какво бихте направили при следната ситуация......

Почти всяка сутрин отивайки на работа срещате едно прекрасно същество, което ви причинява особено приятен душевен смут и ви прави деня хубав, но дега възниква дилемата, дали да се опитате да осъществите някакъв по-близък контакт, като има един `worst case` при който трябва или да гледате в обратна посока или да смените маршрута (не съм песимист просто и това е вариант), или ще оставите нещата да си продължават така - само с хвърляне на погледи....???

WHAT TIME IS LOVE...?

ти луд ли си? действай! ами ако тя неочквано си смени посоката на движение? губиш.
така че...смело напред!

Не се бях зямислил за това...!

WHAT TIME IS LOVE...?

Ами време ти е!!
Я прочети темата на Ангел, да видиш - не си играят хората!!
Пък какво ли можеш да загубиш?!

Сама птичка...пролет прави ли?

какво ли......от това може да излезе нещо голямо......като при мен например.Ден след ден сме се срещали,след това сме се забелязали,след това сме се запитали какви ли сме и когато той ме спря и попита искам ли да се срещаме,аз бях абсолютно готова и казах "да".......ЗА МНОГО ГОДИНИ НАПРЕД.
Опитай,нищо не губиш.

kato jena ne mi se e sluchvalo AZ da zapochna purva razgovor sus simpatichen nepoznat. No kato jena mi se e sluchvalo da me zagovoriat po tozi nachin i, shto tia ti otvrushta na pogledite, bih kazala che niama ot kakvo da se strahuvash. Ne i predlagash brak.... :-) pone ne zasega... Zaprikazvai ia

Аз ли..., да правил съм го, не веднъж, дори и да съм напълно убеден, че жените никога незнаят какво точно искат/но май не си го признават/, в повечето случай съм срещал погледи от сорта на объркване, учудване от създалото се положение/т.е. нещо като внезапно падане от Марс/, но мисля, много рядко или за съжаление май почти никога ясен, обоснован отговор "не" и защо, т.е. въпросът винаги се размива от настъпилото така "ИЗВЕДНЪЖ" "ОБЪРКВАНЕ".
Да приемем това за нормално, но не ми се струва нормално да не покажеш на човек какво мислиш за него и да чакаш НЕЩО да се случи, или някй друг да ни уреди нещата, сякаш сме толкова уплашени от живота и се страхуваме от всеки и от всичко, ...
Опитвай, не спирай да опитваш, знае ли човек, може пък да се променят нещата, ...колкото и да не ми се вярва си оставам оптимист, изпълнявай си душевните желания, бъди свободен пред себе си, а другите....ако си им харесват клетките...
Неди.

Нека просто да се уважаваме

Редактирано от Nedi на 07.01.02 13:43.

Четох я и е наистина ми хареса, само че хммм, не мога да предложа пътуване до Италия........!?!?!?!?

WHAT TIME IS LOVE...?

Много приятно развълнуващи и разсънващи си ги представям тия срещи...Моята позиция е да направиш нещо - каквото ти хрумне за запознанство и скъсяване на дистанцията - било то поздрав, опит за запознанство или...както ти дойде!Важно е да не изтървеш и да улучиш момента.Ако оставиш нещата така те ще посивеят в ежедневие и ще ти е по-трудно дори да смениш маршрута...Хайде направи нещо и после ми разкажи как си се почувствал, какво се е случило?-ако решиш и ако искаш разбира се.
Иначе фантазията и неудовлетворението от пасивността ще те поизмъчат повече докато се разредят.
Признавам си /тайно и мислено/, че ти говоря така защото бях в подобна ситуация и заложих на пасивността като на достойнство, а беше глупаво и още ми е трудно да се събера, когато при всяка среща всичко ми се преобръща, а за другия вече е ежедневие...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

като знам какъв купон ще е, трябва да има камера да ме снимат...

WHAT TIME IS LOVE...?