Здравейте на всички!
Искам да ви разкажа какво ми се случи това лято и да ви помоля да ми дадете някакъв съвет.
На 10 август заминах на море в Поморие и там срещнах едно момиче. Тя е от Велико Търново и мисля, че много си допаднахме. Но никой не се престраши да заговори за чувства и сантименталности. В крайна сметка се разделихме и си разменихме адреси и телефони. Като се прибрах й писах веднага, но в по-умерено темпо, за да не я залея с чувства и тя да се отдръпне, щото и такава става много често. Но там се получи малък гаф, защото обърках много леко името на улицата. Вместо Доню, писах Дончо, но се обадих в пощата и момичето ми каза, че се сеща за случая и че писмото е в пощальона.
Вече чакам 3 седмици отговор от нея и все няма нищо. Има взъможност пощальона да е бил олигофрен (знаете ли, не знам как се пише тая дума :)) ) и да не се е досетил. Жалко, че тя няма e-mail, пък и не чатка нищо от pc-та.
В крайна сметка няколко пъти посягам към телефона и все не се престрашавам. Като се знам какъв съм... Ама днес ще направя всичко възможно. Даже веднъж звънях, но нямаше никой. Следобяд ще звъня отново.
Но преди това изках да чуя и вашето мнение. Разбирам, че цялата история е моментно увлечение, но знам ли, може и да се получи нещо.

Това е накратко историята. Сега е ваш ред. Чакам ви!

kakwi sa tia otjivelici s pismata , s nashte poshti ia stigne pismoto ia ne.
Davai smelo po telefona...i i pokaji che ia haresvash , ako i tia te haresva shte stane neshto , ako li puk ne shte znaesh i niama da si gubish vremeto v misli za neia .

Звънни и сега , и напиши каква е причината.Направо ще умра от любопитство...

Шокиран съм като селянин, зашлевен изневиделица насред полето...

Ами да ти призная и аз го имам този вреден навик да се влюбвам в провинциялни момичета. Знам какво чувстваш. Но помисли - има ли бъдеще такава любов? В 95 % от случаите отговорът е НЕ. И аз не исках да си го призная навремето, когато имах едно увлечение на 250 км, но това е голата истина. Ти ще отидеш два-три пъти, тя ще дойде веднъж-дваж, а хората, които се обичат имат нужда да бъдат заедно. Накрая и раздялата ще е по-трудна. Малко песимистично прозвучах, ама, проклета му работа, така се случва :(
Успех, все пак

"Да бъдем толерантни с останалите - нека пишем на кирилица!"

забрави я тая!
фани си нова путка от твоя град,я глей колко ги има под път и над път..
ше се занимаваш да пишеш писма ти болен ли си ?

ОБИЧАЙ и ще бъдеш ОБИЧАН!!!

Ама ти не знаеш ли, че мацките от провинцията са много по-печени от софиянките?

"Да бъдем толерантни с останалите - нека пишем на кирилица!"

Ей т'ва ми хареса!

Звездите са звезди, когато не мълчат...

Точно тази част умишлено я пропусках дни наред, но в един момент и аз стигнах до подобни заключения. Истината е, че е доста гадна подобна ситуация. Интересно дали е възможна такава любов, ако въобще е любов, де, щото малко се съмнявам. То пък на тази мойта възраст май още човек не знае що е любов, като го удря в главата тестостеронът и съответно естрогенът за противоположния пол. Но пък има и един такъв момент, че досега съм изтрадал по толкова момичета, че едно повече или по-малко...

Всъщност не знам дали ще се получи нещо. Мисля си да отида, пък на място ще взема решение.

Ако беше за едната путка, досега да съм си хванал 5! Но съм доста романтичен и търся нещо повече...
За писмата и аз мисля същото, макар че, че съм болен, не отричам!

Обадих й се. Всъщност се почувстах страшно добре като я чух! А досега ме беше много страх да го направя, все се отказвах. Съжалих, че не съм го направил досега. Тя каза, че заминавала при баба си и дядо си и ще бъде там до началото на учебната година, което е скоро. Казах й, че ще посетя Търново заради нея, щото тя помисли, че имам път натам... как ли пък не :)
Доста ме учуди това, че ме позна като се обадих, а ме чува по телефона за първи път :) Тя е доста срамежлива, докато не се отпусне в средата, в която се намира, ама точно както и аз! Затова честно казано не знам какво мисли тя по въпроса... ама май се зарадва, че искам да я видя :)) поне по мои разсъждения и стократни анализи на телефонния разговор :) Пак ще й се обадя тези дни. Даже още утре да видя дали наистина ще ходи при баба си или е било номер, за да ме разкара :) Все пак още не изключвам никой вариант :)

Надявам се, че задоволих любопитството ти поне малко