз я усещах, естествено, нежно и вълнуващо...

Валеше ситен снежец..времето беше тихо..и имаше мъгла. Тишината ни притискаше един в друг, мъглата ни обвиваше нежно с белотата си...настръхналите дървета ни се усмихваха...по едно време даже ми се стори че чувам чуруликане на птички...

Тя се оказа идеалната жена за мен...спортен тип, с открит лудешки характер, с невероятно чувство за хумор, интелигентна, секси, вечно усмихната и много нежна, борбена и самостоятелна (настояваше да си носи раницата сама).

Постоянно падаше и все върху мен...

Дълго време не вярвах че това е Пирин пътя за х.Яворов...че аз съм тук с момиче което познавам от час-два и сме се запознали по такъв шантав начин и Тя е жената която съм търсил. Два дена бяхме заедно...два дни в които аз спрях да мечтая....мечтите бяха реалността...Венеция бледнееше пред х.Яворов (аз вече бях ходил веднъж до Венеция).

Върнахме се в София...и продължихме да се срещаме...И така тя се съгласи да дойде с мен в Италия.

Когато тръгнахме с автобус за Италия...вече си мислех че съм във филм.
Беше нереално, истинско, нежно, влюбено, красиво, съсипващо истинско...

Нямаше излишен жест, разбирахме се с поглед...тя се държеше толкова нежно колкото и аз...опитвах се да и дам всичко, тя същото на мен. Пътуването в автобуса макар и четири хиляди километра в двете посоки ми се стори нещо прекрасно и адски весело и забавно.

Когато пристигнахме във Флоренция....бяхме на площад Микеланджело с панорамна гледка към целия град...и двамата не се сдържахме и се затичахме...бягахме и се радвахме на красивото пролетно време и невероятния пейзаж който се откриваше....чувствах че летя..макар и здраво стъпил на земята...исках да потъна в тези мигове на радост и наслада...исках да останат вечни...

....Красотата в нейната душа, желанието и да се радва на всичко, прекрасното време в Италия...и невероятните гледки на Рим, Флоренция и Венеция...всичко е толкова нежно, зелено, ухаещо, дишащо...живеещо във собствената си идилия... В такъв момент усещаш че тези мигове са безценни..никой с нищо не може да си ги купи и наистина знаеш че са си само твои, изпълнени от лудост, любов и романтика.

Прекарахме страхотни вечери...аз даже реших че няма да се размина без къпане в Средиземно море и го направих въпреки сравнително студеното време.

На връщане - имах стара мечта...да вечерям с почти непознато момиче (да не познавам недостатъците му) в ресторант във Венеция... Аз отивах там за втори път и пак през нощта.

Този път просто полудях...сбъдна се една голяма моя мечта..беше страхотно.

От площад Сан Марко се шмугнахме в една уютна уличка (1.5м широка), светлинките на различните магазинчета ни стопляха със кехлибарено жълтеникавите си светлинки, луксозните магазини и усмихнатите щастливи хора ни зареждаха с поредната порция дрога...

Избрахме си едно невероятно ресторантче в типичен Венециански стил...малко и забутано...но много романтично...едно такова малко..вдъхващо ти усещането за закрила топлина и домашен уют....

Обслужваха ни двама сервитьора...а ние си хапвахме пица с бутилка червено вино...червена свещ на масата...беше леко затъмнено в заведението и пламъците се отразяваха в очите й...в душата и...в моето сърце..във виното... в собствената си светлина...любовно самопоглъщаща се...точно както и ние се сливахме... Миг дълъг като вечност или вечност картка като миг...струва ми че се тогава приех това момиче в мен за вечността...

Не знам дали някой ще ми повярва...не знам...и все пак за да ви докажа че от лудостта, любовта и романтиката няма нищо по-хубаво...ето вижте тези снимки: