Влязох в този клуб случайно. Просто от желание да видя, за какво се говори, когато се говори за любов. И видях един ник, който ме жегна отвътре. Направо ми изви вътрешностите в мъртва хватка. И... Реших да си го излея и от потока да изтече въпрос. Има една... Не! Отново:
Имаше една дама. Красавица. Желана от всички. Много я обичах. Тя казваше, че и тя мен. Who cares...? Та тя не беше сама. И сигурно и сега не е- бъдещето й е здраво бетонирано за един... да го кажем... обикновен човек. Нищо лошо за него.
Покрай нея открих това чувство ЛЮБОВТА. Благодаря й за което, понеже сега мога да му се наслаждавам с друга жена. Въпросната красива звезда с искрящ ник се виждаше с мен около 6 месеца. Най-дългите в живота ми. От тях ми остана... Няма значение какво. Вкусът е... странен. Трудно се възстановява. Поне след изтеклото от края насам време. А края дойде.
Тя се виждаше с мен почти всеки ден. Кълняхме се в любов един на друг. Но... нищо. Знаех, че един ден ще свърши. Това ме убиваше. Бавно. Мъчително. И знаех, че ще свърши, когато аз реша, защото бях наясно, че аз ще трябва да реша, за да туря конец на общото страдание.
Колко нощи съм седял и съм се хилил глупаво срещу луната... Колко пъти съм се завирал на опасните места (тогава работех като охрана на много кофти място, пълно с мирис на кръв), за да мога да не стигам до нашия край, а само до собствения си... И нищо. Бог ме запази. Трябваше да изпия своята чаша бучиниш докрай. Изпих я. До капка. И след края умрях и възкръснах в обятията на друга, която сега е всичко за мен. Раната се затвори сравнително бързо и сега вече има само белег. Обичка. За поука.
Поуката е въпрос. А именно: Може ли една любов да бъде истинска, когато е болна по рождение и умира с всеки изминал ден, попарена от мисли за бъдещето? И може ли да има любов след любовта?

С уважение: Един Sycamore tree (Acer Pseudoplatanus)

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Знаеш ли,доста пъти съм си задавала този въпрос.
Това че една любов е обречена,не я прави по-малко истинска,напротив,това интензивно,изгарящо,болезнено усещане е най-дълбоката емоция,която можеш да изшивееш,жалко за тези,на които не се е случило.
"Ние умираме всяка минута",но отново се раждаме в следващата,връщаш се назад към сътворението си и отново се пресъздаваш,това е естествения ход на нещата..

Разбира се, че има любов след любовта. И това, че някои хора си мислят - Той/Тя е единствен за моя живот, дълбоко се заблуждават. Аз самата съм го изпитвала на своя гръб.
В изпитанията, които ни поднася живота ние разбираме какво точно търсим в човек. Достигаме до изводи, които не бихме си направили в друга ситуация.
Всяко зло за добро... Не трябва да съжаляваме за нищо, защото нищо не ни се е случило случайно... ТОВА Е ЗНАК НА СЪДБАТА!

Живота е такъв, какъвто си го направим...

Под "Има ли любов след любовта?" имах предвид, дали е възможно, след като връзката е приключила по желание и на двамата, любовта да продължава. Защото според мен е невъзможно. Поне за мен. Благодаря за мненията.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Има,но умира с времето,защото не е саможива.Не можеш да и наложиш граници във времето.

Би трябвало да умира с времето. Не може да си живее просто ей тъй.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Болна любов.....толкова странно ми прозвуча това.Какво ли пък за теб е това ЗДРАВА любов.Май нещо свързано с переспективните понятия като брак,бъдеще,развитие или нещо друго подобно. Но това не е определящо за стойностите на това чувство.По важно е това което остава след като Тя формално си е отишла ......любовта след любовта,я има на 100%.Какво е останало в душата ти после,помага ли ти да живееш или те блокира това вече преживяно чувство.Понякога е голяма болка,но не защото чувството е било болно........

