Може и да ви прозвучи тъпо, но е факт... Влюбвала съм се няколко пъти и все "истински", но каквото и да се случеше, колкото и да страдах изход имаше. Сега обаче не виждам такъв. Влюбих се. Истински.В женен мъж. Тъпо, нали? И той се влюби - още по-тъпо - защото е женен и има деца. Не исках да мисля за това какъв би бил края /когато започвахме всичко беше ясно - без лъжи и преструвки, просто флирт, за ден за два/. Това беше отдавна - преди повече от две години. Тъпо, нали? Още по-тъпото е, че все още се обичаме, а изход няма. Искам да се разделя с него. Да тръгна по свой собствен трънак да си търся щастието. Но не мога - опитвах. И си седя в гьола на кашата, която двамата с него дружно си забъркахме... Тъпо, нали? Тъпо, тъпо ама боли. И търсиш изход, като че ли си в лабиринт - а изход няма. Ако го знаете - КАЖЕТЕ. Но не бързайте да ми се присмивате, защото съм искрена, а УТРЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ И НА ВАС! С поздрав : НАРАНЕНАТА

знаеш ли,че любовта е една от малкото области,в които не съществуват точни отговори?.....знам,че го знаеш.....но искаш да си го излееш....все едно-не искам да ти се правя на психоаналитик....
любовта е твърде преходно нещо....след като си решила,че за теб е по-добре да се разделите-действай......наистина си в по-неизгодна позиция от неговата,за това не го обсъждай с него.....не го моли да се разделите,разчитайки,че ще надмогне егоизма си и ще се оттегли..... дори и да го направи,ще се почувстваш още по-силно привлечена от неговото благородство.....имаш два основни варианта на действие.единият е да се опиташ да се самоизолираш от него,а другият е да го накараш да се разведе заради теб.първият е постижим по доста начини-хрумна ми дори следният-за две години познаваш неприятните му за теб черти..например малодушие,мисля че го има и егоизъм...стимулирай го да ги проявява,като провокираш съответните ситуации.....малко е мазохистично....ебати.....хората се борят за любов,а аз ти давам съвети как да я убиеш......добре де.....знаеш,че едни очи,които не се виждат се забравят......пробвай с този метод......ама никакви телефони,мейли,поздрави по познати и така нататък.....
вторият начин,разводът,може да не ти донесе нужното удовлетворение и да се чувстваш задължена да си после с него,защото той е разбил семейството си заради теб.....а може и да се ожените и едва тогава да разберете,че не можете да живеете заедно....все пак не забравяй,че като любовници вие се наслаждавате основно на хубавите моменти в една връзка......
ами успех.....

а,горното не са съвети,но ето ти един.недей да мислиш,че хората,пишещи тук ще ти дадат мъдри съвети,напротив.повечето ще те баламосват с глупости,сантименти и анатеми,но просто такъв им е манталитета.не на всички,но на по-голямата част от тях......всъщност точно както на улицата

Много си объркана и си многословна. Подреди се и се съкрати. Знам, че е трудно да се опиташ да побереш цялата си необятност в две думи, но в твоя случай май друг начин няма. Започни самообучението с редактиране. Редактирай, докато останат две думи. С една ще ти е самотно, а с повече ще нараняваш - и себе си, и всички четящи.

ох,жива да не бях.......може би резултатът от редакцията ще са думичките 'обичаме се"......познах ли?

Споделяш с мен резултат от твоя редакция? Оценявам желанието ти за интимност. Ама наистина.

П.П. За нейния резултат и аз като теб мога само да гадая. Но на нея едва ли й пука особено. Тя е тук за съвети, не за решения. Съветите са добронамерени само, когато ти помагат да намериш пътя към свободата за собствено решение. Иначе са нечии други истини.

П.П.П. Ако не ти се живее - направи го, без угризения. Всеки има право на избор.

Благодаря, ама наистина благодаря за мненията. Прави сте, че не ми е нужен психоаналитик /може и да съм многословна, но наистина бих могла да бъда такъв/. Проблема е, че и на психоаналитика не му се разминават психическите отклонения - нищо, че ги разбира. Дори се чувства по-зле от другите, а непрестанното търсене на отговори води само към още по-дълбока и спираловидна бездна. Дотам, че започваш да се питаш "Какъв е смисълът на живота ИЗОБЩО?" ИСТИНСКИ СЪМ ВИ БЛАГОДАРНА ЗА МНЕНИЯТА И С РИСК ДА СЕ ПОВТОРЯ пак ще кажа "ЗНАМ, ЧЕ ЗВУЧИ ТЪПО, НО Е ИСТИНА..." P.S. "На тоя свят най-добре живеят прасетата..."

живее ми се и го правя,без угризения.....всеки има право на избор.....ще се омъжиш ли за мен,по сметка?

Да! А ти ще ме забремениш ли преди това? Черно на бяло? От мен да мине, аз ще съм черното. И не съм расистка. Никак даже.

П.П. Извини ме за каприза, но това е заръка на мама. И на баба. Да се придържам към циганския морал.
П.П.П. Може и няколко пъти, ако можеш да го понесеш.
П.П.П.П. Прекалих ли със сметката?

