ами явно аз ще да съм изключението
мисля, че влюбването се случва на всички, но колкото по-интелигентен, по-умен и следоветално с повече потенциал за комплекси е човек, толкова п-трудно се отдава на това влюбване и толкова по-трудо то ще се прояви от света на фанъазиите и мечтите в света на реалността - общуването очи в очи, докосването и т.н.
Цивилизацията води до много комплекси и предрасъдуци според някои големи умове в психологията.
истината май е, че не задължително да си много умен и интелигентен за да си щастлив в любовта, където трябва най-вече спонтанност и адекватност на самия себе си.

....abe ti ostavi psihologiata tia s vsiaka edna godina se meni

©Bulgarian Bad Ass™ 2001

Бог не е човек... опитай пак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние говорихме за човека

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не виждам връзка между въпроса който поставяш и темата.

От какво очакваш да ме е страх?

Също както и когато зарязваш, при условие че влагаш емоции

Но ако избягваш влюбването, когато зарязваш и когато те зарязват ти е безразлично, понякога весело, понякога дори ти улеква от досадника/ досадницата. Както и да го чустваш, в никакъв случай не е някакво значимо събитие за теб на което следва да обръщаш внимание.

...това означава, че няма идеален човек

тона е истината, която ти казах, но ти не схвана...

БОГ не е толкова ограничен, той е всичко!!!

Много пъти повторих, грашен термин използвах.
Нуямах предвид интелегентността, а рационалното и прагматично мислене в човека, т.е. любовта е присъща на тъпаците, хора които независимо от нивото на интелекта си нямат рационално и прагматично мислене и се обременяват с емоционални връзки.

Това, че интелигентните хора общуват по-трудно съм съгласен.

Не смятам, че си права. Мислиш ли че прагматиците, които са само консуматори на секс, без да влагат особено емоции са нещастни?
Аз мисля, че по скоро влюбените романтици са вечно незадоволени и нещастни!