Вероятно това, което ще прочетете тук, едва ли е нещо ново, едва ли е нещо, което да не сте чели. То всъщност е нещо като споделяне (колко тъпо звучи).
....Просто седиш пред компютъра и си задаваш въпроси. И в един от клубовете на Дир.бг виждаш една тема, която още по-жестоко те насочва към някой болезнени въпроси, за които винаги намираш повод да се оправдаеш и да не си мислиш. И да отбягваш. Може би там трябваше да пиша, но този форум ми се стори по-подходящ. А темата беше за тъгата по празници. От какво се появявала. И там прочетох разни мнения, които в своята същност бяха правилни и изразяваха индивидуалните позиции. Но защо да се отплесвам по неща, които всъщност не касаят това писание.
Та задаваш си въпрос...и то все въртящи се около темата за любовта, за човека до теб, за ей такива на пръв поглед лесни и толкова достижими неща.
Вероятно доста от вас знаят какво е да си самотен. Много самотен. И то не откъм приятели, а откъм човека до себе си. Много е страшно, хората, които са го преживяли го разбират прекрасно. Страшно е, да нямаш кого да погледнеш в очите и да видиш как тези очи ти говорят нещо. Търсиш нещо в реалността, но уви не намираш. И се обръщаш към виртуалното, това, което уж би трябвало да замества, а в по-съвременна интерпретация - да помага. Но след като за пореден път си чекнеш мейла и оттам ти изписва - 0 непрочетени писма и нещо ти се свива...под така наречената лъжичка.
Хората те ценят, жаните даже казват, че много ставаш, имаш някаква перспективна работа (доколкото това в България е възможно), не ти липсва нищо и въпреки това усещаш огромната празнота, която няма с какво да запълниш. Празнота, която те смачква ежедневно. Празнота, от това, че няма на кого да кажеш "Обичам те", както и да чуеш "Обичам те".
Май малко разбъркано пиша, но така ми идва, така го пиша.
Всъщност самотата не е толкова страшна. Или поне когато свикнеш с нея, тя на моменти дори ти харесва. Да, вероятно има нещо мазохистично в нея, но не можеш да се отъвреш. Тя така те е обхванала, така те е оплела, че дори губиш реална представа как да се държиш. Особено в моментите, когато виждаш шанс да се отървеш от нея.....и тогава тя си показва ноктите и разбива всичките ти надежди на пух и прах. И отново си вървиш с нея, тя си ти остава единствена.
Но пък решава да покаже най-страшното си лице именно, когато идват празници. Всъщност оттам тръгна и темата. А празниците....могат да бъдат много, ама много тъжни.
Затова един съвет, към тези, които все още не са и се отдали изцяло - не и се давайте. Не давайте тя да вземе връх над вас и се борете. Не се примирявайте и не я правете спътник в живота си. Тя може да нарани и другият - този за когото мечтаете, този когото искате. И не само да го нарани, а и да го прогони.
Весели предстоящи празници, уважаеми интернетаджии.

Аз бих искал много да ти отговоря, но няма да е така истинско, няма да е така както бих желал....защо ли? Защото не мога да разбера едно! Как може един човек да няма поне един приятел ? Не наистина не мога да го проумея колкото и да ми се иска !!
Като четох наистина ми стана много тъжно, но това според мен изгражда характера........или поне в такава заблуда ме хвърля, но все пак дали не е точно така?
КАк няма на кого да кажеш обичам те?



Идвъ кът уфтсъ, бегъ кът уфтсъ що е то? ......уфтсъ

Явно не си успял да ме разбереш. Имам достатъчно приятели. Нито много, нито малко. Чуствам се добре с тях. Но те не могат да заместят Човека до теб. Но явно щом не мога да се оправя - вероятно вината е в мен самия.

но ми е интересно по принцип има ли такъв човек?

Идвъ кът уфтсъ, бегъ кът уфтсъ що е то? ......уфтсъ

Извинявай - не те разбрах:
Какъв човек да има?

Опитвам се да поддържам дипломацията, но явно сам не знаеш какво си написал по горе!!!
Прочети го пак и ако искаш ми отговори!

Идвъ кът уфтсъ, бегъ кът уфтсъ що е то? ......уфтсъ

колко добре си го казал и колко добре те разбирам
намразих вечерите, намразих уикендите, намразвам и празниците
не, защото съм съвсем сама, а защото сред хората съм самотна ...
все по-често ме питат за празниците, а аз не искам да мисля за тях
ужасявам се от мисълта за 10-те дни празнична ваканция, от 15 дни неизползвана отпуска, просто защото няма с кого да ги споделя
приятели имам, все ще намеря с кого да посрещна празниците, но онзи момент, когато всеки прегръща любимия и с очи и устни споделено си пожелава добри времена е онзи момент, когато можеш да се прегърнеш само със самотата си ... и не разбирам защо хора като нас, които стават, които се котират добре са сами ... не страдам от липса на мъже, а от липсата на мъжа ... не е въпроса някой да ме целуне на прага на новата година, имам оферти, но те не са отговора на това, което искам ... с когото и да бъда по празниците ще бъда сама, вътре в себе си
дано сме малцина

Отново сбърках! Извинявай - не - няма такъв човек! Уви.

ненееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее
Не сте прави
Това си зависи от вътрешната нагласа на човека
Защо винаги в някой се търси вината
Аз не мога да се оплача от такива проблеми
Случайно да съм по различен от вас - не не съм ама си правя най доброто
и ми повярвай помага
Не се разделяй с човека - сложно но аз съм го разбрал - дано и ти

Идвъ кът уфтсъ, бегъ кът уфтсъ що е то? ......уфтсъ

Добре си ме разбрала и по-добре от мен си го описала. Или най-малкото, поразбрано. Но честно казано, това, че има и други такива като мен никак не ме удовлетворява. Но пък лошото е, че може да се превърне в статистика.