същността на чувството, зависи от субективните възприятия и личностовите особености. При едни хора любовта без перспектива е болна. Като при мен. Не може да се обобщава, че винаги, когато изпитваш любовно чувство, то е здраво. Любовта според мен не носи като аксиома в определението си категорията "здрава". Държа на това, което съм употребил като епитет.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

A, има ли смърт след смъртта?
Сигурно по добре знаеш, нали си бил охрана на място 'пълно с мирис на кръв', чудя се само, ако това не е било банка за донори, какво толкова има да се охранява на една кланица.
Не може да си живее просто ей тъй, мамка и. Щом не сме придали смисъл на нещо, щом не сме си го обяснили (не опознали и не разбрали), дай да му теглим балтията, да го отречем. Пък може и да има, бе, може и да си живее някак си.

Не ми се връзвай.

Аз пък държа на това което съм употребил, като храна.

Не ми се връзвай.

Не може бе,за да продължи да съществува,трябва ти да продължиш да влагаш нещо в него,надежда или там някакво друго чувство,от което да живее,вече друг е въпроса дали го правиш съзнателно.

Добре,видях нещата от твоя гледна точка и се очудих,че ти започваш с такова съзнание една любовна връзка......възторг от болни усещания/това според теб.аз не го виждам така/ или може би и опиянение,възторг,другия поглед на нещата и света,които съпътстнат влюбения при теб в случая липсват.
Ако ти се стори,че се заяждам, не ми отговаряй......аз просто питам.

Може и да не може, де да знам, просто подържам напрежението на обсадените. Не съм казал, че не умира, то вселената ще умре, пък някаква си химична реакция, на субстанции от жлези с вътрешна секреция, ли да не затихне. Ееееее, че сте. Говорих по принцип, мислех, че и вие само, така, по принцип, а?

Не ми се връзвай.

Аз защитавам твърдението,че по принцип всичко умира рано ли късно,ако няма кой да го съживява периодично,но дори и да има,нали и той ще умре,така че..

извини ме, но не разбрах въпроса. Поясни го и веднага отговарям. Нямам причини да се ядосвам...)))

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

E, аз не защитавам нищо, понякога само атакувам, иначе сме почти съмишленици за неизбежността на смърта на всичко.

Не ми се връзвай.

Е,не се захващай за думите ми,пределно ясно е че не мога защитавам нещо с абсолютна убеденост,при положение че не мога да го докажа,това ми се струва най-логично.Атакуването е по-субективно,абе зависи,however.

питах се с какво чувство посрещаш тази"болна"любов. и предположих,че не е възторг и др.подобни.И след като я делиш по този начин защо изобщо я започваш./любовта със женен партньор в повечето случаи е безпереспективна.имала съм такава връзка и мога да кажа,че по сила и наситеност на емоции не е отстъпвала на други връзки,които изглеждаха надеждни по някакъв начин/.
Изобщо питах се какво ти носи този вид любов.

poniakoga.
A sled tova pak vaskrasva. tia liubovta e kato Feniks, vse islisa...
Palm

създаден от сън на сляп древногръцки поет, за две групи хора - едните защитават крепост, която е обсадена от други, които я атакуват (В. Пелевин).
Та от там и 'защита на природата' (от кого/какво?), 'отстояване на демократични ценности' (пак от кого, кой ги атакува?), а също и 'атакуване на върха' (все едно някой го отбранява, е, изключваме няколко факта от българската история), 'покоряване на морските дълбини' (сякаш, пък, някой ги брани) и върхът на всичко 'атакуване на откритият космос' (неизменният човешки стремеж да обхване пълнанта пустота). Такива ми ти работи, разправят хората и то доста увлекателно.

Не ми се връзвай.

Хмм,това наистина е доста интересно,не го знаех.Сещам се за един бог,който съчетава и двете неща в себе си-Бран-силен водач по време на бедствия и защитник на слабите.Само че той се лутал между двете крайности и понякога бил склонен към жестокост и насилие.Затова го изпратили в изгнание в подземното царство.
В крайна сметка атакуването винаги е свързвано с агресия,а агресията в повечето случаи подлежи на наказание.(за мое голямо съжаление)

а с надежда и много тъга. И тъгата ставаше все повече и повече, а надеждата- все по-малко и по-малко... И не говорим за женена жена. Тогава положението е доста по-ясно. Сега въпросът ти може би намери отговор?...)))

