Случвало ли ви се е да ви е тъпо? На кой ли не се е случвало, но случвало ли ви се е да ви е толкова тъпо, че да не искате нито да виждате, нито да чувате някой? Всъщност, по-точната дума е 'сиво'. А най-точната - 'празно'. Толкова празно, че да ви боли и когато дишате?
...
Той се обади. И какво от това? Едно време щях да загина от щастие. Сега загивам от безразличие. Липсвала съм му била... не можел да ме забрави...Така ли? А къде беше той, когато ми липсваше на мен? Къде беше, когато аз не можех да ям, не можех да спя и само за него мислех? Странно племе са мъжете. Много се амбицират като видят, че те губят.
...
Случвало ли ви се е да ви е тъпо? Но толкова тъпо, че да искате да се заключите в стаята на малкия си свят само с един диск на Вивалди и някой лек необременителен роман? Обаче в такива моменти си казвате: 'Няма да се самосъжалявам и никъде няма да се заключвам! Ще изляза сред хора! Ще се отдам на усмивки, флирт и подробностите им!'
...
Кино. Тълпа. Познати муцуни от познатите заведения. Бях се маскирала с усмивка, нали все пак съм сред хора, а и идеята беше да се отдам на флирт и подробности. Но като ти е тъпо какъв флирт, какви подробности? Нямах сили да водя нормален разговор с приятелката ми, пък какво остава с някой мъж. Молех се оная леличка да къса по-бързо билетите и да почва филма вече.
...
Случвало ли ви се е да ви е тъпо? Но толкова тъпо, че да се убедите, че е непростима грешка да се видите с хора в това състояние. Следващият път ще си остана в нас, ако трябва ще се тръшкам и ще рева, докато ми мине. Иначе само обременявам и себе си, и околните.
...
00.30ч. Точно излязох от киното и той звънна отново. Защо не съм се била обадила... той ме бил чакал... нали съм била обещала... защо съм си била изключила телефона... дали не съм с някой друг...
...
Случвало ли ви се е да ви е тъпо? Но толкова тъпо, че да откажете един сигурно добър купон и един със сигурност добър секс, за да се върнете вкъщи и да напишете тази глупост в интернет?

Не , на мен винаги ми е весело...

А сега кажи си ,че града е пуст...

...от младите ми години. Аз бих го определила като състояние на Безлюбовие.

Така се чувства човек, когато иска да обича, а не е намерил подходящия
партньор. И всички други стават фон, част от пейзажа, но не и централната
фигура в него. В такива случаи се търсят заместители, които да те изведат от това състояние. И като гледам ти си го намерила, пристрастила си се към нета.
Така се развива риъл лайфа - с възходи и падения. Приеми, че кризите са път към успеха. Уединението си използвай за да развиваш себе си, да помъдряваш.

@=>=>=

Благодаря ти, че си приела темата ми сериозно, въпреки несериозното й заглавие. Формулата със заместителите съм я пробвала, но не се получава заради емоционалното неудовлетворение от честата им смяна. В един момент с апатичен като на медицинска сестра глас казваш 'Да влезе следващия заместител на заместителя, моля'

На хищниците винаги им е весело. Твърде вероятно, защото не забелязват кога са плячка.

И какво от това?Никой не е безсмъртен...

А сега кажи си ,че града е пуст...

Мисля, че знам как се чувстваш. Не мисля, че е имало човек, който да не се е чувствал по същия начин. Аз обаче, съм си намерил лек и същевременно имунизация към подобни състояния на духа. Танци, танци и пак танци. Два часа латино танци в седмицата, могат да направят чудеса за душевното ти състояние. Не мислиш за друго, освен може би, че се намираш на едно райско кътче в Куба :), където времето, като че ли е спряло, а забавлението никога не спира. Танцуваш с околните, хвърляте си по някой предизвикателен поглед, а накрая като всичко това свърши, си толкова изморен, че искаш единствено да се прибереш, да вземеш един душ и да заспиш. А на сутринта се събуждаш нов човек. Отново преливаш от енергия и достатъчно силен, за да кажеш "майната му" на всеки, който се мисли за велик.
Това е моят начин.

Едно нещо е най-хубаво - това състояние минава бързо. Важното е да имаш някой, с когото да си поговориш.

Горе главата! :)

А случвало ли ти се е да прочетеш некой толкоз скучен постинг, че да ти се доще да не си го чела?... На мен ежедневно ми се случва.

Либуфта му й майката...

КАто четох и ми стана тъпо наиситна............много тъпо........
И си помислих - бил съм винаги с компания много забавех, комичен, леко отвеян и малко реалист.............защо ли..............защото съм супер непукист........приемам и предавам със замах............но да ти призная така съм свикнал, че вече докато приемам както се казва мисля много трезво.......а като предавам още повече...............
И всичко ме навежда на една мислъл..................Защо се мъчиш, защо го правиш, защо убиваш красивите моменти които се случват докато седиш във твоят дом, защо не се пуснеш по върха на вълната и да се отдадеш на щастието, защо се сърдиш на живота, защо не се промениш спрямо него..????????
Забрави за всичко и си отвори нова страница...............
Наиситна знам как се чувстваш, защото съм изпадал в такива празоти, но съм стигнал до извода че няма смисъл

Сериозно бих искал да те видя..........не за друго ..............да си говорим
Всичко най хубаво

ИЗПРАВИ СЕ

Полудяваш от самота. Опитваш се да се скриеш
в превъзбудените октави на Бах,
в музиката пулсираща отчаяно да откриеш
лекарството срещу призрачен страх.

Уморена от бягства в лабиринти измислени,
душата ти разпилява мечти.
Сгромолясват се чувствата, до болка потискани.
Желанието безнадеждно кърви.

Като на кинолента, в черно и бяло,
пропадаш, изчезваш или зъбиш се във анфас
на живота, препънал блестящото ти начало
и после предъвкал го като уличен фас.

Хрилете ти съхнат. Сърцето крещи
срещу края- по-силно, по-дръзко, по-диво.
Препъваш се, падаш. Музиката гърми.
Декорите оцветяват се в сиво.

Наближава финалът. Токатата те поглъща
с властните си, изгарящо живи акорди.
Стани! Изправи се срещу проклятието могъщо,
наранена да болка, но жива и горда!

Залей самотата си с приказна нежност!
Обуздай вятъра, възбуди мисълта!
Възкреси в любовта съкровените си надежди!
Превърни ги в симфония на живота и радостта!