Трябва ли винаги, на всяка цена да преследваме любовта си? Не е ли понякога по-голяма любов да се откажеш от нея?

Да, аз писах в темата "Заслужават ли глупаците да обичат?" и така и не разбрах истински отговора.

Но сега искам да ви питам нещо, въпреки че вече сякаш получавам някакво вътрешно самодоволство споделяйки с вас проблеми, които не бих споделил с никой познат.


Ами така се случи, че се влюбих - не че ми е за първи път, не че е по-различно, но все пак въодушевен от хубавите думи, който ми написахте, реших да си помисля дали поне този път да не се откажа от любовта си, дали поне този път да заслужавам да обичам. Ами аз съм си аз, а тя е прекрасна и т.н., и всичко е точно както би трябвало да си бъде. Обаче, как да кажа, тя си има сериозен приятел, с който ходи няколко години, още от училище. Той е много добър човек - приятен, умен, интелигентен, финансово е осигурен, държи се с нея с уважение и обич. Знам, че истински се обичат със 100% сигурност.

И питам се къде е моето място. Сигурно няма да я видя пак, ако сам не проявя инициатива. Не знам как да и стана приятел - тя си има компания, аз не завързвам лесно приятелства, пък и тя няма нужда от мен за нищо. Пък и би изглеждало глупаво, ако я търся без особени причини.

Та мисля си, не е ли проява на по-висша любов, ако я оставя да бъде щастлива с приятеля си, за когото може би и ще се ожени, а аз за пореден път да не предприема нищо. Вече ми е станало навик.

Или пък да гоня любовта си по всички възможни начини, без тя да ме иска, знаейки, че мога повече да й навредя, отколкото да й дам.

Аз за себе си съм решил - ще потъна в забвение за нея, ще си страдам и ще си мизерствам, както съм си мизерствал досега. Но пък да видя вие какво ще ми кажете.

хмммм не зная азникога не съм имала несподелена любов....та давам съвети но мисля че любов която не е взаимна не е любов..това не е съвет само мое мнение.....някъде обаче те чакат точно тези очи който копнеят за теб и сърцето което е готово да бие заедно с твоето...огледай се за него..аз ти го казах и в предишният постинг.....преследвай любовта но взаймната любов...пожелавам ти я

Не се ядосвай брато.Може би някой ден тя сама ще дойде при теб.В живота се
случват какви ли не работи ....А пък ако не дойде, значи не ти е провървяло.
Какво да се прави.Някой беше казал, че истинската любов винаги е нещастна.
Затова много не му мисли ами карай през просото.

Ако има и най-малкия шанс за взаимност не я изпускай. Току виж си изпуснал нещо неземно и безкрайно красиво.

Ако тя не изпитва същите чувства към теб - просто няма смисъл да преследваш ! Но ако разбереш , че тя също изпитва чувства към теб - не е нужно да преследваш , а да се бориш за любовта си и да отстояваш принципите си !
Най - добре е да срещнеш любовта , когато не са преплетени няколко човека ! Но се случват и такива гадни варианти ! И все пак - успех в любовта !

Bibi Bibini
Никога на колене , пред който и да е !

няма незаменими хора.
попитай се какво харесваш в нея и потърси същото качество в друга жена. сигурен съм че ще я откриеш. НЕЯ. избранницата на живота ти.

ИЗБИРАЙ ПО-ГОЛЕМИ ПРОТИВНИЦИ. ПО-ЛЕСНО СЕ УЦЕЛВАТ.

Spored men tova e nai dobroto reshenie koeto mojesh da vzemesh, shte predotvratish mnogo nepriatni istoriii za dvama vi s otteglianeto si. Ti mnogo iasno vijdash neshtata i dobre si se razmislil nad tiah.
Mislia che shte doide i tazi v koiato shte se vliubish i koiato shte se vliubi v teb, prosto vsichko s vremeto si.
vsichko dobro

:-) ot men

carpe diem... noctumque

....та давам съвети но мисля че любов която не е взаимна не е любов..
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
ami togava s kakva duma shte narechesh slednite fakti:
subujdam se s nejnia obraz, za spivam s neinia obraz, kato ia vidq imam chustvoto che sum jiv, inache vitaia v prostanstvoto, gotov sum da gorq v ada, no tq da e shtasliva, poznavam ia dobre. i za momenta chustvata mi ne sa spodeleni

interesno mi e kakva druga duma bi upotrebila vmesto lubov ?

Най-после си дойдохме на думата. Тук ще ти дам един садо-мазо съвет - опитай се да се сприятелиш с нея и възлюбления и. Едни от най-добрите приятелства стават точно така (личен опит). При мен се беше получила сходна ситуация - бях "хлътнал" по гаджето на най-добрият си приятел. И ми личеше. Конфуз !!! Но, разбира се, не се натрапвах, а те се правеха на приятно разсеяни. После времето разреши проблема - отрезнях. Сега сме доста добри приятели и с нея - може би неволните прояви на чувствата ми са погъделичкали егото и, но определено съм и слабост. Като приятел, разбира се. С тогавашният и приятел (сега съпруг) също съм в отлични отношения. Вероятно, защото съм доказал че държа на приятелството ни повече, отколкото на чувствата си.
Е, при мен просто така се стекоха нещата. Но ако този садо-мазо вариант не ти е по вкуса - тогава просто забрави за жената. Или поне започни да се опитваш. Нали знаеш - насила хубост ......

Покажи й, че държиш на нея, но не й натрапвай любовта. Едно чисто и искрено приятелство е нещо, което наистина пълни душата. Тя е щастлива сега и ти правилно си решил да не й пречиш. Мисля, че когато обичаш най-важното е да се стремиш другият да е щастлив. Не се надявай прекалено един ден Тя да се обърне с обич към теб, макар да е вероятно. Имаш потребност да обичаш и да бъдеш обичан - ще се получи! С жена, която ще иска ТЕБ и само ТЕБ! Желая ти да я откриеш!

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...