Има хиляди гадни ситуации, които могат да му се случат на един човек. За съжаление те не само, че могат да се случат, ами и се случват...:((( Човек може да го зареже гаджето му (много боли, по-дяволите) и да тръгне с някое говедо (от което боли още повече), гаджето може да се озове изведнъж на 2000 километра от теб и да почне да си идва а днес-а утре (което освен, че боли, е и дразнещо), но без съмнение да попаднеш в любовен триъгълник е върхът на сладоледа. Особено когато се окаже, че във връзката е намесена и любов, а не само секс. Ей богу, това последното още не съм го опитвал и дай боже да не обуя твоите обувки. Но мога да се сетя какво ти е, още повече, че ти си третата страна в триъгълника.

В случая дори и психоаналитик не помага. Защо ли? Много просто-психоаналитика ще ти даде съвети, които ти отдавна или си получила, или се сетила за тях. Проблема е, че в подобна ситуация човек инстинктивно знае какво трябва да направи, но просто не може да го направи. Не иска да ги направи и няма начин да се реши да ги направи. Човек не е РС последно поколение, да сметне две и две и да получи четири.

Имам много лоши черти, но една от най-лошите ми е, че за 31 години винаги съм казвал това което мисля. И сега няма да направя изключение. Предварително ме извини, защото някои неща със сигурност ще те засегнат. Първо-две години са достатъчно време за един мъж да се реши какво точно иска и как да го направи. Мислиш ли, че и след 2 години той ще се реши да се разведе или да скъса с теб? Просто помисли логично (колкото и трудно да е това в такива моменти). Ти искаш да си близо до него (това го разбирам) та дори и да е женен за друга. Брака наистина е една формалност и нищо повече. След време обаче ти ще искаш дете от него (няма как да се избегне това-жената рано или късно иска дете от любомия си мъж). Как ще реагира той тогава? По-лошо, ако му го кажеш постфактум, след като е късно за аборти се хващам на бас, че ще побеснее, а няма да бъде очарован.

Нека не приписваме силни чувства на всеки, когото познаваме. Опитвайки се да разсъждавам от негова гледна точка наистина всичко е супер. От една страна той е добър баща и съпруг (мъжете които изневеряват са адски любезни към съпругата си-гризе ги съвестта). От друга страна той във всеки един момент знае, че може да разчита на теб и е спокоен, че когато свирне ти ще бъдеш на линия за да му доставиш удоволствие. Е, винаги съществува риска да бъде хванат и това да доведе до проблеми, но винаги може да каже "Тя не е нищо за мен-от две години сме заедно и нито за момент не съм тръгнал да се развеждам, нали така?" Звучи гадно, нали? Съжалявам, звучи и логично... Но като погледнаш от тази гледна точка, това прилича ли ти на изгаряща любов? Да, винаги можеш да ми скажеш "Не си прав защото...Ами защото не си прав...." И точка. Това обаче няма да направи нещата по-различни. Детето му (или децата) в случая не са оправдание ("жена ке уморам, дечиня ке чувам" нали помниш тази песен, защото и той би трябвало да я помни).

В заключение-по-добре ужасен край отколкото ужас без край. Постави му ултиматум, от който той да не може да излезе с поредното "утре почвам развода". Може и да се постараеш жена му да разбере за връзката ви от трета страна. Тогава той просто ще бъде длъжен да избира. Не искам да те залъгвам-след две години връзка шанса ти да те избере е не повече от 30%. Освен ако жена му не подходи по женски, изтърве си нервите, предизвика го и буквално го хвърли в обятията ти. Друг вариант просто не виждам. Има, разбира се, още години вегетиране и напразни надежди, след което пак ще настъпи същото. Само че тогава ще си с години по-стара и шанса ти да събереш парчетата от собственото си сърце ще бъдат по-малки.

Теб мога да те разбера, макар и да не те оправдавам. За него не може да има нито разбиране, нито оправдание.

Чарлз

Ха, оригинален си. Триъгълник ли каза? Триъгълниците са безлюбовна фигура. А в безлюбовието първи или трети е все едно. Да не говорим, че щом нещо веднъж е станало триъгълник, много лесно става и четириъгълник и т.н. Ама това е за клуб Геометрия. И за Планиметрия да е, все тая. Важното е, че вече не е правата линия, връзката, де. Или още, кой знае, кой знае.. А иначе, чуят ли думата брак, хората някак си се чувстват задължени да й прикачат любовта. И обратно, да свързват появата на трети в иначе перфектна връзка само и единствено със секса. На принципа "ами така се случи". Хорски им слабости, да не им забелязваме, че те си забелязват достатъчно.

А съветите ти са поучителни. 2 години съвместен живот с някого са достатъчни, за да разбереш къде искаш да живееш. И да го правиш, както можеш. Мисля, че след 2 години той знае дали може да се задоволи с тази връзка, която, уви, не е останала права линия. Или слава богу, кой знае, кой знае.. Дори и много да му се е искало и да е бил много амбициран да го направи. И ще търси подходящата геометрична фигура. А може и права линия, кой знае, кой знае.. За любов, естествено, за какво друго. Как ще обяснява търсенето си, пред себе си и пред другите, няма особено значение. И при всеки следващ опит ще казва на избраницата си за жена си: "не я мразя" или "уважавам я", но на евентуалния невъзпитан въпрос дали някога я е обичал, винаги ще отговаря: "не помня" или "и аз това се питам". А на жена си - както ти казваш. Истината я знаем само аз и ти. И той. И жена му. И някои хора наоколо. Ама кому е нужно да я казваме? На обичащата девойка от темата - със сигурност не. Тя е уверена, че с него я свързва права линия.

И аз като тебе си казвам направо и също имам какво да кажа. На 32 съм. И смятам, че оправданието никому не върши работа. Но ти го оправдай, човека, за свой комфорт.