непременно да приемеш?
Според мен не.

Прошката е лесна!
Прощаваш за грешка, прощаваш за нараняване, прощаваш за невнимание и т.н., но понякога, даже в повечето случеи прощаваш защото си великодушен, а не защото ти се иска.... Хората нараняват умишлено. Няма ама беше без да искам, така се получи, беше неволно, не исках по този начин и...и...и...
Но тези които прощават знаят, че това може да повтори и се пазят....
И при подобна ситуация казват .......стоп, аз не съм за там и бягат.....

Но в случея какво да приемеш ? Наистина не разбирам

............No early release

ДА. според мен да простиш означава да приемеш. защто ако простиш привидно, а всъщност се измъчваш от това, което се е случило преди, то ти не си простила наистина. и тогава се получава една въртележка от болка, заблуда, самозаблуда...
ако простиш наистина, то това означава да забравиш. а това е доста трудно. но пък ни учи как да обичаме.

Прошката в повечето случаи не е лесна. Защото всички сме малко или много горделиви. За великодушието обаче си прав.
А какво да приемеш, ли? Ами примерно човека, който те е наранил.
Ситуация: разделяш се с човек, когото обичаш, понеже те е наранил. Но минава време и прощаваш. Ще се върнеш ли отново, макар да има голяма вероятност да се повтори всичко?

китайска, мисля, беше поговорката, че да простиш всичко, означава да разбереш всичко.
В този дух можем ли да простим нещо, което не сме разбрали?

АМА това означава, че не си простила настина, че не си забравила. остава съмнението у човека, а то няма място в любовта.
сигурна съм, че не си заслужава да си с такъв човек.
а и знаеш ли какво съм разбрала - хората не се променят. никога. те или са лъжци, или не са, или са кретени, или не са. времето може само леко да тушира тези черти, но това не означава, че ги е заличило.
така че - take it easy. така е трябвало да се случи между вас. а тези моменти ни карат да се замислим, да бъдем много внимателни най-вече със себе си.
и да не спираме да вярваме в любовта.

Редактирано от ..... на 28.12.01 12:56.

Да ако си такъв характер(макар, че това е малко като фурнаджийска лопата) може и да се върнеш, но това връщане може да е с цел...
Да нараниш и да избягаш........макар че това значи май, че обичаш
Да се върнеш за да изчистиш миналото и всичко да е на нова страница, макар, че това е самозаблуда....поне според мен
Да се наложиш като титуляр.....както става в много случеи.....защото другата страна живее с мисълта, че е победител и се крепи на това, докато не се изгори (буквално).
Но има вече и степен на наряняване(изгаряне)
Простимо
Непростимо и разните му там изводи които пак зависят от това колко са задълбани нещата....
Защото, ако кажеш няма - може да се гърчиш, но няма да се унизиш
Това е особено при надутите.......по белезите ще ги познете

............No early release

Какво или кого? Не разбирам...

I spored men ne. Mojesh da prostish daden akt na nevnimanie, neuvajenie ili grubost, no tova ne znachi, che priemash nevnimanieto, neuvejenieto i grubostta po princip. Oznachava da razberesh greshkata imeno kato takava - greshka, no ne da ia priemesh zavinagi. I az sum se pitala i mislia, che znam otgovora. Tova triabva da e otgovora.

Ами по-горе го има като отговор. Човека, който те е наранил.
А ако приемем човека с ясното съзнание, че ще ни наранява отново и въпреки всичко сме готови да му прощаваме всеки път, това малодушие ли е? Или може би сила? Къде е границата и има ли такава за прошката?