Влязох в този клуб случайно. Просто от желание да видя, за какво се говори, когато се говори за любов. И видях един ник, който ме жегна отвътре. Направо ми изви вътрешностите в мъртва хватка. И... Реших да си го излея и от потока да изтече въпрос. Има една... Не! Отново:
Имаше една дама. Красавица. Желана от всички. Много я обичах. Тя казваше, че и тя мен. Who cares...? Та тя не беше сама. И сигурно и сега не е- бъдещето й е здраво бетонирано за един... да го кажем... обикновен човек. Нищо лошо за него.
Покрай нея открих това чувство ЛЮБОВТА. Благодаря й за което, понеже сега мога да му се наслаждавам с друга жена. Въпросната красива звезда с искрящ ник се виждаше с мен около 6 месеца. Най-дългите в живота ми. От тях ми остана... Няма значение какво. Вкусът е... странен. Трудно се възстановява. Поне след изтеклото от края насам време. А края дойде.
Тя се виждаше с мен почти всеки ден. Кълняхме се в любов един на друг. Но... нищо. Знаех, че един ден ще свърши. Това ме убиваше. Бавно. Мъчително. И знаех, че ще свърши, когато аз реша, защото бях наясно, че аз ще трябва да реша, за да туря конец на общото страдание.
Колко нощи съм седял и съм се хилил глупаво срещу луната... Колко пъти съм се завирал на опасните места (тогава работех като охрана на много кофти място, пълно с мирис на кръв), за да мога да не стигам до нашия край, а само до собствения си... И нищо. Бог ме запази. Трябваше да изпия своята чаша бучиниш докрай. Изпих я. До капка. И след края умрях и възкръснах в обятията на друга, която сега е всичко за мен. Раната се затвори сравнително бързо и сега вече има само белег. Обичка. За поука.
Поуката е въпрос. А именно: Може ли една любов да бъде истинска, когато е болна по рождение и умира с всеки изминал ден, попарена от мисли за бъдещето? И може ли да има любов след любовта?

С уважение: Един Sycamore tree (Acer Pseudoplatanus)

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Знаеш ли,доста пъти съм си задавала този въпрос.
Това че една любов е обречена,не я прави по-малко истинска,напротив,това интензивно,изгарящо,болезнено усещане е най-дълбоката емоция,която можеш да изшивееш,жалко за тези,на които не се е случило.
"Ние умираме всяка минута",но отново се раждаме в следващата,връщаш се назад към сътворението си и отново се пресъздаваш,това е естествения ход на нещата..

Разбира се, че има любов след любовта. И това, че някои хора си мислят - Той/Тя е единствен за моя живот, дълбоко се заблуждават. Аз самата съм го изпитвала на своя гръб.
В изпитанията, които ни поднася живота ние разбираме какво точно търсим в човек. Достигаме до изводи, които не бихме си направили в друга ситуация.
Всяко зло за добро... Не трябва да съжаляваме за нищо, защото нищо не ни се е случило случайно... ТОВА Е ЗНАК НА СЪДБАТА!

Живота е такъв, какъвто си го направим...

Под "Има ли любов след любовта?" имах предвид, дали е възможно, след като връзката е приключила по желание и на двамата, любовта да продължава. Защото според мен е невъзможно. Поне за мен. Благодаря за мненията.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Има,но умира с времето,защото не е саможива.Не можеш да и наложиш граници във времето.

Би трябвало да умира с времето. Не може да си живее просто ей тъй.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Болна любов.....толкова странно ми прозвуча това.Какво ли пък за теб е това ЗДРАВА любов.Май нещо свързано с переспективните понятия като брак,бъдеще,развитие или нещо друго подобно. Но това не е определящо за стойностите на това чувство.По важно е това което остава след като Тя формално си е отишла ......любовта след любовта,я има на 100%.Какво е останало в душата ти после,помага ли ти да живееш или те блокира това вече преживяно чувство.Понякога е голяма болка,но не защото чувството е било болно........

същността на чувството, зависи от субективните възприятия и личностовите особености. При едни хора любовта без перспектива е болна. Като при мен. Не може да се обобщава, че винаги, когато изпитваш любовно чувство, то е здраво. Любовта според мен не носи като аксиома в определението си категорията "здрава". Държа на това, което съм употребил като епитет.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

A, има ли смърт след смъртта?
Сигурно по добре знаеш, нали си бил охрана на място 'пълно с мирис на кръв', чудя се само, ако това не е било банка за донори, какво толкова има да се охранява на една кланица.
Не може да си живее просто ей тъй, мамка и. Щом не сме придали смисъл на нещо, щом не сме си го обяснили (не опознали и не разбрали), дай да му теглим балтията, да го отречем. Пък може и да има, бе, може и да си живее някак си.

Не ми се връзвай.

Аз пък държа на това което съм употребил, като храна.

Не ми се връзвай.