ТОЙ е моята мисъл. ТОЙ е моят ден, моята нощ. Когато спя, се вмъква на пръсти в сънищата ми. Присъствието му е толкова силно и привличащо, че се оказвам неспосбна да разгранича реалност и фикция.
ТОЙ е много тих. Но мълчанието му е така разтърсващо, че не се нуждая от думите, за да чуя мислите му. Понякога ТОЙ идва при мен. Разглежда внимателно лицето ми, ръцете ми, които нервно потреперват или правят несвързани, но плавни движения. Усмихва се, когато се засмивам.
ТОЙ е много тъжен. Наранен е от постоянните си неуспешни опити в търсене на НЕЯ.
Говори за предишните си връзки с лека апатия и привидна нехайност. За сегашната не му се говори. Раздялата е най-блезненото нещо в живота на хората.
ТОЙ е безкраен...

АЗ съм различна. От себе си. Егоизмът, който носех през целия си живот, се стопи. Изчезна като парче лед, оставено на слънце.
Когато заспивам, му пожелавам тайничко лека нощ. Напоследък почти не спя. Зяпам през прозореца и си дърдоря наум със звездичките. Започвам да се тревожа, че съм полудяла. Сутрин се събуждам с горчив вкус в устата си и с дима на първата цигара правя облачета. Облачета, които ще ме отведат към него. Наистина съм полудяла.
Не го търся, но често стоя до телефона, набрала първите цифри на номера му...
Не разпитвам за него, но поглъщам всяка дума, която носи неговото присъствие.
Когато е с мен, АЗ забравям, че времето съществува. Безвремие, в което искам да остана вечно.
Говоря много. Слушам много. Мълча. Много.
и обичам. До безкрайност.
НИЕ сме много странни.
Привличаме се като магнити, но неистово бягаме от това, което трябва да ни се случи.
Изчакваме нещо, което дори не познаваме. За нас дните са минути, а месеците - дни.
Бавно. Много бавно. НИЕ се въртим в кръг...

Редактирано от ..... на 04.12.01 14:59.

и ТОЙ квоооооооо? ;))))))

mmmmmmmmmmmmmmmmmmmmm daaaaaaaaaaaaaaaaaaaa
huabvo.................

I zashto tova tainstvo? Mnogo e trudno da se doblizish intimno do chovek, kogato stradash ot porednata si vruzka, zaminala za kofite. Az GO razbiram. I TEB razbiram sushto. V liubovta VINAGI ediniat obicha poveche. Zashto ne izsledvash dali naistina ima niakakvi, dori skriti chuvstva kum teb? Shansa da se naranish uzasno, e mnogo goliam. Sled razdiala chovek ne e sklonen na nikakvi vruzki i obratnoto - bi se hvanal za kakvo li ne, za koeto obiknoveno suzaliava, poniakoga i cial zivot. Kogato ne ti e za pruv put, obiknoveno e purvoto. Zashto ne izchakash malko? Prosto budi do nego. A za teb samata: strastite obiknoveno nai-burzo izgariat. V momenta, v koito te zabelezi i ti osuznaesh, che te sa se transformirali v neshto drugo, shte go naranish otnovo. Toi go osuznava, dori i nesuznatelno, za tova taka se poluchava. Drugiat variant e: che mnogo trudno mozesh da zabravish niakoi, koito naistina si obichal. Tova e napravo chudovishtno predizvikatelstvo za novata ti vruzka. Kogato zapochne da te naricha nesuznatelno s neinoto ime, prosto shte se vidish v chudo. Prekrasno e, che si vliubena. Egoizmut nikoga ne e po-silen ot liubovta. Kogato dulgo vreme se kriesh zad nego, dupeto ti lusva kato na maimunka. Ot 1-va na 2-ra faza mnogo lesno se minava (za nego). Kolkoto i da go boli, skoro shte si dade smetka, che go obichash. A liubovta e gradacia. Osuznavane. I kogato se sluchi, budi sebe si. Mnogo vreme e nuzno za da zabravi navicite si kum drugata zena. Ako e bila dulga vruzkata im, razbira se. Kakto i na teb e nuzno dosta, za da zabravish egoizma, koito ti e bil shtit tolkova vreme. Kogato imash kakvo da zavladiavash, i da generirash uspehi, vinagi e oshte po-hubavo.
Uspeh ot men ;)
1.44

няколко пъти четох постинга ти и знаеш ли /поне така усещам нещата/
ТОЙ е нещото, от което имаш нужда като мисъл, присъствие, цвят в твоя живот
ТОЙ не е повече от това, и няма да бъде повече от това, и не искай да бъде повече от това ... защото сега е най-красивото твое състояние, наслаждавай му се ... всеки иска продължение, и то по-бързо да се случи, а когато се започне и особено в ситуацията, която описваш, се започват терзанията и кофти изпълненията ... отложи болката, защото това е най-красивата част от любовта и си заслужава да се попива всеки миг ... знам че не ти харесва този вариант, но след поредица препуснати /точно тази дума, не е грешно изписана/ моменти, съжаляваш, че вече нямаш сетива да им се насладиш