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Някой, някъде беше казал,че истинската любов почти винаги е нещастна...
Извини ме ,но Pulp fiction е любимия ми филм,така че не мога да не те поправя.

And I'll strike down with great vendgeance and furious anger those who
attempt to poison and destroy my brothers...

give the dog a bone...

За твоята ли питаш? Че откъде да знам? Моята си е истинска и не е боледувала, пазя си я от безперспективни решения защото. Ама дали моят отговор ти е от полза?

King James's version of the Holy Bible май е на друго мнение по въпроса. Иначе благодаря за становището.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Моята любов сега е прекрасна. Говоря за миналото. Търсех отговор на въпрос извън себе си, въпреки че сега е модерно да търсиш отговорите в себе си. Просто ей така. И за дискусия. И вече не ме боли. Така че, благодаря ти за отговора, въпреки че не разбирам защо се заяждаш, без да имаш предпоставки. Или просто си си надута и се имаш за страхотен капацитет по рождение? Господи, колко мразя такива хора!

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Pisha do teb,moje bi zashtoto sum prejivqla i oshte prejivqvam neshto
podobno na tvoiata lubov.Nevuzmojnata.....
Kogato obichash nqkoi ,kogoto znaesh che nikoga nqma da imash....
Dali ima lubov sled lubovta -ima opredeleno!Ima neshto koeto
ostava kato bleda trupka,kato beleg,kato jar no ostava.....
Dali edna lubov e istinska kogato e obrechena?Da kogato zaspivash i se
subujdash s misli samo i edinstveno za edin edinstven chovek,kogato
chuvstvash lipsata mu kato fizicheska bolka i kogato imash cqloto
shtastie za koeto si mechtal ,kogato tozi chovek e s teb togava nqma
kak da ne e istinska

А какво става, когато срещнеш любовта отново?
Остава ли от старото чувство?!?!?!?!
За себе си зная, че не - остава в миналото, а и там му е мястото.
И аз и приятелят ми сме изживявали любов преди да се срещнем.
Сега е прекрасно, пълнокръвно, истинска любов,
едва ли щеше да е така, ако бяхме запазили по някоя нишка към стари чувства.

Няма място за стари чувства в новата връзка, иначе лъжеш не само новия си партньор, но и себе си...

А могат и да не те хванат. Или да избегнеш наказанието.

Не ми се връзвай.

Да знам...главата се казва Езекил.Аз говорех за монолога на един от главните герои на филма:
The path of the righteous man is passed on all sides by the negatives of selfish and tyranny of the evil man.
Blessed is hi who in the name of charity and good will shepherds the weak to the valley of darkness, and he is truly of his brother keeper, and defender
of lost children...
Много ме кефи...

give the dog a bone...

Монологът на черното момче от този И МОЙ любим филм е наистина дословно такъв. Но той ми послужи за индуктор да се поровя в някои версии на KJV и да открия оригинала в една методистка версия. Част от него е моята сигнатура...))) Бъди здрав и продължавай да гледаш хубави филми...)))

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Няма как да се скрия от теб, любимо мое сърце (и не само), нали? Маймунче такова любопитно! Как да не те обича човек?!?!?!Сега имам теб, а относно старите истории... Не бихме били заедно, ако не бяха те, все пак... Но пък и не бих имал насладата да те имам до себе си, ако те бяха още живи... Целувам те.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Така е, моя утринна звезда, ако не бяхме преживели предишните си връзки, нямаше да имаме опита, поуките и страха, които да пазят нашата прекрасна любов!
А и как ще се скриеш от мен?!?!? Висейки на клончето с една лапичка и опашка, всичко виждам!
Целувам те, сърчице мое обично!!!!

Редактирано от Люляk на 02.08.01 10:09.

