Монологът на черното момче от този И МОЙ любим филм е наистина дословно такъв. Но той ми послужи за индуктор да се поровя в някои версии на KJV и да открия оригинала в една методистка версия. Част от него е моята сигнатура...))) Бъди здрав и продължавай да гледаш хубави филми...)))

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Няма как да се скрия от теб, любимо мое сърце (и не само), нали? Маймунче такова любопитно! Как да не те обича човек?!?!?!Сега имам теб, а относно старите истории... Не бихме били заедно, ако не бяха те, все пак... Но пък и не бих имал насладата да те имам до себе си, ако те бяха още живи... Целувам те.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Така е, моя утринна звезда, ако не бяхме преживели предишните си връзки, нямаше да имаме опита, поуките и страха, които да пазят нашата прекрасна любов!
А и как ще се скриеш от мен?!?!? Висейки на клончето с една лапичка и опашка, всичко виждам!
Целувам те, сърчице мое обично!!!!

Редактирано от Люляk на 02.08.01 10:09.

Да ти отговоря ли?

mislia 4e to4no ti si predopredelil razvrazkata na tazi istoria za6toto si o4akval da svar6i i ne si priemal drug variant,kogato neprekusnato misli6 4e tova 6te svar6i to naistina stava taka vinata si e izcialo v teb psihikata ti e bila taka nastroena 4e drugo ne e moglo i da stane

Що да се дърляме? Кому е нужно. Разбрах вече от другите това, което ме е интересувало. Отново благодаря.

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Кой говори за вини? Аз не търся оправдание и лечение за болката. Болка няма вече. Написал съм го. Не четете, мадам...))) Благодаря за постинга, все пак...)))

And then I would come
with a great vengeance
and a furious anger...

Ама моля ти се!

Знаеш ли, MAGNUS, написаното звучи някак... цветно, сякаш чувствата ти имат различни цветове. Които пораждат и различни въпроси и у мен - чувствата и тази толкова цветна картина. След като задаваш въпроса за любовта, дали е била истинска, значи поне мъничка частица от теб го вярва, знае го, но иска да се убеди в това. Или да се "домогне" до отговора, че нищо общо с истинската любов е нямало това чувство с красавицата с искрящ ник. Защо? Защо "тури конец на общото страдание" след като сте били заедно всеки ден и сте доказвали любовта си? Много си я обичал, но и си страдал! Защо? А какво чувства тя? Същото ли? Раната в нейното сърце дали се е затворила както ти казваш за своята?
Отговори на тези въпроси, ако вече не си го сторил и може би ще получиш така жадувания отговор...

С уважение:
Гардения

Щастието се усмихва на онези, които умеят да чакат.
......

не може да е умряла любовта...щом я пазиш в дълбоките недра на душата си и понякога, когато не я викаш, ненадейно от нищото, без връзка и причина, тя изплува пред теб и сърцето ти се пронизва от болка....тя е там някъде в теб и ти си мислиш, че си успял да я погребеш дълбоко, но... и сега, когато четеш това тя пак се промъква зад теб и всеки миг ще блесне в очите ти, колкото и да я преглъщаш и да се заблуждаваш, че я няма
Разбира се има и ще има още много други големи и малки, светли и мрачни влюбвания и любов и всички те ще живеят в теб. Обаче мястото на голямата любов не ще се запълни никога от нищо друго, там винаги ще те боли.
Много поетично излезе:))Поне с мен е така. Може и да греша, поправи ме ако е така

всяка болка е стъпка към съвършенство