Да ти отговоря ли?

mislia 4e to4no ti si predopredelil razvrazkata na tazi istoria za6toto si o4akval da svar6i i ne si priemal drug variant,kogato neprekusnato misli6 4e tova 6te svar6i to naistina stava taka vinata si e izcialo v teb psihikata ti e bila taka nastroena 4e drugo ne e moglo i da stane

Що да се дърляме? Кому е нужно. Разбрах вече от другите това, което ме е интересувало. Отново благодаря.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Кой говори за вини? Аз не търся оправдание и лечение за болката. Болка няма вече. Написал съм го. Не четете, мадам...))) Благодаря за постинга, все пак...)))

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Ама моля ти се!

Знаеш ли, MAGNUS, написаното звучи някак... цветно, сякаш чувствата ти имат различни цветове. Които пораждат и различни въпроси и у мен - чувствата и тази толкова цветна картина. След като задаваш въпроса за любовта, дали е била истинска, значи поне мъничка частица от теб го вярва, знае го, но иска да се убеди в това. Или да се "домогне" до отговора, че нищо общо с истинската любов е нямало това чувство с красавицата с искрящ ник. Защо? Защо "тури конец на общото страдание" след като сте били заедно всеки ден и сте доказвали любовта си? Много си я обичал, но и си страдал! Защо? А какво чувства тя? Същото ли? Раната в нейното сърце дали се е затворила както ти казваш за своята?
Отговори на тези въпроси, ако вече не си го сторил и може би ще получиш така жадувания отговор...

С уважение:
Гардения

Щастието се усмихва на онези, които умеят да чакат.
......

не може да е умряла любовта...щом я пазиш в дълбоките недра на душата си и понякога, когато не я викаш, ненадейно от нищото, без връзка и причина, тя изплува пред теб и сърцето ти се пронизва от болка....тя е там някъде в теб и ти си мислиш, че си успял да я погребеш дълбоко, но... и сега, когато четеш това тя пак се промъква зад теб и всеки миг ще блесне в очите ти, колкото и да я преглъщаш и да се заблуждаваш, че я няма
Разбира се има и ще има още много други големи и малки, светли и мрачни влюбвания и любов и всички те ще живеят в теб. Обаче мястото на голямата любов не ще се запълни никога от нищо друго, там винаги ще те боли.
Много поетично излезе:))Поне с мен е така. Може и да греша, поправи ме ако е така

всяка болка е стъпка към съвършенство

lubovta ne e istinska sled kato ima bolka v suotvetnata vruska, tia e istinska sled kato i dvamata sa shtastlivi, po niakoi put se oburkvame i si mislim tova e chovekut koito tolkova dulgo sum chakal/a a nakraja se okazva che ne e taka, zatova prosto ne triabva da se otchaivash, sled kato ne e provurvialo sega ne oznachava che niama da provervi po natam, kogato namerish svoita polovinka shte razberesh ti samiat che tova e tia, zashtoto chustvoto koeto shte izpitash sthe e mnogo po razlichno ot tova koeto si izpitval predi. A dokolkoto za lubovta sled lubovta, as mislia che tia e samo edna, zatova mojat otgovor e che niama sledvashta lubov sled istinskata.
KATIA

jivei za udovolstvieto... zashtoto si suzdaden ot udovolstvie

Помисли за себе си. Спри да мислиш за нея. Ако те обичаше, щеше да бъде с теб сега. За да имаш пълноценна връзка занапред трябва да я преживееш-старата.Иначе така цял живот ще си мечтаеш за бившата любема.И ето че живота ти минал. Мечтите са едно-реалността друго. Не я издигай в култ-дамата. Явно не е била достатъчно искрена и честна с теб, щом те кара още да се тръшкаш по нея. Какво като е красавица. И други има по света.
Тя те е карала да чувстваш връзката за обречена. Или греша? Щом си има друг, защо те е залъгвала? Явно е нерешителна или добре си гледа интереса. Нищо лошо за нея, но лошо за теб. Ти явно си готин и ще си намериш подходяща партньорка.
Любовта е истинска ако се развива. Ежедневно. Едно дърво расте ако се храни. Няма храна-няма живот.
Явно тази дама не дава храна и живот. Намери си жизнена и подхранваща натура до себе си. Тогава и ти ще се чувстваш жив и любовта ви също.
Бъди щастлив!